О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр. София, 21.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1548 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апостол З. К. и Ф. Д. К. срещу решение № 137 от 22.12.2015г. по в.гр.д. № 292/2015г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която е отменено решение № 203/17.07.2015г. по гр.д. № 2064/2015г. на Окръжен съд Бургас и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по реда на чл.422 ГПК по отношение на двамата касатори, че дължат солидарно на [фирма] сумата от 101 494.89 евро, представляваща главница по договор за многоцелеви кредит с ипотека, ведно със законната лихва върху сумата считано от 29.05.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумите 17 126.68 евро- възнаградителна лихва за периода от 28.08.2010г. до 10.03.2013г., 5 583.43 евро- наказателна лихва за забава за периода от 28.09.2010г. до 28.05.2013г. и 332.75 евро- месечна такса за периода от 28.10.2012г. до 10.03.2013г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски за трите съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата [фирма] представя отговор, в който поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, съответно твърди, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски в размер на 2 000 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че на ответниците по делото е надлежно връчена нотариална покана, с която са уведомени за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, съобразно условията на договора. Достатъчно е волята на кредитора за пристъпване към обявяване на предсрочна изискуемост да достигне до другата страна по договора за кредит и не е задължително нито по закон, нито по договора, сключен между страните, на длъжника да се обявяват вътрешните процедури на банката, по които се взема това решение. За настъпване на предсрочна изискуемост е необходимо единствено да са установени обективните и субективни предпоставки, изразяващи се в неизпълнение на задълженията за плащане на погасителните вноски в уговорения период и изрично изявление на кредитора за предсрочна изискуемост, достигнало до длъжниците. Не почива на законово основание възражението за отсъствието на взето решение от страна на банката чрез някой от нейните органи. След като законът и договорът не предвиждат изрични условия по отношение на процедурата по вземане на решение за обявяване на предсрочната изискуемост, действията на банката по уведомяване на длъжника не могат да бъдат оспорени като ненадлежно извършени.
Апелативен съд Бургас е приел въз основа на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че по процесния договор длъжниците са преустановили плащане на редовните погасителни вноски. Съгласно уговорките в чл.21 и сл. от договора за кредит от 2007г. и анексите към него от 2009г. и 2010г., при неизпълнение на задължението да заплащат погасителните вноски от страна на кредитополучателите, за банката възниква правото да обяви кредита за предсрочно изискуем и е уведомила за това кредитополучателите с нотариална покана.
Съдът е счел за неоснователно оплакването, че договорните клаузи за предсрочна изискуемост са нищожни, тъй като са неравноправни по смисъла на З.. Изложени са съображения, че договорните условия за предсрочна изискуемост не са неравноправни клаузи по дефиниция, като преценката за това следва да се извърши с оглед конкретното им съдържание. Съгласно чл. 21 от договора за кредит от 2007г. предсрочната изискуемост е предвидена като последица от възникването на определени обстоятелства, между които и неизпълнението на договорните задължения от страна на кредитополучателите, т.е. правото на банката възниква при определено поведение на насрещната страна, а не е уговорено едностранно и във вреда на кредитополучателите, които не биха могли да повлияят на осъществяването му.
На следващо място, въззивният съд е счел за неоснователно и възражението за непосочване в нотариалната покана на размера на вземането, обявено за предсрочно изискуемо, тъй като поканата е изпратена на 13.02.2013г. и в нея вземането е посочено по размер към 07.02.2013г. Разлика от една седмица между размера по справката и размера към датата на изпращане на поканата не може да представлява основание да се приеме, че липсва яснота относно размера на вземането.
Във връзка с оспорването на размера на вземането за възнаградителната лихва, за която се твърди, че уговореният начин на определянето й не е спазен от банката в резултат, на което са надвзети суми за дължима лихва, въззивният съд е приел на база на заключението на вещото лице, че начинът на определяне на възнаградителната лихва в договора е спазен. В рамките на действието на договора за кредит от 2007г. до сключване на анекса през 2009г. лихвеният процент е променян два пъти, като това е станало с решение на Управителния съвет на банката. Стойностите на индекса EURIBOR са прилагани правилно и експертизата не е установила несъответствие между прилаганите от банката проценти и действителните, в резултат на което не е установила и надплащане от страна на кредитополучателите до момента, в който те са преустановили плащанията си- 06.03.2009г., когато са направили последно плащане от 1125 евро. С последващите анекси на практика страните са предоговаряли размера на дълга, като към редовния остатък са били прибавяни просрочените главница и лихви. Взето е предвид и обстоятелството, че с анексите са договаряни индивидуални условия за погасяване на кредита, с които кредитополучателите са се съгласили. Вземането е установено по размер от вещото лице и представлява към 11.03.2013г.- датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем- редовна главница 91 047.81 евро, просрочена главница 10 447.08 евро, редовна възнаградителна лихва 336.88 евро, просрочена възнаградителна лихва 16 789.80 евро, месечна такса 332.75 евро и наказателна лихва до 28.05.2013г.- дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 5 584.43 евро.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1- т.3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ В хипотезата на предявен иск за съществуването на парично вземане по договор за банков кредит и въведени от ответника /в срока по чл. 414 ГПК или с отговора на исковата молба/ възражения за неправомерно изменение или изчисляване на лихвените проценти, длъжен ли е ищецът с исковата молба или до приключване на първото съдебно заседание да посочи и ангажира доказателства за изгодните нему правопроменящи юридически факти, довели до настъпването на промяна в лихвените проценти по кредита?, /2/ Длъжен ли е въззивният съд, след като отменя поради несъвпадащи правни изводи решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за установяване съществуването на парично вземане по чл. 415 и чл.422 ГПК, да разгледа и обсъди всички възражения на ответника, независимо дали това е сторено от първоинстанционния съд?, /3/ Допустимо ли е съдът да кредитира констатирани и установени за първи път от вещото лице при подготвяне на заключение по експертиза факти, които се отразяват на размера или основателността на претенцията ако същите факти не са изложени от ищеца във фазата на размяна на книжата и/или за тях не са били своевременно представени доказателства от страната, в чиято изгода е установяването на тези факти?, /4/ Решението на компетентен орган на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита необходим елемент ли е от фактическия състав на обявяването на предсрочна изискуемост? /5/ Правилно ли е определена прилаганата от банката лихва по банков кредит, ако освен предвидените в договора за кредит елементи, формиращи лихвената ставка едностранно е добавила или изменила такъв елемент, с което се е постигнало изменение на общо формираната лихвена ставка?
Първият въпрос, длъжен ли е ищецът с исковата молба или до приключване на първото съдебно заседание да посочи и ангажира доказателства за изгодните нему правопроменящи юридически факти, довели до настъпването на промяна в лихвените проценти по кредита, не покрива общото основание за допускането на решението до касация, тъй като банката е ангажирала доказателства за посочените факти, представяйки анексите към договора, на които се позовава в качеството им на спогодби към договора за кредит, и е направено искане за изслушване на приета по делото ССЕ вкл. относно размера на лихвата.
Въззивният съд в съответствие с т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба и отговора към същата, поради което вторият поставен въпрос относно обхвата на проверката на въззивната инстанция не може да обуслови допускането на касационния контрол.
Третият въпрос не покрива общия критерий по чл.280 ГПК, тъй като фактът относно промяната на лихвата е въведен с твърдението в исковата молба за сключените анекси и начина на третиране на лихвата в тях, съответно е включен в предмета на делото и от самите касатори с направените възражения в отговора на исковата молба.
Четвъртият въпрос също не може да предпостави допускането на решението до касация, предвид разрешението, дадено в т. 18 от Тълкувателно решение №4/ 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, според което решението на компетентен орган на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не е елемент от фактическия състав на обявяването на предсрочна изискуемост на кредита.
Петият въпрос, дали правилно е определена прилаганата от банката лихва по кредита е относим за правилността на акта, поради което не е предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство и не се явява основание за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че по отношение на касаторите не би могла да се приложи защитата по З. с оглед липсата на качеството на потребител, тъй като в отговора на исковата молба същите са признали, че отпуснатият кредит е за финансирането им в качеството на кредитополучателите за извършване на различни по вид проекти, свързани с туризма, поради невъзможността те сами да финансират проектите си.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Въпреки изхода на делото, на ответника по касацията неследва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като не са ангажирани доказателства за плащането на договореното адвокатско възнаграждение..
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 22.12.2015 г. по в.гр.д. № 292/2015 г. на Апелативен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.