Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр.София, 12 юни 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 690/2014 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по искането на осъдения Л. В. М.-чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 4321/2013 год. на Софийския градски съд и отмяна на решение № 1294/13.11.2013 год. на наказателно отделение, VІІ въззивен състав на основанието по чл.423, ал.1 НПК. Поддържа, че е осъден в негово отсъствие при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не оспорва основателността на искането.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за основателно по следните съображения:
Софийският градски съд с решението по въззивно нохд № 4321/2013 год. потвърдил присъдата от 02.05.2011 год. по нохд № 2813/2010 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 17 състав, с която признал подсъдимия М. за виновен в това, че за времето от 04 до 19.11.2007 год. в гр. С. чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и при условията на опасен рецидив извършил кражба на вещи от владението на Д.Б. на обща стойност 194,08 лева. На основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.В вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода и определил първоначален строг режим за изтърпяване на това наказание.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Наказателното производство е образувано на 20.11.2007 год. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.195, ал.1 вр.чл.194, ал.1 НК. Проведени са процесуални действия за събиране на доказателства – разпит на пострадалото лице, назначени са: оценителна експертиза на вещите и съдебномедицинска експертиза на Л. М., поради направените признания в снетите саморъчни обяснения, че е наркоман и е извършител на престъплението, изискани са справка за съдебното минало и характеристика за същото лице. За провеждане на други процесуални действия е потърсен за връчване на призовка, но не е намерен. Затова с постановление на прокурор досъдебното производство по съображения, че не е разкрит извършителя на престъплението, е спирано, а след това и служебно възобновявано. По повод изпратена на 16.04.2009 год. нова призовка е установено по сведения на майката, потвърдени със справка, че на 13.06.2008 год. е излязъл от ГКПП София „за държава Испания”. Поради липса на данни за влизане в Република България и за пребиваване в затвор или арест е обявен за общодържавно издирване. По повод постановление на прокурор от Софийската районна прокуратура за приключване на разследването дознател от 8-мо РУ-СДВР е изготвил постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18.06.2009 год., предявено, както и протокола за предявяване на разследването, в отсъствие на обвиняемия на назначения служебен защитник по преценка за наличие на предпоставките по чл.269, ал.3 НПК. При тези условия след извършване на процесуални действия за установяване на нов адрес за призоваване и констатация, че лицето е извън пределите на Република България, е проведено съдебното производство пред първоинстанционния съд и е постановена осъдителната присъда. Потвърдена е с решение от въззивния съд в производство, проведено при условията на чл.269, ал.3 НПК, след обжалването й от назначения служебен защитник. За влязлата в сила осъдителна присъда осъденият М. узнал след завръщането си в Република България през м.януари 2014 год., когато преди изтичане на срока по чл.423, ал.1 НПК е подал искането за отмяната й.
От изложеното следва, че М. не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство и проведеното досъдебно производство, нито е получавал официално съобщение или призовка, за да се приеме, че е уведомен за съдебното производство пред двете инстанции по същество. Съответните органи са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила като са приели, че са налице предпоставките по чл.269, ал.3 НПК за разглеждане на делото в отсъствие на М.. Променил е адреса си по местоживеене като е напуснал пределите на Република България в момент, когато не е имал процесуално качество по наказателното производство, поради което не е имал задължение да уведомява за това, т.е. тези действия не са проява на процесуално поведение с цел да се укрие и да избегне наказателно преследване. По делото няма никакви доказателства, че е бил официално уведомен с връчване на призовка или по друг от предвидените в НПК начини за образуваното наказателно производство, за която и да е от фазите му. Затова поведението му не може да се определи като демонстрация на отказ да упражни правото си да участва лично както при проведеното разследване в досъдебната фаза на процеса, така и в съдебното производство, включително да организира защитата си според предявеното му обвинение. Допуснатите нарушения на процесуалните правила с разглеждането на делото в отсъствието на осъдения налага извода, че следва да му се предостави възможността да участва при провеждането на справедлив процес и да упражни всички предвидени за процесуалното му качество права.
При тези данни за прилагане на процесуалните правила при провеждане на наказателното производство по отношение на М. следва извода, че са налице изискванията за възобновяване на делото съгласно приложимата разпоредба на чл.423, ал.1 НПК. Процедурата по чл.254, ал.4 НПК не е могла да бъде изпълнена, защото още досъдебното производство-при това без да е предявено обвинение, е било проведено задочно.
Осъденият е задържан за изпълнение на присъдата, чиято отмяна на посоченото по-горе основание иска. Затова е необходимо произнасяне в настоящото производство и по мярката за неотклонение докато започне новото разглеждане на делото според изискванията по чл.423, ал.4 НПК. Съдът взе предвид и обсъди данните за причините, поради които наказателното производство в досъдебната фаза е проведено задочно – това са нарушения на процесуалните правила от разследващия орган, а не поведението на осъдения, поради което намира, че най-подходяща за него е взетата с постановлението от 18.06.2009 год. на досъдебното производство и потвърдена с определението на Софийския районен съд от 02.05.2011 год. по нохд № 2813/2010 год. „подписка”.
Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.ал.2 вр.чл.423, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 4321/2013 год. ОТМЕНЯ въззивно решение № 1294/13.11.2013 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, VІІ въззивен състав и присъдата от 02.05.2011 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 17 състав, постановени по отношение на осъдения Л. В. М.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора от Софийската районна прокуратура за извършване на действия от стадия на разследването.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: