О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр.София, 22.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 241/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на О. д. на Министерство на вътрешните работи – гр. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 12.11.2009 г. по гр.д. № 597/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Кюстендилски районен съд по гр.д. № 157/ 2009 г., с което е отменено наложеното на М. Г. Т. със заповед от 13.01.2009 г. дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл.192 ал.1 вр. чл.188 т.1 вр. чл.187 т.3 пр.2 алт.2 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателят, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос – кой се явява работодател на служителите в закритата със ЗИДЗМ. (ДВ бр.69 от 2008 г.) Национална служба „П”, които са работели в областните дирекции на тази служба. Според касатора въззивният съд отговорил на посочения въпрос въз основа на пар.108 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗМ. и приел, че работодател е М. , без да съобрази, че съгласно чл.185 от с.з. министърът на вътрешните работи няма право да сключва трудови договори, а съгласно пар.109 ал.1 и пар.110 ал.2 от с.з. активите и пасивите на закритите областните дирекции „П” преминават към новосъздадените ОДМ. (а не към МВР). По този въпрос касаторът счита, че се налага намесата на ВКС за осигуряване на точното прилагане на закона, тъй като по приложението на пар.108 – 110 от ПЗР на ЗИДЗМ. нямало създадена практика, а съдилищата изпитвали затруднения при прилагането на нормите. Същевременно поддържа, че по този въпрос има противоречива практика, както и че решението, дадено по него от Кюстендилския окръжен съд, е в противоречие с решение № 121 от 20.05.1997 г. по гр.д. № 194/ 1997 г., ІІІ г.о. на ВКС и решение № 178 от 18.02.2000 г. по гр.д. № 1132/ 1999 г., ІІІ г.о. на ВКС. Касаторът повдига и още два съществени процесуални въпроса – за възможността по трудови спорове съдът служебно да въвежда възражения относно работодателската компетентност и за възможността да се ползват като доказателства разпити на свидетели пред друг съд – по които също счита, че се налага намесата на ВКС за осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация М. Г. Т. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
Цитираните в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване решения на ВКС не са от кръга на тези, които са задължителни за съдилищата или тези, постановени за уеднаквяване на практиката и осигуряване на точното прилагане на закона по действащия ГПК. Те представляват решения по конкретни казуси и дадените в тях разрешения не са задължителни. Така че соченото от касатора основание за допускане на обжалването във връзка с противоречието между обжалваното решение и горецитираните актове на ВКС не е по т.1, а следва да се квалифицира по т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК.
Доводът за наличието на такова противоречие е неоснователен, тъй като въпросните решения на ВКС са постановени при различни фактически предпоставки. В решение № 121 от 20.05.1997 г. е обсъждан въпросът кой е работодател на служител в едно звено, което е придобило организационна обособеност впоследствие, въз основа на заповед на ръководителя на предприятието, към което е била структурата, към която звеното се е числяло. В настоящето производство става въпрос за преминаване на трудови правоотношения от една закрита държавна структура към друга, новосъздадена (по силата на закон) държавна структура, т.е. не са налице идентични фактически предпоставки, за да се приеме, че правният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с влязлото в сила решение на ВКС. Що се касае до решение № 178 от 18.02.2000 г., то има съвсем различен предмет – при него е обсъждана възможността при условията на чл.123 от КТ от една длъжност работникът да получи нова длъжност в приемащото звено – което няма нищо общо с конкретния казус. Поради това не може да се намери противоречие и между това решение и обжалваният съдебен акт.
Останалите сочени от касатора съдебни решения на районни и окръжни съдилища няма данни да са влезли в сила. Невлезли в сила решения обаче не обосновават наличие на предпоставката по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като до изчерпване на възможностите за инстанционната им проверка те не решават никакъв въпрос със сила на пресъдено нещо.
Основателен е обаче доводът на ответника, че допускането на касационното обжалване е необходимо с оглед осигуряване точното прилагане на закона и развитието на правото. По приложението на чл.110 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗМ. няма съдебна практика. Същевременно наличието на такава е необходимо, тъй като разпоредбата следва да се прилага или във връзка с пар.108, или във връзка с пар.109 от ПЗР на с.з. В първата хипотеза при условията на чл.123 от КТ за работодател на лицата, работещи по трудово правоотношение в областните дирекции на закритата със ЗИДЗМ. Национална служба „П”, би трябвало да се счита МВР. Ако пар.110 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗМ. се прилага във връзка с пар.109 от с.з., за работодател би трябвало да се счита новосъздадената със ЗИДЗМ. ОДМ. Кюстендил – касатор по делото. От приложените съдебни актове, макар невлезли в сила, е видно, че са налице затруднения при прилагането на закона, което обуславя необходимостта от намесата на ВКС за създаване на практика по приложението на закона чрез постановяване на решение по чл.290 от ГПК. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Тъй като ОДМ. Кюстендил е държавно учреждение по смисъла на чл.84 т.1 от ГПК, за разглеждането на касационната жалба от дирекцията не следва да се изисква държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 12.11.2009 г. по гр.д. № 597/ 2009 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: