Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
гр.София, 08.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар АНИ ДАВИДОВА
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 968/2008 година
Производството е по чл. 218 а, във вр.с чл. 218 б б.”в” ГПК /отм./, образувано по касационната жалба на „Х” АД, със седалище гр. С., Б. област против решение № 69/27.08.2007 г. по гр.дело № 448/2006 г. на Бургаския окръжен съд. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова настоява за отмяната му.
От ответниците по касационната жалба – В. А. М. и Ю. И. З. от гр. В. и В. А. З. и Л. С. З. от гр. С., последната изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, със законните последици.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218 в ал. 1 и 2 ГПК /отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 1289/2.10.2003 г. по гр.дело № 1592/2001 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен установителния иск за собственост по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, касаещ недвижим имот, с площ 3741 дка, част от къмпинг „К”, в м.”М”, землището на гр. С., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност.
Обсъждайки представените писмени доказателства от ищеца, решаващият съд е приел същите за недостатъчно убедителни и категорични, за да се обоснове правния извод, че процесният земеделски имот, като част от къмпинг „К” е бил предаден от държавата за стопанисване и управление на сочения от ищеца негов праводател ТП „Б” С. , както и за съществуващото правоприемство между тях. В тази връзка подробно и аргументирано въззивният съд е изследвал акта за въвод № 1/12.07.1972 г., съгласно който не може да се идентифицира терена на къмпинга и се приеме, че имотът е бил предоставен от държавата за управление и стопанисване на държавното предприятие ТК „Б”, според действащите нормативни актове: ПДИ и НДИ /отм./.
При отсъствие на други доказателства за завършена процедура по отчуждаване на земята, представляваща терена на къмпинг „Каваците, а именно заплащането й на нейните собственици, респ. на организацията на която е бил предоставен, съгласно действащия по това време Закон за опазване на работната земя е прието, че теренът не е бил отчужден по надлежния ред, и не е променен неговия статут от земеделски, в държавен и всички действия извършени впоследствие с него не са довели до трансформация по правото на собственост. Тези изводи на съда са обусловили и последващия му извод за отсъствие на твърдяното от ищеца правоприемство, че е универсален правоприемник на съществуващото и прекратено, с решение от 18.07.1990 г. по ф.д. № 2697/90 г. по описа на БОС ТП „Б” гр. С., защото след като спорният имот не е бил предоставен по надлежния ред за стопанисване и управление на ТП „Б” гр. С., то ищецът не е могъл да придобие правото на собственост върху земята, по силата на чл.17 а ЗППДОбП /отм./.
Касационният съд счита, че въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяната му.
Неоснователен е касационният довод, че в първоинстанционното производство касаторът, в качеството си на ищец не бил надлежно представляван. Видно от представеното у-ние за актуално състояние от 11.06.2001 г. на БОС по ф.д. № 7410/91 г. дружеството „Х” АД се е представлявало от Е. З. Г. , която е подписала исковата молба, постъпила в Районен съд – гр. Б. на 28.06.2001 г. Извършеното от дружеството упълномощаване на 10.07.2001 г. на адв. К също е извършено надлежно, от името на представляващата го, в качеството на изпълнителен директор Е.
Неоснователен е и вторият касационен довод, изразяващ се в неизпълнение на задължителните указания в отменителното решение на ВКС по гр.дело № 2757/2004 г., защото в съдебно заседание на 29.11.2006 г. въззивният съд е допуснал съдебно – техническа експертиза, именно в изпълнение на тези указания, относно изследване статута на процесния имот, към момента на образуване на ТКЗС през 1950 г. В изпълнение на задължителните указания въззивният съд е назначил и икономическа експертиза за проследяване на счетоводните записвания и проследяване на каква част от земите на ТКЗС са преминали в ДЗС „Л”, с център с. Ч.. И двете експертизи са дали изчерпателни отговори на поставените задачи и са приети в последното съдебно заседание, приключило по същество, на 12.03.2007 г. За въззивното производство касаторът е бил надлежно уведомен и обстоятелството, че неговият процесуален представител адв. К не се е явил в нито едно от проведените съдебни заседания не може да се вмени във вина на съда неизпълнение на процесуалните му задължения.
Отсъства конкретика и относно последният довод за необоснованост на съдебния акт. Въззивният съд освен събраните доказателства в предходните стадии на разглеждане на спора е обсъдил и новосъбраните пред него – двете съдебно-техническа и икономическа експертизи и обосновал правни изводи върху тях.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ счита, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания, поради което касационната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение и се присъдят в негова тежест направените от ответницата Л разноски за касационното производство, в размер на 1000 лева, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69/27.08.2007 г. по гр.дело № 448/2006 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Х” АД, със седалище гр. С., Б. област да заплати на Л. С. З. от гр. С. разноските за касационното производство, в размер на 1000 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ