Р Е Ш Е Н И Е
№ 234/2009
София, 11.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 09.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1658/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”б” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. А. М. против решение №216/22.11.2007г. на Софийски апелативен съд,ГК,2 състав,постановено по гр.д. №1502/2005г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,а освен това е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба К. Д. А. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си,въззивният съд е остави в сила решение от 26.04.2005г. по гр.д. №2413/1998г. по описа на Софийски градски съд,І-2 състав,с което е възстановена на К. Д. А. собствеността на недвижим имот, апартамент в гр. С.,подробно описан в решението,който е бил продаден през 1967г. на В. Г. М. и А. Н. Г. ,като признава за установено,че договора от 25.10.1967г. е сключен в нарушение на член 14 ал.1,ал.3 и член 15 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд.
В касационната жалба,на първо място,касаторът твърди,че постановеното въззивно решение е недопустимо,тъй като съдът не е следвало да прилага обявената за противоконституционна норма на параграф 2 от ПЗР на ЗОСОИ ,по силата на който е възстановен преклузивния срок по член 7 от ЗВСОНИ,който започва да тече от датата на влизане на ЗОСОИ в сила-21.11.1997г.,която е обявена за противоконституционна с решение №4/11.03.1998г.,обн. Д.в. бр.30/17.03.1998г. Излагат се аргументи,че съдът е следвало при произнасянето си да не прилага обявената за противоконституционна горепосочена разпоредба от закона,а също така,че съдът няма право да прилага противоречащ на Конституцията закон и затова е следвало да спре делото и да изчака произнасянето на КС,дори когато законът,за който има такова съмнение е действащ. В тази връзка,касаторът счита,че съдът е следвало да прекрати производството по делото,тъй като ищецът не притежава законова възможност да се ползва от противоконституционна норма и като не е направил това е постановил един порочен акт. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от данните по исковата молба,същата е постъпила с вх. №2175 от 13.02.1998г.,като е предявен от ищеца К. А. против ответницата В,иск с правно основани член 7 от ЗВСОНИ. С решение №4/1998г. постановено по к.д. №16/1997г.-Дв. брой 30/17.03.1998г.,в сила от 21.03.1998г.,разпоредбата на параграф 2 от ПЗР на ЗОСОИ е обявена частично за противоконституционна относно думите”по член 7 от ЗВСОНИ”. Следователно,в периода от 21.11.1997г. до 21.03.1998г. нормата на параграф 2 от ПЗР на ЗОСОИ е част от действащото законодателство,в който период е предявен настоящия иск с правно основание член 7 от ЗВСОНИ. След като решението,с което е обявено за противоконституционна тази норма в горепосочената й част има действие за в бъдеще и не може да се прилага за възникнали и заварени правоотношения,предявените до този момент искове с правно основание член 7 от ЗВСОНИ са допустими. Ето защо,правилно съдът е приел е разгледал заявената от ищеца претенция с правно основание член 7 от ЗВСОНИ,като е постановил допустимо решение. Неоснователно е позоваването на цитираните в касационната жалба разпоредби от Конституцията на РБ и други закони,тъй като никоя от тях не подкрепя тезата на касатора,че при съмнение само за противоконституционност на определена норма,съдът следва да спре производството,с оглед въздържание от приложение на същата, предвид евентуално бъдещото й обявяване за противоконституционна. До постановяване на решение от КС за обявяване на дадена правна норма за противоконституционна,същата е част от действащото законодателство и съдът не може да откаже или да се въздържа от приложението й до постановяване на решението на КС и влизането му в сила. Такива хипотези и задължения в тази връзка,не се предвиждат нито в Конституцията ,нито в законодателството на Република България. При това положение само исковете по член 7 от ЗВСОНИ,предявени след влизане в сила на горепосоченото решение на КС-т.е.след 21.03.1998г.,са недопустими,а заявената от ищеца претенция е от 13.02.1998г.,в рамките на възстановения по този закон срок и преди обявяване на нормата на параграф 2 от ЗОСОИ частично за противоконституционна,поради което същата е допустима,както правилно е прието от съда.
На второ място,касаторът твърди,че изводите на съда,противоречат на закона. Излагат се аргументи,че за да се произнесе относно валидността на взетото решение по член 14 ал.1 от НПЖДЖФ/отм/,съдът е следвало да тълкува и приложи правилно нормата на член 64 от Закона за народните съвети/отм/,според която е допустимо разпределение на функциите между председателя на НС и неговите заместници,без никакви ограничения,като в настоящия случай решението по член 14 ал.1 от Наредбата е взето от заместник-председателя на РНС,на който е била разпределена функцията за продажба на жилища и това е било установена практика. Тези доводи са неоснователни. Продажбата на процесния имот е била извършена при действието на разпоредбите на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд/обн. Д.в. бр.6 от 20.01.1967г.-отм. бр.81 от 12.10.1973г. Съгласно разпоредбата на член 14 ал.1 от Наредбата решение за продажба на жилището взема председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет,съответно на районния народен съвет. По делото безспорно е установено със събраните доказателства,че решението за продажба на процесното жилище от 21.08.1967г. не е взето от тогавашния председател на ИК на Л. РНС- Д. В. ,тъй като същото е подписано от неговия заместник- Д. А. Н. Тези правомощия на председателя на ИК на РНС са предвидени по тази законова разпоредба,действаща към момента на вземане на решението,с което се определя купувача на имота,индивидуализира се обекта на продажбата и цената на същия,както и начина на плащане. Така взетото решение е част от сложния фактически състав на покупко-продажбата,извършена по реда на НПДЖДЖФ и липсата на такова решение,взето от единствено компетентния орган-председателя на ИК на НС,съответно РНС,води до неговата липса и обосновава нарушението на този нормативен акт,имащо за последица основателността на заявената претенция с правно основание член 7 от ЗВСОНИ.
Неоснователно е позоваването на касатора на цитираните от него разпоредби от Закона за народните съвети,тъй този закон няма за предмет реда,по който следва да се осъществява продажбата на жилища от държавния жилищен фонд от страна на народните съвети на нуждаещите се граждани,което е регламентирано изрично в НПДЖДЖФ,в която липсва законова възможност за прехвърляне на тези правомощия по вземане решение и даване съгласие за продажба на такова жилище, на основание член 14 ал.1 от Наредбата от председателя на НС/РНС на негов заместник. Със Закона на народните съвети/отм/ се урежда статута и функциите на НС като местни органи на държавна власт и народно самоуправление,правата и задълженията на същите и на народните съветници,изградените постоянни комисии към НС,както и изпълнителните комитети на НС,които се избират от НС и функционират в посочения състав и компетентност. Ето защо, тези разпоредби на Закона за народните съвети не могат да се приложат относно вземането на решение за продажба на жилище по реда на горепосочената наредба,което е изключително законово делегирано само на председателя на ИК на НС/РНС. Само наличието дори на едно нарушение нормативните актове,в случая на член 14 ал.1 от НПДЖДЖФ,е достатъчно основание за основателността на заявената претенция по член 7 от ЗВСОНИ,поради което постановеният от въззивния съд акт е правилен и законосъобразен.
Неоснователно е оплакването,че решението на въззивния съд противоречи на член 17 ал.2 от Конституцията,провъзгласяващ неприкосновеност на частната собственост и на ЕКЗПЧ за мирното ползване на собствеността,тъй като предвиденото в реституционните закони е свързано именно с възстановяване на тази неприкосновеност,нарушена с предишно законодателство,довело до одържавяване на имоти частна собственост,на базата на цитираните в тях закони. Освен това, при реституцията на тази собственост, е предвиден начин на уреждане на взаимоотношенията между държавата и тези ,които се намират в отчуждените имоти,респективно третите лица,на които тези имоти са били продадени от държавата.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №216/22.11.2007г. на Софийски апелативен съд,ГК,2 състав,постановено по гр.д. №1502/2005г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: