Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
София 18.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6874 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. С. К. чрез адв.Т. Т. срещу решение № 266 от 13.06.13г.по в.гр.дело № 350/13г.на Окръжен съд – Велико Търново,с което е потвърдено решение № 7 от 7.01.13г.по гр.дело № 461/12г.на Районен съд – Павликени в обжалваната част.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано,постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС,според която обезщетението за ползване на имот след прекратяване на наемния договор не може да бъде по-ниско от уговорения наем.
Ответникът по жалбата [фирма] не заявява становище.
С определение № 416 от 25.03.14г.състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за цената,по която следва да бъде определено дължимото обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД,което наемодателят има право да получи от наемателя след прекратяване на наемния договор при продължаване ползването на наетия имот въпреки противопоставянето на наемодателя,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 769 от 17.06.11г.по гр.дело № 1332/10г.на ,ІІІ г.о. и решение № 391 от 26.05.10г.по гр.дело № 765/09г.,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Според посочената задължителна практика когато наемателят продължи да ползва имота след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставянето на наемодателя,ползва същия без правно основание и за това дължи обезщетение за вреди.Размерът на вредите подлежи на доказване от ищеца и се определя в зависимост от вида на засегнатото благо.В общия случай обезщетението е в размер на средния пазарен наем,като той не може да бъде по-нисък от уговорения размер на наема по прекратения договор за наем.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени доводите на страните във връзка с въведените касационни оплаквания и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил ЕТ”В. Б.”гр.П. да заплати на Д. С. К. от [населено място] сумата от 3 493.88 лв,представляваща обезщетение за пропуснати ползи за нейната собствена 1/4 ид.част в размер на възможен наем на имот,предмет на договор за наем от 26.01.01г.,като е отхвърлен искът за разликата до претендираните 8 300 лв.Прието е,че са налице елементите от фактическия състав на чл.236 ал.2 ЗЗД,от който възниква задължение за ответника да заплати на ищцата обезщетение за пропуснати ползи,което наемодателят има право да получи от наемателя при продължаване ползването на наетия имот след прекратяване на наемния договор при противопоставяне от наемодателя.Спорният въпрос,въведен с въззивната жалба, е относно размера на дължимото обезщетение.При определянето му съдът е възприел заключението на вещото лице,което е изчислило средния пазарен наем на процесния имот за исковия период по Наредбата за реда за придобиване,управление и разпореждане с общинско имущество, и методика за определяне на базисна цена при обявяване на търг или конкурс за отдаване под наем на общински нежилищни имоти на ОС при [община],който в случая е в по-нисък размер от уговорения по прекратения договор за наем.
Решението е неправилно.
Настоящият съдебен състав не намира основание за тълкуване на поставения правен въпрос,различно от даденото в практиката на ВКС,намерила израз в посочените решения,постановени в производство по чл.290 ГПК.Неправилно въззивният съд е възприел заключението на вещото лице,определящо размера на дължимото обезщетение по Наредбата за реда на придобиване,управление и разпореждане с общинско имущество,издадена от [община].Процесният имот е частна,а не общинска собственост,поради което Наредбата не следва да намери приложение.В нарушение на задължителната практика на ВКС съдът не е съобразил уговорената цена за ползване на имота по прекратения наемен договор.
Решението е неправилно и следва да бъде отменено,като по реда на чл.293 ал.2 ГПК следва да бъде постановено решение по същество.Наемната цена е уговорена в размер на 480 лв,или за собствената на ищцата 1/4 ид.ч. – 120 лв .За исковия период обезщетението възлиза на сумата 6 600 лв,в какъвто размер искът следва да бъде уважен.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 266 от 13.06.13г.,постановено по в. гр.дело № 350/13г.на Окръжен съд- Велико Търново и потвърденото с него решение № 7 от 7.01.13г.по гр.дело № 461/12г.на Павликенски районен съд в частта,с която искът по чл.236 ал.2 ЗЗД е уважен за сумата 3 493.88 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕТ”В. Б.”гр.П., [улица],вх.,ет. ,ап.,представлявано от В. И. Б. да заплати на Д. С. К. от [населено място],ЖК”Г. Д.”, [улица]бл. вх. ет.ап. сумата 6600 лв /шест хиляди и шестстотин/,представляваща обезщетение за ползване на имот,представляващ земя от 210 кв.м.и постройка-сглобяем павилион с площ от 24.20 кв.м.в имот № в кв. по ПУП на П.,понастоящем УПИ ,парцел по плана за 2001г., съобразно нейната 1/4 ид.част от имота,за периода от м.08.2007г.до м.02.2012г.включително.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.