2.стр. от определение по гр.д. № 1058/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 231
София, 10. февруари 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1058 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Х. окръжен съд от 14.04.2010 г. по гр.д. № 161/2010, с което е отменено решението на Х. районен съд от 20.01.2010 г. по гр.д. № 2574/2009, като са отхвърлени предявените искове за незаконно уволнение, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката С. О. Т., представлявана от адв. Д. В. от ХАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за спазването на давностния срок с подаването на искова молба до некомпетентен орган съгласно чл. 358, ал. 3 КТ, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата ОУ “Х. Б.”,[населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска се неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 363/01.09.2008, връчена същия ден, а исковата молба е постъпила в съда на 22.10.2009 г. Отводът на ответника за изтекла погасителна давност е основателен, тъй като жалбата до Р. Х. от 07.10.2008 г. от родители, общественици и кметовете на селата Г. и Д. Големанци срещу неназначаването на истцата на постоянна работа и приложената към нея подписка за подкрепа, подписана и от исцата, не съставлява искова молба срещу незаконното й уволнение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика не е представена и не съществува) нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Както в представените решения на Върховния касационен съд, така и в обжалваното решение е прието, че срокът за предявяване на исковете се счита спазен с подаването на искова молба до ненадлежен орган, но подадената жалба с приложената подписка не съставлява искова молба, тъй като не съдържа оплаквания за незаконност на уволнението нито искане за признаването на това и възстановяване на предишната работа. Повдигнатият правен въпрос няма и претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че срокът за предявяване на исковете се счита спазен с подаването на искова молба до ненадлежен орган, но подадената жалба с приложената подписка не съставлява искова молба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Х. окръжен съд от 14.04.2010 г. по гр.д. № 161/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.