2
решение по гр.д. №2359/14 ВКС,Второ т.о.
Решение
№23
гр. София25.02.2015
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 17. 02.2015 , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2359/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от [община] срещу [фирма] с правно основание чл. 47 ал.1,т.3 и т.5 ЗМТА за отмяна на решение от 10.04.2014 г. по арб.дело №46/2013 на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация .
Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение в е обосновано с твърденията на ищеца, че арбитражният орган се е произнесъл по спор извън обхвата арбитражното споразумение, както и че решението противоречи на обществения ред в РБ .
Ответникът в писмен отговор на ИМ оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство.
Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:
Искът е предявен в срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА.
С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира ищецът по настоящия иск е осъден да заплати на Т. О. сумите от : 8 575,74 лева-договорена мораторна неустойка върху просрочените плащания за просрочени плащания за извършени погребални услуги по договор между страните от 30.06.1998 г. от датата на падежа на всяко задължение до окончателното плащане и 27 227 лева на същото основание за за извършени услуги за почистване на гробищен парк, основана на същия договор.
По оплакванията в исковата молба, че арбитражното споразумение противоречи на обществения ред, като основание по чл.47 т.3 ЗМТА:
Визираното основание за отмяна, изисква арбитражното решение да е постановено в нарушение на свръхповелителни правни норми, въз основа на които е изграден правопорядъкът в Републиката. Такива са нарушенията, свързани със състезателното начало, равенството на страните в процеса, както и други разпоредби с универсално значение. Сочените нарушения от ищеца следва да са конкретизирани и с оглед на тях да може да се направи извод за накърняване на основополагащ правен принцип. В случай, че на страната е предоставена възможност да заяви становище пред арбитражния съд и да ангажира доказателства, както и когато фактите и доводите са обсъдени в решението, равенството и състезателността в гражданския процес и изискването за мотивиране на акта на решаващия орган са спазени. Евентуалната грешка на арбитражния съд по неправилно приложение на материалните норми, не представляват основание за отмяна по чл.47 т.3 ЗМТА. В случая правораздавателният орган е разгледал и решил спора въз основа на наведените с ИМ факти и въз основа на посочените договорни клаузи. Обстоятелството, че е квалифицирал исковете като такива за неустойка за забава, а не за договорна лихва не води до недопустимост на постановеното арбитражно решение и в този смисъл не е налице твърдяното на това основание от ищеца противоречие на решението със свръхповелителни правни норми, въз основа на които е изграден правопорядъкът в Републиката.
В същия контекст не е налице и разрешаване на спор извън предмета на арбитражното споразумение като основание за отмяна по чл.47 т.5 ЗМТА: при постановяване на арбитражното решение, предмет на разглеждане са именно съответните клаузи от сключения между страните договор и тяхното неизпълнение, който спор е и предмет и на арбитражното споразумение. Тълкуването на договора, с оглед намиране общата воля на страните по него е не само възможност за правораздавателния орган, но и негово задължение-аргумент от императивната норма в чл.20 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение се явява неоснователен на претендираните в исковата молба основания и следва да се отхвърли.
Ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото в настоящото производство, представляващи договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат в настоящото производство в размер на 2640 лева, съобразно представените доказателства за това: пълномощно, договор за правна помощ и извлечение пои сметки в Ц..
Водим от горното, ВКС, ІІ т.о.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на [община] срещу [фирма] с правно основание чл. 47 ал.1,т.3 и т.5 ЗМТА за отмяна на решение от 10.04.2014 г. по арб.дело №46/2013 на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация.
ОСЪЖДА [община] –гр. Казънлък да заплати на [фирма] – -гр. Казънлък разноските по делото в настоящото производство в размер на 2640 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: