Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
гр.София, 20.03.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в публично съдебно заседание
на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1085/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Г. против въззивно решение на СГС, БК, І бр- с-в по гр.д. № 886/2005 г в частта му, в която е прието, че страните по делото нямат семейно жилище по смисъла на закона.
В жалбата се твърди, че изводът на СГС относно липсата на семейно жилище необоснован, направен в противоречие с доказателствата по делото и с материалния закон. От свидетелските показания по делото ставало ясно, че страните са живели първоначално в апартамент в ж.к.”М”, после се разделили, а впоследствие получили като обезщетение жилище в ж.к.”И”, бл.13, ап.8. В това жилище касаторката била настанена със съдействието на прокуратурата и живеела в него с двете деца от брака. То било семейно жилище по смисъла на закона, тъй като е отпуснато за нуждите на семейството, а и защото ответната страна (бившият съпруг на касаторката Д. С. Г.) също пребивавала в това жилище. Следователно страните имали семейно жилище, а след прекратяването на брака същото следвало да бъде предоставено на М. Г. , която имала остра жилищна нужда, за разлика от Д. Г. , който разполагал с друго жилище. Касаторката моли решението на СГС да бъде отменено в частта за семейното жилище и да бъде постановено друго решение, с което да й бъде предоставено ползването на това жилище след прекратяването на брака.
Ответникът по касация Д. С. Г. оспорва жалбата. Счита за установено по делото, че семейното жилище на бившите съпрузи е било в ж.к.”М”, че е било собствено на трето лице, че е напуснато от съпрузите и че впоследствие е продадено. Друго семейно жилище страните нямали, поради което счита за правилен изводът на въззивния съд в този смисъл. Моли решението на СГС да бъде оставено в сила в обжалваната част.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, но за неоснователна.
Въззивното решение на СГС оставя в сила решение на СРС, 82 с-в от 02.08.2005 г. по гр.д. № 2381/ 2004 г., с което е прекратен бракът между Д. С. Г. и М. Б. Г. по вина на двамата съпрузи, постановено е жената да носи предбрачното си фамилно име и е прието, че съпрузите нямат семейно жилище по смисъла на чл.107 от СК. За да постанови това решение съдът се е опрял на показанията на свидетелите, които са разпитани по делото и които сочат, че фактическата раздяла между страните е настъпила още докато са живели в жилище в ж.к.”М”. Не било установено те да са живели като семейство в жилището в ж.к.”И”, чието ползване ищцата претендира да й бъде предоставено, поради което това жилище не било семейно по смисъла на закона. Съдът се е позовал и на тълкуването, дадено в ППВС №12 от 1971 г
Решението е правилно. Нито един от свидетелите по делото не съобщава страните да са живели съвместно, като семейство, в ап.8 на бл.13 на ж.к.”И” в гр. С.. Н. , свидетелите изрично са заявили, че в това жилище сега живеят само М. Г. и родените от брака деца. Д. Г. не е живял със съпругата си в този апартамент. Свидетелите В. и М. изрично са заявили при разпита им, че Д. Г. е напуснал семейството си далеч преди да са били построени жилищата в ж.к.”И”. Съпрузите и децата от брака са живели в апартамент в ж.к.”М”, именно докато са пребивавали там е настъпила фактическа раздяла между съпрузите и няма никакви данни след тази раздяла същите да са се събирали да живеят като семейство. Поради това фактическите констатации на въззивния съд, че бившите съпрузи са се разделили още по време, когато са обитавали жилище в ж.к.”М”, се опира на събраните по делото доказателства. Не е налице необоснованост на решението, както се твърди във въззивната жалба.
Въззивното решение не е постановено и в нарушение на материалния закон. Под семейно жилище по смисъла на чл.107 от СК се разбира съвкупността на жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството, която е ползвана от семейството до прекратяването на брака (при фактическа раздяла – до деня на раздялата). Съдържанието на понятието е изяснено с ППВС № 12 от 1971 г, като тълкуването е задължително за всички съдилища. Следователно законът не възприема като семейно жилище това, което съпрузите са придобили или в което е заживял някой от тях след момента на фактическата раздяла. И доколкото по делото е установено, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила докато са живели в апартамент в ж.к.”М”, то не е възможно жилището в ж.к.”И”, чието ползване се иска да бъде предоставено на М. Г. с касационната жалба, да се явява „семейно жилище” по смисъла на чл.107 от СК. Тъй като бившите съпрузи и децата от брака са напуснали жилището в ж.к.”М”, то по смисъла на чл.107 ал.1 от СК бившите съпрузи нямат семейно жилище. Направеният в същия смисъл извод на въззивния съд е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Тъй като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, същото следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.
С оглед изхода на спора само ищецът има право на разноските по касационното производство. Обаче по делото няма каквито и да е доказателства такива да са били сторени, поради което за разноските ВКС не следва да се произнася.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, брачно отделение, І в.с. от 23.04.2007 г. по гр.д. № 886/ 2005 г. в частта, в която е оставено в сила решение на СРС, 82 с-в от 02.08.2005 г. по гр.д. № 2381/ 2004 г. с което е прието, че М. Б. Г. и Д. С. Г. нямат семейно жилище по смисъла на чл.107 от СК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: