О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№232
гр. София, 09.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 616 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Я. Б., лично и като пълномощник на Д. Б. Г., срещу решение № 1251 от 19.10.2018г. по гр.д. № 1391/2018г. на Пловдивски окръжен съд. С него е отменено решението на Пловдивски районен съд по гр.д. № 13717/2017г. и вместо това е уважен предявения от М. Д. Р. против касаторите ревандикационен иск по отношение на сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и регистри на [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], с площ на сградата * кв.м. и предназначение – хангар, гараж.
Жалбоподателите намират решението за неправилно поради неправилно приложение на чл.92 ЗС, неизвършване тълкуване волята на страните, обективирана в нотариалния акт от 21.10.2016г. и поради избирателно кредитиране на част от доказателствата, без съпоставка с останалите такива. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа противоречие с практиката на Върховния касационен съд по два материалноправни и два процесуалноправни въпроса, а именно: 1/ за приложението на презумпцията на чл. 92 ЗС спрямо самостоятелни сгради, когато в договора за продажба на земята е изразена воля на продавача да се разпореди с всички подобрения и приращения в имота; 2/ за тълкуването на договорите и установяване действителната воля на страните – чл. 20 ЗЗД; 3/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, събрани пред двете инстанции и всички доводи, наведени в жалбата; 4/ за приложението на чл. 235, ал.2 ГПК и задължението на въззивния съд да обсъди всички факти и доказателства за спорното право в тяхната съвкупност, включително да вземе становище по взаимно противоречащи си факти и обстоятелства. Поддържа се и че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал.2 ГПК, поради посочените по-горе основания за неправилност.
В писмения отговор ответницата по жалбата М. Р. излага мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд установи следното:
Ищцата М. Р. претендира да е собственик на спорния гараж на основание договор за дарение от нейния баща, сключен през 1975г., по силата на който е придобила и 100/277 ид.ч. от поземления имот. Ответниците са съпрузи и са придобили от публична продан през 2016г. 177/277 ид.ч. от терена, заедно с еднофамилна жилищна сграда и две други сгради. С цел ликвидиране съсобствеността върху поземления имот с нотариален акт от 21.10.2016г. ищцата им продала своите 100/277 ид.ч. от дворното място. В резултат на това ответниците установили владение и върху гаража, който според ищцата не е предмет на сделката.
Видно от нотариалния акт за покупко-продажба от ***г., че М. Р. е прехвърлила на ответника Р. Б. 100/277 ид.ч. от дворното място „заедно с всички подобрения и приращения в имота, без изградените в имота сгради, собствени на купувача”. Впоследствие, с нотариално заверена декларация от 28.02.2017г. тя, като собственик на сграда с идентификатор ****, е дала съгласие ответникът да построи сграда до собствената му жилищна такава. На 12.05.2017г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на гаража въз основа на писмени доказателства.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е приел, че при сключване на договора за продажба от 21.10.2016г. ищцата се е разпоредила както с правата си върху поземления имот, така и върху гаража, предвид израза „ведно с всички подобрения и приращения” и установената от останалите доказателства воля да се разпореди с всичко, което притежава в този имот.
Пловдивски окръжен съд е приел, че гаражът е самостоятелен обект, със собствен идентификатор и собствена данъчна оценка; той не е изрично описан в договора за продажба с индивидуализиращите си белези, поради което следва да се приеме, че не е обект на договора и е останал в собственост на ищцата. За да достигне до този извод съдът е ценил данните, че в данъчната оценка при изповядване на сделката гаражът не е посочен, че и след сделката ищцата е заплащала данък за гаража, както и че на 28.08.2017г. е дала нотариално заверено съгласие ответника да строи в имота, което не би било нужно, ако той е собственик на гаража. Поради това е уважил ревандикационния иск на ищцата.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав счита, че такива са налице.
От решаващо значение за изхода на спора са двата материалноправни въпроса, които в случая следва да бъдат обединени така: за приложението на презумпцията на чл. 92 ЗС и за необходимостта от тълкуване волята на страните за установяване дали при прехвърляне на собствеността върху застроен поземлен имот се прехвърлят и намиращите се в него сгради, които не са изрично посочени в прехвърлителния акт.
В решение № 120 от 22.10.2014г. по гр.д. № 2928/2014г. на ІІ г.о. се приема, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката; запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. В Решение № 37 от 04.04.2017г. по гр.д. № 3180/2016г. на І г.о. се изхожда от същото принципно разбиране, но същевременно се прави уговорката, че във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване както на нотариалния акт, така и на изявленията и поведението на страните при сключване на договора, на фактите около сключването на договора, на други сделки между страните или с трети лица. В същия смисъл е Решение № 370 от 06.07.2009г. по гр. д. № 994/2008г. на I г.о.
Постановеното от Пловдивски окръжен съд решение не е съобразено с така създадената практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1251 от 19.10.2018г. по гр.д. № 1391/2018г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на Р. Я. Б. и Д. Б. Г..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При постъпване на доказателства за внасяне на сумата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: