Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
гр.София, 03 септември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора от ВКП Ивайло Симов разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 728/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия И. И. С., по жалба и допълнение към нея на защитника адв. М. М. и по жалба на защитника адв. Д. Г. против въззивно решение № 4/ 04.03.2015 год., по внохд № 184/2014 год. на Апелативен съд- гр.Бургас, с което е потвърдена присъда № 35/03.11.2014 год. по нохд № 348/14 год. на Сливенски окръжен съд.
С присъдата съдът ПРИЗНАЛ подсъдимия И. И. С. за ВИНОВЕН в това, че на 11 февруари 2014 г. в [населено място], в лек автомобил марка „Волво ХЦ 70“ с рег. [рег.номер на МПС] , при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 18.729 грама нетно тегло метамфетамин, на стойност 468.23 лева, със съдържание на активно наркотично действащ компонент метамфетамин 37%, поради което и на основание чл. 354а ал. 2 изр. 2 предл. последно т. 4, вр. ал. 1 изр. 1 алт. 1 предл. 4 от НК и чл. 54 от НК го ОСЪДИЛ на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор и ГЛОБА в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК ПРИСПАДНАЛ от така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което подсъдимият бил задържан и е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 13 февруари 2014 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
На основание чл. 354а ал. 6 от НК в полза на държавата са отнети наркотичното вещество – 18.729 грама него тегло метамфетамин със съдържание на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 37%, както и ? идеална част от лек автомобил „Волво ХЦ70″ с рег. [рег.номер на МПС] , оставен на съхранение в ОД на МВР – Сливен. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. Подсъдимият С. е осъден да заплати разноските, направени в досъдебното производство: по сметка на ОД МВР- Сливен, в размер на 17.55 лева; по сметка на ОД МВР – Бургас, в размер на 1243.77 лева; по сметка на ОД МВР – Ямбол, в размер на 72.10 лева и по сметка на ДПУБ МВР /за НИКК/, в размер на 237.56 лева; в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Сливен, в размер на 30 /тридесет/ лв.
С решението присъдата е потвърдена.
От съдържанието на касационните жалби е видно, че се посочват всички касационни основания: неправилно приложение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.
Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, или намаляване размера на наложеното наказание.
Посочват се следните оплаквания:
В жалбата на подсъдимия се навеждат следните доводи: Доказателствата са събрани в нарушение на закона; не са обсъдени доводите на защитата; не са обсъдени всички доказателства; не са били налице основанията за образуване на досъдебно производство; протоколът за оглед не е одобрен от съда; деянието не е доказано, т.к. единствените доказателства са свидетелските показания на заинтересовани полицейски служители, присъствали при извършване на огледа, претърсването и зземването; ДНК-експертизата не дава категорично заключение за идентифициране на лицето; съдия М. Й. – председател на състава на първоинстанционния съд, била предубедена и е следвало да си направи самоотвод, което не е сторила; неправилно деянието е квалифицирано като опасен рецидив; своеволно е прието, че наркотичното вещество е предназначено за разпространение; всъщност липсват мотиви към въззивното решение.
В жалбата и допълнението към нея на адвокат М. се изтъква следното: Наличие на предубеденост на председателя на състава на СлОС, което води до незаконност на състава (в подкрепа на тезата си защитникът посочва друго дело на същия съд, с идентичен предмет, по което, за разлика от настоящето, съдът е приел, че ве е доказана специалната цел за разпространение, тъй като по това друго дело не е бил предубеден); дава се вяра само на доказателствата, подкрепящи обвинението, което е нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК; по време на проверката подсъдимият се е държал съвсем спокойно, не е „треперил”; протоколът за оглед не е одобрен – нарушена е разпоредбата на чл. 158, ал. 4 НПК, а протоколът за оглед от предишния ден е представен за одобрение от съда; има съмнение относно начина на появяване на наркотичното вещество в джоба на седалката, след като при щателния оглед предния ден не е забелязан и въпреки показанията, че „имало издатина”; не е доказано изпълнителното деяние „държане с цел разпространение”, като в тази връзка за обосноваване на присъдата са използвани отрицателни факти; съдилищата неправилно са пренебрегнали показанията на свидетелките Д. С. и Н. С.; приемайки заключението на ДНК-експертизата, което не е категорично, съдилищата са нарушили разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК, забраняваща присъдата да почива на предположения; обвинителният акт е изготвен в нарушение на чл. 246, ал. 2 и 3 НПК – не е посочено какви са действията по държане или разпространение на наркотичното вещество, в обстоятелствената част не са посочени никакви фактически действия на обвиняемия, обективиращи целта за разпространение на наркотичното вещество; относно доказване на специалната цел за разпространение на наркотичното вещество, неправилно съдилищата са дали вяра на показанията на полицейските служители за наличието на „оперативна информация”, след като не е разкрита нито самата информация, нито нейните източници; не е налице опасен рецидив, тъй като срокът по чл. 30, ал. 1 НК е изтекъл; не е доказана фактическата власт на подсъдимия върху предмета на престъплението; присъдата почива единствено върху косвени доказателства, но те не образуват единна и непрекъсната верига, каквато трябва да е налице според практиката на ВКС; автомобилът, в който е намерено наркотичното вещество, неправилно е задържан вместо да бъде върнат на собственика му – съпругата на подсъдимия;
В жалбата на защитника Г. се твърди: Неправилно са кредитирани само показанията, подкрепящи обвинението, а са пренебрегнати показанията в полза на защитата – тези на свидетелките Д. и Н. С.; неправилно е прието и заключението на ДНК-експертизата, тъй като не е категорично; неправилно се дава вяра на свидетелските показания на полицейските служители за наличие на „оперативна информация, че подсъдимият се занимава с разпространение на наркотици”; не е доказано по котегоричен начин, че наркотичното вещество принадлежи именно на подсъдимия, а не примерно на съпругата му, която също ползва автомобила; не е доказана специалната цел „държане с цел разпространение” на наркотични вещества; протоколът за оглед не е одобрен от съда – нарушение на чл. 158, ал. 4 НПК; обвинителният акт не отговаря на разпоредбата на чл. 246 НПК, което води до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият С. се явява лично и със защитниците си адв. М. и адв. Г.. Същите поддържат жалбите, като устно по същество преповтарят част от описаните в тях аргументи. Адв. Г. изтъква, че по делото са кредитирани показания на лица, които нямат право да свидетелстват, предвид чл. 118 НПК.
Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, като същевременно бъде изменена и мярката за неотклонение от задържене под стража в по-лека.
Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съставът на ВКС не намери да са допуснати посочените нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Не се установиха нарушения при събирането и оценката на доказателствата и при формиране вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Инстанционните съдилища са основали констатациите си на валидно събрани и проверени за достоверност доказателства. Доказано е безспорно авторството на подсъдимия в осъществяване на престъплението. На голяма част от възраженията съдилщата са отговорили. Настоящият състав споделя техните мотиви и аргументи.
Голословно е оплакването, че съдилищата не са обсъдили доводите на защитата. И първоинстанционният, и въззивният съд подробно, аргументирано и с необходимото внимание са отговорили на възраженията и доводите на подсъдимия и неговите защитници, постъпвали във всички етапи на процеса. Също не е вярно, че са взети предвид само свидетелските показания, които подкрепят обвинението, и са игнорирани останалите, най-вече тези на свидетелките Д. и Н. С.. Вярно е, че съдилищата са дали вяра на едните и не са дали вяра на вторите, но те подробно са мотивирали защо са го направили. В тази връзка, не е нарушена забраната на чл. 118 от НПК: разпитаните полицейски служители или нямат друго процесуално качество, или попадат в хипотезата на чл. 118, ал. 1,т. 3 от НПК.
Деянието е доказано по несъмнен начин. Налице са достатъчно доказателства. По отношение възражението, че оперативната информация не е доказателсво, следва да се отговори така: Съдът дава вяра на твърденията, че е съществувала такава информация, а не на нейното съдържание и източници, които не са разкрити. Очевидно информацията е била достоверна, след като последващите действия и събития я потвърждават. Действията на полицейските служители се обуславяли от постъпила в края на 2013 год. информация от оперативни източници, че подс. С. се занимава с производство и разпространение на синтетични наркотични вещества, предимно метамфетамин.
Неоснователно е и възражението, че отрицателните факти не могат да бъздат ползвани като доказателства. Широко разпространено и прието в теорията и практиката е противното становище. Ето защо, напълно основателно съдилищата са приели, след анализ на приложените и приобщени към делото писмени доказателства, включително и представените от защитата документи, че подсъдимият и съпругата му нямат постоянни доходи. Подсъдимият е държал намереното в автомобила наркотично вещество именно с цел неговото разпространение. Този извод се обективира както от количеството намерено наркотично вещество, което очевидно не е предназначено за лична употреба от страна на подсъдимия, така и от обстоятелството, че той не употребява метамфетамин, а и не са събрани доказателства в обратна насока.
Настоящият състав споделя преценката на въззивния съд на обясненията на подсъдимия и на показанията на неговата съпруга и неговата дъщеря. Правилно са отхвърлени като недостоверни твърдения на подсъдимият, че не е знаел за наркотичното вещество и е научил по-късно от дъщеря си – свидетелката Д. С. и от съпругата си – свидетелката Н. С. за обстоятелството как наркотичното вещество е попаднало в джоба на седалката. В тази връзка въззивният съд е изложил редица аргументи. Настоящият състав изцяло споделя доводите на съдилищата да не кредитират показанията на свидетелките Н. и Д. С., по изтъкнатите в мотивите им съображения, които намира за излишно да преповтаря. Тези свидетелки са силно заинтересовани от изхода на делото, а депозираните от тях показания са непоследователни и житейски логично неиздържани.
Не се споделят обаче аргументите, че „притеснителното състояние” като доказателство за съпричастност на лицето към деянието. Най-малкото защото човек може да се притеснява от самия факт на извършваната от органа на властта проверка. Теорията и практиката не разполагат с доказателства, че човек се притеснява само когато е извършил престъпление. Също така няма създадени критерии и открити несъмнени признаци за определяне състоянието на притеснение, които признаци могат да бъдат установявани със свидетелски показания. Изявленията на свидетелите за „притеснение” всъщност представят тяхната субективна оценка, а не пресъздават обективни факти.
Логични са другите посочени обстоятелства в подкрепа изводите на съда: противоречията в обясненята на подсъдимия, изразяващи се в твърдението му, че заедно със съпругата си тръгнали да вършат дребни неща в града посока бензиностанция „Л.“, за да заредят гориво, но всъщност се озовали в противополжния край на града, от което може да се направи извод за неистинност на твърденията; като достоверни са приетите показанията на полицейските служители, установяващи факта на получената информация, че на 11 февруари 2014 г. подсъдимият ще продаде наркотици на лице извън [населено място], което наложило спирането на автомобила, и др.
Неоснователно е възражението и по отношение възприетата от съдилищата ДНК-експертиза. Нейното заключение е ценено наред с всички останали доказателства. Взето е предвид твърдението на вещото лице, че наблюдаваното съвпадение е убедително доказателство относно факта, че подсъдимият С. е възможен източник на клетъчен материал, тъй като всички алели от ДНК профила на подсъдимия присъстват в сместа от клетъчен материал по голямо парче фолио, с което е било външно обвито намереното наркотично вещество. Невъзможността да се направи статистическа оценка за вероятност, респ. да се посочи процентно изражение, не е основание заключението да не бъде ценено като компетентно и обективно.
Няма порок при образуване на досъдебното производство. Същото е образувано съобразно изискванията на закона – със съставения протокол за обиск (претърсване на лице) от 11.02.2014 г., одобрен с определение № 47 от 12.02.2014 г. от Сливенски окръжен съд. Това е първото процесуално действие, което по силата на чл. 212 ал. 2 НПК се счита, че досъдебното производство е образувано. Образуването на досъдебното производство в случая се основава на императивна разпоредба на закона, по повод необходимостта от извършване на неотложно следствено действие. Актът за образуване на ДП има изключително важно значение за последиците, а не толкова за основанията, довели до постановяването му. С този акт се поставя началото на наказателното производство, поставят се в действие правилата на НПК, очертават се участниците в процеса, придава се законност на извършваните по-нататък действия и пр. Актът произвежда своето действие дори и при грешка или неправилна преценка относно наличието на законен повод и достатъчно данни. Достатъчно е да е изготвен от надлежния орган при спазване формалните изисквания на процесуалния закон. Неправилната преценка или грешката не го правят нищожен. От друга страна, преценката за наличие на законен повод и достатъчно данни принадлежи и може да се прави единствено и само от конкретния орган, имащ право по закон да образува ДП. Правото на органа да преценява и да действа съобразно преценката, респ. да образува ДП, е неприкосновено.
Извършеното процесуално действие „оглед” на предмет, както и на местности, помещения, съгл. чл. 155 от НПК, не подлежи на одобрение от съда . Редът за неговото извършване е уреден в чл. 156 – чл. 158 от НПК като в определени случаи, извън процесния, се изисква съдебна намеса тогава, когато се извършва оглед на лице и липсва съгласие на освидетелстваното лице. Соченият от защитата за нарушен чл. 158 от НПК регламентира друго процесуално действие – „освидетелстване“/ оглед на лице/, поради което нормата е неприложима за случая. Тук обаче съставът на ВКС констатира непрецизност в оценката на въззивната инстанция същността на извършеното процесуално – следствено действие с обект лекия автомобил на подсъдимия, което по своята същност не е оглед на автомобил, а по своята природа и същност представлява „претърсване и изземване”. Действието е извършено на 12 февруари 2014 год., с приложен фотоалбум / л. 22 – 28 д. пр./, в присъствието на поемни лица и на лицето Н. С. – съпруга на подсъдимия, както и на защитата адв. Д. Д.. В тази връзка, дори протоколът за оглед да се изключи от доказателствената съвкупност, констатациите и изводите на съдилищата относно установенета фактическа обстановка следва да останат непроменени. Това е така, защото всички лица, участвали и присъствали при спирането на автомобила, при първоначалното претърсване, при запечатването и транспортирането му, както и при последващото му щателно претърсване, са разпитани в качеството на свидетели. Съдилищата са обсъдили подробно получените данни от показанията на тези свидетели и са се аргументирали защо приемат за достоверни показанията на свидетелите полицаи и поемни лица, присъствали при намирането и изземването на наркотика и отхвърлят като заинтересовани показанията на съпругата и дъщерята на подсъдимия. Т.е., фактът на намиране на веществото във фолио, поставено във фабричен джоб на предната дясна седалка на колата се разкрива и доказва по категоричен начин не само от протокола за оглед, но и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите, присъствали при намирането на наркотичното вещество и участвали в реда по приобщаването му като веществено доказателство по делото.
Обвинителният акт е изготвен при спазване изискванията на чл. 246 ал. 2 и 3 от НПК. Посочени са времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и в какво се състои изпълнителното деяние. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.
Въззивният съд е отговорил и на възражението на защитата за предубеденост и нарушаване изискването за безпристрадстност от председателя на състава. И по това обстоятелство настоящият състав напълно споделя разсъжденията на въззивния съд и също счита за излишно да ги преповтаря. Не може да бъде споделен аргументът, че по друго дело, сходно по предмет, съдът е направил различни констатации и изводи. Освен че това е само твърдение и че съдът не е запознат с материалите по това друго дело, недопустимо е в рамките на един наказателен процес да се прилагат констатациите и изводите по друг. Констатациите и изводите по всяко дело са отделни, независими и самостоятелни и се основават само на доказателствата, събрани от съда по конкретното дело при спазване на принципите за неизменност на състава, разглеждащ делото, при устност и непосредственост на събиране на доказателствените материали, които съдът допуска, събира и проверява лично и само по този ред е оправомощен да взима своите решения.
Въззивната инстанция е обсъдила възраженията на защитата по оспорване на доказателствената съвкупност сочеща на установяване на деянието и авторството му от подсъдимия, в частност – и възражението за недоказаност на специалната цел за разпространение на предмета на престъплението. Изтъкнато е, че няма повдигнато обвинение за разпространение на наркотични вещества, а само за държане с цел разпространение. Доказателства в тази насока са както количеството, което очевидно не е за лична употреба; от съхранението му в условията на фактическата власт на подсъдимия – наркотичното вещество е било поставено в джоба на предна дясна седалка, където е седял подсъдимият; от начина, по който веществото е пакетирано – в две отделни опаковки от обстоятелствата, при които деянието е разкрито – на път към срещата извън града.
Правилно е приложен материалният закон. При правилно установените факти от предмета на доказване инкриминираното деяние законосъобразно е подведено под признаците на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. последно, т.4, вр. с ал.1, изр.1, алт.1, предл. 4 от НК. Правилно съдът е квалифицирал деянието при условията на „опасен рецидив“ по чл. 29 ал. 1 б.“а“ от НК, тъй като от справката за съдимост на подс.С. е видно, че не е изтекъл предвиденият в чл. 30 ал. 1 от НК пет годишен срок от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което му е наложено по влязлата в сила присъда по внохд № 351/2008г. на Сливенския окръжен съд / в сила от 07.04.2010 г. – оставена в сила с решение на ВКС на РБ/
Напълно се споделят и разсъжденията на въззивния съд относно справедливостта на определеното наказание. То е определено в пределите, предвидени в закона за извършеното престъпление като са спазени и разпоредбите на Общата част на НК при неговата индивидуализация. Отмерено е при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. От друга страна, правилно са анализирани завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца; предишните осъждания на подсъдимия, извън обуславящото опасния рецидив по настоящото деяние; количеството и вида на наркотичното вещество, обуславящи степента на тежест на негативните последици за здравето на хората- крайни потребители, за които е бил предназначен. Оценено е семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия, обусловили правилен извод за минимален размер на определеното кумулативно наказание глоба. При тези данни е неоснователна претенцията в жалбите за последващо смекчаване по размер на предвидените и наложени на подсъдимия наказания с оглед на тежестта на извършеното, на степента на обществена опасност на дееца и на преследваните цели, заложени в чл. 36 от НК.
Правилно съдът, на основание чл. 354а ал. 6 НК е отнел в полза на държавата ? идеална част от лекия автомобил марка „Волво ХЦ 70″ като средство на извършеното престъпление. Автомобилът е съпружеска имуществена общност, независимо на чие име от двамата съпрузи е записан в документите.
Няма данни за касационна отмяна или изменяване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК, съставът на ВКС, ІІІ-то н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 4/ от 04.03.2015 год., постановено по внохд № 184/2014 год. на Апелативен съд – гр.Бургас, с което е потвърдена присъда № 35/03.11.2014 год. по нохд № 348/14 год. на Сливенския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: