Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр.София,11.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора……………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4570 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Р., представляван от адв. И. К., срещу въззивно решение № 295 от 06.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 388/2017 г. Окръжен съд – Пазарджик, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 27 от 20.03.2017 г. по гр. д. № 319/2016 г. на РС – Панагюрище, е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи на ответницата М. К. Р. по образуваното изп.д. № 20168890400508 по описа на ЧСИ Д. С., с рег. №889, разликата над сумата 2 161 лв. до размера на сумата 7 258.73 лв. по задължение за издръжка за периода 2012 г. – 2016 г.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Ответната страна – М. К. Р. – не е представила писмен отговор и не е взела становище по жалбата.
С определение № 407/30.05.2018 г. касационното обжалване е допуснато, поради вероятност въззивното решение в обжалваната му част да е недопустимо, като произнесено по нередовна искова молба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С влязло в сила решение № 57/19.04.2012 г. по гр. д. № 125/2012 г. на Районен съд – Панагюрище Г. Р. е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря Г. Р., считано от 19.04.2012 г., месечна издръжка в размер на 100 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Изпълнително дело № 20168890400508 по описа на ЧСИ Д. С., с рег. №889, за принудително събиране на издръжката е образувано на 15.04. 2016 г., като е претендирана неплатена издръжка за периода 2012 г. – 2016 г. След получаване на призовката за доброволно изпълнение, ищецът е подал настоящата искова молба, в която като ответник по иска е посочена М. Р. (в лично качество) и в петитума на претенцията е поискано съдът да установи, че Г. Р. „не дължи сумата от 7 258.73 лв. за издръжка на М. К. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], по изп.д. № 20168890400508 по описа на ЧСИ, рег. №889 Д. С.”. Като страна – ответник по делото е конституирана, призовавана и е участвала М. К. Р. в лично качество. Същевременно, от изложението на обстоятелствата в исковата молба и от представените писмени доказателства (изпълнителен лист от 15.04.2016 г., издаден на основание влязлото в сила решение по гр.д. №125/2012 г. на РС – Панагюрище) е видно, че Г. Р. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. на дъщеря си Г. Г. Р., представлявана от нейната майка и законен представител М. Р., като несъществуването на това парично задължение (предмет на образуваното изпълнително дело) ищецът фактически желае и има правен интерес да бъде установено. Производствата пред първоинстанционния и въззивния съд са приключили без да е констатирана тази нередовност на предявения иск (противоречието между обстоятелствена част и петитум по отношение на лицето, спрямо което ищецът има интерес да търси защита) и без на ищеца да са давани указания, или той да е правил уточнения в пасивно легитимираната страна по иска си, респ. без надлежната страна – Г. Р., представлявана от законния си представител – нейната майка М. Р., да е конституирана за участие в процеса като ответник. Отделно от това, в исковата молба липсва и конкретизация на оспореното изпълняемо право по основание (главница, лихви, разноски), размер и период. Това е довело до неяснота в обстоятелствената част и петитума на иска – поискано е установяване несъществуването на парично задължение в общ размер на 7 258.73 лв., без да са изложени обстоятелствата (чл.127, ал.1, т.4 ГПК), съответстващи на заявения петитум и начина му на формиране.
Посочените нередовности на исковата молба не са констатирани от въззивния съд, който като инстанция по съществото на спора (и в рамките на предмета на въззивно обжалване – чл.269 ГПК) също има задължение служебно да следи за редовността на исковата молба и дължи даване на указания по чл.129 ГПК, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт. Съгласно приетото разрешение по т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, в хипотезата, когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо, като постановено срещу ненадлежна страна и подлежи на обезсилване. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, чието решение в този случай също подлежи на обезсилване. Решението, постановено при такава нередовност на исковата молба, не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че въззивното решение в обжалваната му част и отмененото с него в същата част първоинстанционно решение са недопустими, като постановени по нередовна искова молба, поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна – ответницата М. Р.. На това основание решенията следва да бъдат обезсилени, а делото – върнато на първоинстанционния съд за предприемане на необходимите съдопроизводствени действия, съгласно чл.129 ГПК, за конституиране на надлежната ответна страна, за отстраняване на противоречието между обстоятелствена част и петитум в исковата молба и за конкретизация на обстоятелствата на предявения иск, респ. на оспореното изпълняемо право по основание (главница, лихви, разноски), размер и период.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 295 от 06.07.2017 г. по възз. гр. д. № 388/2017 г. Окръжен съд – Пазарджик и решение № 27 от 20.03.2017 г. по гр. д. № 319/2016 г. на РС – Панагюрище, постановени в частта им по предявения иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал.1 ГПК на Г. Г. Р., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу ответницата М. К. Р., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], за установяване, че ищецът не дължи на ответницата разликата над сумата 2 161 лв. до размера на сумата 7 258.73 лева, предмет на образуваното производство по изп.дело № 20168890400508 по описа на ЧСИ Д. С., с рег. № 889.
ВРЪЩА в тази част делото за ново разглеждане на Районен съд – Панагюрище, който да предприеме следващите се съдопроизводствени действия съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.