Р Е Ш Е Н И Е
№ 233/2009
София, 08.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 09.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1625/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”б” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по к. жалба,подадена от М. на п. гр. С. против решение №281/19.11.2007г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по гр.д. №431/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответника по касационната жалба С. Р. Т. от гр. В. не взема становище по жалбата.
Контролиращата страна П. на Република България счита жалбата за основателна и моли същата да бъде уважена.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената к. жалба е неоснователна.
С решението си въззивният съд е отменил решение №274/26.07.2007г. по гр.д. №137/2005г. по описа на Плевенски окръжен съд в частта,с която е уважен предявеният от С. Р. Т. против М. на п. на РБ на основание член 1 от ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лоши хигиенно и битови условия в З. гр. П. за периода 27.03.2001г. до 10.11.2005г. за сумата над 2000 лева до уважения размер от 10000лева и вместо него е постановено:отхвърля предявеният от С. Р. Т. против М. на п. на РБ,иск на основание член 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от лоши хигиенно и битови условия в затвора гр. П. за периода от 27.03.2001г. до 10..11.2005г. за сумата 8000 лева/представляваща разликата над 2000 лв. до 10000 лева/ като неоснователен и недоказан,и оставя в сила решението в останалата му част. Съдът е посочил,че администрацията на З. гр. П. е в структурата на Г. дирекция”И” към М. на п. ,което като изпълнителен орган осъществява общото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и в този смисъл осъществява административна дейност. След анализ на доказателствата по делото съдът е приел,че ищецът е претърпял неимуществени вреди-негативни преживявания и унизено човешко достойнство-недостатъчна жилищна площ и използването на кофа за тоалетна в обща килия с площ от 24,44 кв.,в която са настанени 14 до 26 лишени от свобода,което положение е търпял в продължение на 4 години и 6 месеца,като това е довело до увреждания на физическото и психическото му здраве,поради което е определил обезщетение за така претърпените неимуществени вреди в посочения размер,с оглед принципа на справедливостт, съгласно член 52 от ЗЗД.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си,касаторът твърди,че при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка,установените по делото обстоятелства и доказателствената тежест на събраните доказателства за изпълнение в цялост на фактическия състав на член 1 от ЗОДОВ,с което се ангажира отговорността на М. на п. ,като не са установени по категоричен начин вредата,административната дейност,бездействието,както и причинната връзка между тях. Тези оплаквания са неоснователни. По делото са събрани достатъчно доказателства,които по категоричен начин установяват обстановката и условията,при които ищецът е изтърпял наложеното му наказание”лишаване от свобода” за посочения период от време. Целта на това наказание в никакъв случай не може да е свързана с унижаване на човешкото достойнство и причиняване в тази връзка на физически и психически страдания. Констатираната от съда,с доказателствата по делото,обстановка ,свързана с лоши битови и жилищни условия на помещението,в което ищецът е бил настанен,както липсата на нормални хигиенни условия,липса на санитарен възел и необходимостта да обслужва тези свои нужди в общото помещение,в кофа,в пренаселено помещение,без вентилация,несъмнено води до унижаване на човешкото достойнство ,поставяйки ищеца в тежки,неприемливи и нехигиенични условия на живот и то в продължение на години. Безспорно, така създадената обстановка и условията за изтърпяване на наказанието”лишаване от свобода”,каквото е било наложено на ищеца, е в резултат на липсата на грижи и неизпълнение на задълженията в тази връзка за осигуряване на нормални хигиенни и жилищни условия на лишените от свобода от страна на администрацията на З. гр. П.,която е част от Г. дирекция”И”-специализирана администрация към М. на правосъдието. Съгласно разпоредбата на член 6 от ППЗИН М. на п. осъществява ръководството на местата за лишаване от свобода ч. Главна дирекция „И”,а по действащият към исковия период У. П. на М. на правосъдието/обн. Д.в. бр.1/1.12.1999г../, в член 22 ал.1 от същия,б.”б”-по отношение административно-режимната дейност на местата за лишаване от свобода,се вменяват задължения на тази специализирана администрация- Г. дирекция”Главно управление на местата за лишаване от свобода”,а съгласно предвиденото в б.”аа” от горепосочената разпоредба- да осъществява методическо ръководство и контрол в местата за лишаване от свобода по състоянието на жилищно-битовата база и разпределението на новопостъпилите. При това положение, налице е пълно бездействие на тази специализирана администрация на ответника,свързана с изискванията за осигуряване на лишените от свобода на нормални битови и хигиенични условия ,наличие на пренаселеност на помещенията,в които са настанени при изтърпяване на наказанието,което има за последица причиняване на физически и психически тормоз от условията, при които са принудени да живеят лишените от свобода,водещи и до унизяване на човешкото достойнство,в нарушение на Конституцията на РБ и ЕКПЧОС. Ето защо, съдът правилно е приложил материалния закон и изводите му кореспондират на установеното с доказателствата по делото.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение№281/19.11.2007г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по гр.д. №431/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: