4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 08.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.02.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 678/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 325 от 14.04.2010 год., по гр.д.№ 33/2010 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 07. 04.2009 год., по гр.д.№ 1360/2008 год. и е отхвърлен, като неоснователен предявения от касатора, като ищец, срещу „КЮ Е.”ЕООД иск по чл.55 ЗЗД за сумата 17 392.80 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила- основание за касация по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле, основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК е обосновано с твърдението, че възприетото от въззивния съд разрешение на обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право – при липса на облигационна връзка между страните, дължи ли се връщане на сума, платена без основание- чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и може ли да се иска на отпаднало основание- чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД връщане на авансово платената цена по договор, развален поради неизпълнение противоречи на установената съдебна практика.
Като израз на последната са цитирани влезлите в сила решения на СОС: № 236 от 24.03.2008 год., по гр.д.№ 1283/2007 год.; № 357/ 19. 05. 2008 год., по гр.д.№ 1267/2007 год.; № 605/ 06.10.2008 год., по гр.д.№ 477/ 2008 год.; № 151/25.02.2009 год., по гр.д.№ 1048/2008 год.; както и влезлите в сила решения на С. районен съд № 143/ 05. 06. 2008 год., по гр.д.№ 144/2008 год.;№ 144/2008 год. по гр.д.№ 497/2007 год.; № 164/2008 год., по гр.д.№ 4965/2007 год. и № 6/2009 год., по гр.д.№ 68/ 2008 год..
Визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е обосновано с възприето от Софийски апелативен съд, различно спрямо даденото с ППВС № 1/79 год. и с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ВКС,ТК № 138/2009 год., по т.д.№ 357/2009 на ІІ-ро т.о. на ВКС,ТК, разрешение на втория формулиран въпрос.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и по същество на въведените касационни основания, считайки ги за неоснователни.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че плащането на сумата 17 392.80 лв. от страна на ищеца е извършено по силата на съществуваща между страните облигационна връзка- валидно сключен неформален договор за доставка на периферни устройства за компютър, поради което при липсата на доказателства за договорно неизпълнение от страна на доставчика и обусловено от него отпадане договорната обвързаност между страните, поради направено от купувача едностранното волеизявление за разваленото и, то елементите от втория фактическия състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД не са осъществени.
При обосноваване на крайния си правен извод за неоснователност на предявения иск, решаващият съд се е позовал на липсата на обективирано в издадените от доставчика в периода м.февруари – месец юни фактури, възражение на ищеца, с което получаването на процесната стока да е оспорено, както и на предприетия от [община] своевременен банков превод на вписаните в тези счетоводни документи суми на ответника.
Следователно от преценката на решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, следва, че вторият от поставените от касатора въпроси на материалното право е съществен, тъй като разрешаването му обуславя крайния изход на делото, с което главната предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
По отношение на същия е осъществено и основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на което жалбоподателят се позовава.
Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика, израз на която са ППВС № 1/79 год. и постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ВКС, ТК № 138/2009 год., по т.д.№ 357/ 2009 год., предмет на връщане на в хипотезата на отпаднало основание по чл.55, ал.1 ЗЗД може да е и авансово платена сума, когато с исковата молба договорът може да се счита за развален поради неизпълнение и в тежест на ответника е да докаже, че основанието за получаване на извършената престация, респ. за задържането и съществува.
Що се касае до първия формулиран въпрос на материалното право, то той по начина, по който е формулиран има общо теоретично значение и не е бил въобще предмет на обсъждане от въззивния съд, поради което в този смисъл не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 325 от 14.04.2010 год., по гр. д.№ 33/2010 год., по описа на с.с..
УКАЗВА жалбоподателя, че следва в едноседмичен срок от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС , съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата 548.00 лева, представляваща допълнителна държавна такса за касационното производство, като в същия срок представи по делото и съответния платежен документ.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на така дадените му указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на определения срок за внасяне на указаната допълнителна държавна такса, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за евентуалното насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: