О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 231
София, 23.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 20 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 3397/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
„М” Е. , гр. С. е подало касационна жалба срещу решение от 10.04.2008 г. по гр. д. № 3178/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-д отд., с което е оставено в сила решение от 27.06.2007 г. по гр. д. № 10937/2005 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу „Р” ООД, гр. С. ревандикационен иск за пет склада с площ от по 480 кв. м. всеки един построени в УПИ *, в кв. 5, в м. НПЗ Искър север, по плана на гр. С..
Ответникът по жалбата не е взел становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
Касаторът поддържа, че с решението въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – правомощието делегирано на министъра за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, формата, в която следва да се обективира волята за разпореждане с недвижимо имущество и вещнопрехвърлителното действие.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Съдът е отхвърлил иска като неоснователен след като е приел за установено, че имуществото, предмет на иска, е било включено в капитала на касатора на основание разделителния протокол от 25.03.1987 г. за преминаване дейността по изкупуване на сурова вълна от СО „В” към СО „С” и предаване на това основание на описаните складовете на ПСП ”М”, което е послужило и за основание за записването им в дълготрайните му активи. Това имущество е част от имуществото, с което е създадена държавна фирма „М” през 1991 г. и е съществувало в дълготрайните му активи, когато със заповед № Р* от 05.08.1991 г. на министъра на МИТУ държавната фирма е преобразувана в ЕООД. Складовете са преминали в имуществото на ответника през 1997 г., в изпълнение на постигнато между страните споразумение, за което е съставен разделителен протокол от 22.09.1997 г. за предаване и приемане на складове № №* и 6 в база Гара Искър, в гр. С. от касатора на ответника и заповед № Р* от 21.10.1999 г. на министъра на министерство на промишлеността издадена на основание чл. 10, ал. 1, чл. 11 и чл. 14, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (отм.), с която е наредено петте склада №№ 1* и 7 да се отпишат от баланса на дружеството.
С формирането на този извод съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос дали споразумението между страните и издадената заповед на министъра на промишлеността за отписване от баланса на касатора на недвижимите имоти, предмет на исковете, имат вещно-прехвърлително действие, както и дали така изразената воля от правните субекти е признат от закона способа за прехвърляне на вещни права между търговски дружества, учредени с държавно имущество.
Основателен е доводът, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което са представени решения, постановени по гр. д. № 38/2005 г. на СГС, гр. д. № 1031/2006 г. на ВКС, гр. д. № 10435/2004 г. на ВКС в които са направени различни изводи за вещноправните последици от издавани заповеди от министри за отписване от капитала на търговски дружества с държавно имущество на недвижимо имущество и такива за увеличаване на капитала с такова имущество.
Налице е релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 10.04.2008 г. по гр. д. № 3178/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-д отд.
Указва на касатора на основание чл. 18, ал. 2 , т. 2 Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК да внесе държавна такса в размер на 50 % от дължимата за първоинстанционното производство определена върху данъчната или пазарна оценка на имотите в едноседмичен срок от съобщението за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І-во г. о. за насрочване на делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: