РЕШЕНИЕ
№ 234
София, 2 септември 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП М. В., изслуша докладваното от съдия ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №209/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ от АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – гр. София и допълнение към протеста и по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ В., С., Е. и Ц. Г. – чрез повереника им АДВ.Е. П. от САК и допълнение към нея, по реда на чл.351,ал.3 НПК, против въззивна присъда №64/09.12.08 год. по внохд №1028 /2006 год. на Софийския апелативен съд ,с която е отменена присъда №8/16.06.2000год. по нохд№55/1998 год. на Окръжен съд гр. Перник и е постановена нова присъда.
С първоначалната присъда №8/16.06.2000год. по нохд №55/1998 год. на Окръжен съд гр. Перник, подсъдимите М. Б. К., Д. Д. С. и В. Г. Л. са признати за виновни по повдигнатото им обвинение, че на 04.09.1994 г., в района на [населено място], в съучастие като съизвършители, предумишлено, с цел да прикрият престъпления по чл.199, чл.143а и чл.142 ал.2 от НК , са умъртвили повече от едно лице – Г. Г. и А. К., поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.4 вр.с чл. 115 вр.с чл. 20 и чл. 54 НК са осъдени на по 16 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване за всеки от подсъдимите, а по първоначалните обвинения по чл.116 т.5,8,9 /за тримата подсъдими К., С. и Л. / и по т.11 /само за подс.К./ подсъдимите са оправдани. Със същата присъда са осъдени да заплатят обезщетения за неимуществени вреди от по 10 000 лева на В. В. Г., С. К. Г. и Е. И. Г. като майка и законна представителка на малолетното дете Ц. Г. В.. С присъдата съдът се е произнесъл за веществените доказателства, държавните такси и разноските по делото.
На основание въззивни жалби от защитата на подсъдимите Л., С. и К. и въззивна жалба от частните обвинители и граждански ищци – Е. Г., действаща за себе си, и като майка и законна представителка на Ц. В., чрез повереника им адвокат С. от ПАК, е образувано внохд №215/2001 год. на Софийския апелативен съд, по което с присъда №46/01.12.2004 год. по внохд№215/01 год. на САС, е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимите М. Б. К., Д. Д. С. И В. Г. Л. са признати за невиновни и са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 116, ал.1 т.4 пр. 2, т.5, т.8 пр.2, т.9 НК за тримата подсъдими и вр. с т.11 пр. 2 НК/стар / за подсъдимия К., и са отхвърлени като неоснователни гражданските искове в предявените им размери.
Срещу горепосочената въззивна присъда, по подадени касационен протест от САП и касационни жалби от частните обвинители и гражданските ищци, е образувано нд№61/2006 год. на ВКС, І н.о. . С решение №615/26.07.06 год. по същото дело, ВКС на основание чл.348,ал.1,т.2 и ал.3,т.1 НПК е отменил въззивната присъда и е върнал делото на САС за ново разглеждане, от друг състав, от стадия на съдебното заседание, поради многобройни, отстраними, съществени процесуални нарушения: по чл.337, ал.3НПК/отм./ чл.339, ал.3 НПК/нов/, вр. с чл.305, ал.3 НПК, с конкретни и задължителни указания за отстраняването им, съгласно чл.355,ал.1,т.3НПК.
С присъда №64 от 09.12.08 год. по внохд№1028/06 год. на Софийски апелативен съд, отново е отменена присъда №8/ 16.06.2000год. по нохд№55/1998 год. на Окръжен съд гр. Перник и вместо нея подсъдимите М. Б. К., Д. Д. С. И В. Г. Л. са признати за невиновни и са оправдани по обвинението за престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр. 2 т.5,т.8 пр.2,т.9 НК – за тримата подсъдими, и по т.11 пр. 2 /стар/ за подсъдимия К., вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 НК . Отхвърлени са изцяло предявените от ищците против подсъдимите граждански искове.
В касационния протест и допълнение към него, се развиват оплаквания за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. Според съдържанието на протеста, оправдателната присъда е постановена въз основа на неправилен анализ на доказателствата. Събрани са достатъчно доказателства за авторството на деянието от тримата подсъдими, поради което неправилно е прието, че авторството не е доказано. Иска се съгласно чл. 354, ал.1, т.4, вр. с ал.3,т.3 НПК отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъдат отстранени нарушенията на закона при постановяването на оправдателната присъда.
В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа протеста по следните съображения : установена е датата, на която подсъдимите са останали сами с пострадалите, след което те са умъртвени, а труповете им преместени от мястото на деянието. Действали са при общност на умисъла, поради което е без значение кой точно от тримата подсъдими е отправил смъртоносните изстрели в главите на двамата пострадали, причинили смъртта им, според СМЕ.
В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.,т.т.1,2 и 3 НПК: неправилна оценка на доказателствата, дължаща се на липса на съвкупна проверка и анализ на съдържанието им, която е довела и до неправилно приложение на материалния закон . Акцентира се на съществени процесуални нарушения, изразени в превратно тълкуване на доказателствата, довело до неразкриване на обективната истина по делото. Поддържат се нарушенията по чл.13, чл.14 и чл.107,ал.5 НПК. Игнорирано е доказателственото значение на многобройните косвени доказателства, които не са оценени в тяхната логическа връзка: само подсъдимите са били на мястото на деянието, като преди това са отвлекли пострадалите; само те са знаели къде се намират пострадалите; притежавали са огнестрелно оръжие, с каквото е установено от СМЕ, че са умъртвени пострадалите ;обективно е невъзможно други лица да са знаели, освен подсъдимите, за пребиваването на отвлечените лица на процесното безлюдно място. Те са съизвършители, действащи при предварителен пряк умисъл и не е необходимо да се конкретизира действието на всеки един от тях за умъртвяването на жертвите, за което всички имат еднакъв принос. Установените данни не са преценени в тяхната логическа връзка, а поотделно, поради което липсва анализ на доказателствата. Не е отговорено на доводите на повереника на частните обвинители и граждански ищци, с което са ограничени правата им на защита в процеса. Съвкупната оценка на косвените доказателства би довела само до единствено възможните изводи за деянието и авторството от тримата подсъдими. Иска се отмяна на атакувания акт ивръщане делото за ново разглеждане, съгласно чл. 354, ал.1, т.4, вр. с ал.3,т.2 и т.3 НПК.
Касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци се поддържа в съдебното заседание от повереника им адвокат П.,в което се явява частният обвинител и граждански ищец В. Г.. Иска се отмяна и връщане делото да ново разглеждане със задължителни за изпълнение указания по чл.355,ал.1 НПК.
В съдебно заседание се явяват : подсъдимите Д. С. -лично и с адвокат С. . Приложено е по делото писмено възражение, подадено от вторият упълномощен защитник на подсъдимия Д. С. – адвокат З. Н. от САК.
Подс.В. Л. се явяват лично и със защитата адвокат Т. Д..
Подсъдимият М. К. – изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в [населено място], не се явява редовно призован , като изричано заявява писмено в призовката до него, че не желае да участва в съдебното заседание пред ВКС. Вместо него се явява защитата му – адвокат Е. В. от САК.
Подсъдимите – лично и чрез защитата , оспорват основателността на протеста и жалбата, и искат оставянето им без уважение. Наричат “абсурдни” основанията и доводите в протеста и жалбата. Не е намерено оръжието на престъплението, няма нито преки, нито косвени данни за участието на подсъдимите в деянието. В писменото възражение на адвокат З. Н. / за подс.Д.С./ се изтъква неоснователност на тезата в протеста и жалбата, и оставянето им без уважение, с доводи, че отсъстват преки доказателства за деянието и авторството му от подсъдимите. Подсъдимият С. няма личен мотив срещу когото и да било от пострадалите. Липсват доказателства за времето и мястото на смъртта на пострадалите. Установената причина за смъртта им с причиняването на огнестрелна рана в главата на всеки от тях, която няма връзка с поведението на подсъдимите, тъй като оръжието на престъплението не е открито нито у тях, нито където и да било. Мястото на намиране на останките от пострадалите е непроходимо и е далече от това, на което са били пострадалите и участвалите в отвличането им лица. Установено е, че няма директна транспортна връзка между тези две места. Следователно няма данни, че пребиваването на подсъдимите на същото място има отношение и към причиняване на смъртта на пострадалите. Косвените доказателства не могат да обосноват несъмнен и единствено възможен извод за деянието и авторството му от подсъдимите и те са оправдани законосъобразно.
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО :
Касационните протест на Софийска апелативна прокуратура и жалба на частните обвинители и граждански ищци СА ОСНОВАТЕЛНИ.
За втори път производството е пред ВКС.
Констатираните от ВКС в предходното – отменително решение №615/26.07.06 год. по нд№61/2006 год. на ВКС, І н.о. съществени процесуални нарушения , допуснати от САС, по чл.107 НПК,чл.339, ал.3, вр. с чл.305, ал.3 НПК, след като ПОС е изпълнили и задълженията си по чл. 279, ал. 1, т. 1 и т.2 НПК/отм./, вр. с §249 от ПЗР на ЗИДНП /ДВ,бр.70/99 год./ НПК, по отношение на показанията на част от свидителите, не са отстранени от състава на САС при повторното въззивно разглеждане по внохд№1028/06 год. на Софийския апелативен съд. Въпреки задължителният характер на указанията на ВКС, съгласно чл.355, ал.1,т.3 НПК, те не са изпълнени. Това нарушение е самостоятелно касационно основание за отмяна на атакувания акт, постановен от въззивната присъда, наред с останалите нарушения на процесуалните правила по проверката и оценката на доказателствата и при приложението на закона, които очертават касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК, със съдържанието в чл.348, ал.3,т.1 НПК и с последиците за атакувания акт по чл.354, ал.3,т.2 и т.3 НПК .
Изводимо от закона е правилото, че касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, включително и да пререшава въпроса за достоверността на доказателствата, на които са основани решаващите изводи по фактическия състав на деянието и авторството. Но има правомощието да провери дали решаващите констатации са направени при спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилността на формиране на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища при установяването на обстоятелствата от предмета на доказване по чл.102 НПК. САС е направил констатациите си без да извърши проверка на достоверността на част от доказателствените средства, както поради вътрешната им противоречивост, така и поради нуждата от проверка на установяваните от част от тях фактически данни. По отношение на оценката им, кредитираните като достоверни фактически данни не е оценил наред с всимчки останали доказателства, в тяхната логическа връзка, а някои е ценил не според действителното им съдържание.При тези нарушения на чл.107 НПК и чл.339, ал.3,вр. с ал.3 НПК направените при второто въззивно разглеждане на делото фактически констатации, че не е установено инкриминираното деяние и участието на подсъдимите в него,не са в резултат на обективно , всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което обективната истина не е установена.
САС в мотивите си е приел, че: “Изложената от първоинстанционният съд фактическа обстановка се споделя отчасти от настоящия въззивен състав, а в останалата част, касателно фактите приети за установени и свързани пряко с изпълнителното деяние по чл.116 НК, не се споделят, като въззивният съд възприема друга фактическа обстановка….”.
Вместо проверка ,оценка и анализ на доказателствата САС, в мотивите на присъдата е направил преразказ на мотивите на пърноинстанционната присъда и е отправил критика към съдържанието й, и това на обвинителния акт за “липсата на данни, които да установяват авторството на деянието”, поради “пропуски в обвинителния акт”. Според САС/ л.399/ : “Държавното обвинение…., не сочи убедително въз основа на какво приема, че подсъдимите са реализирали признаците на престъпление, по чл.116 НК и въз основа на какво възприема задружна, съучастническа престъпна дейност”. В мотивите на САС е прието от една страна ,че : “ по делото безспорно е установено насилственото по своя характер причиняване на смъртта на пострадалите Г.Г. и А.К.”, но без анализ на наличните данни за поведението на подсъдимите, когато са останали сами с пострадалите, преди да бъдат умъртвени. САС не е подложил на анализ и оценка многобройните косвени доказателства в тяхната логическа връзка, които са сочели на следните фактически данни: само подсъдимите са били на мястото на деянието, като преди това са отвлекли пострадалите; само те са знаели къде се намират пострадалите; за притежаваното от С. огнестрелно оръжие, с каквото, еднакво по вид, е установено от СМЕ, че са умъртвени пострадалите ; обективната невъзможност други лица да са знаели, освен подсъдимите, за мястото на пребиваването на отвлечените лица на процесното безлюдно място. Допуснати са и правни изводи, които априори , извън фактите по делото , са неверни, като не е взето предвид, че при съизвършителство, при пряк умисъл, не е необходимо да се конкретизира действието на всеки един от тях за умъртвяване на жертвите, за което всички имат еднакъв принос, защото съзнават че действат заедно за постигане на престъпния резултат. Ето защо, не се споделя и извода на САС за „липсата на данни за авторството”, поради “пропуски в обвинителния акт”.
Пределите и съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт се регламентират от чл.235, ал.2 НПК/отм./, сега чл.246, ал.2 НПК. Съгласно ТР№2/02 год., обвинителят акт определя рамките на доказването на фактите на обвинението в съдебната фаза, с очертаване на съставомерните фактически признаци на състава предмет на обвинението : обстоятелствата на деянието, времето , мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице, размерът на вредите. Данните за личността на обвиняемия и други данни, които са извън съставомерните, но необходими за евентуалната индивидуализация на отговорността на обвиняемия, нямат задължително място там. В настоящия обвинителен акт описателно е очертано поведението на подсъдимите при общ умисъл, в качеството им на изпълнители на деянието – умъртвяване на отвлечените също при задружните им действия, двама пострадали, без оглед на това , кой от тях е стрелял срещу пострадалите и дали смъртта на лицата е постигната с един или с няколко изстрела, произведении само от един от тях. Следователно е спазено изискването на чл.235 НПК за пределите в съдържанието на обвинителния акт. А изводът в мотивите на САС/л.400/, че “въобще не са налице фактически съставомерни, спрямо повдигнатото обвинение обстоятелства”, не почива на данните по делото.
За да оправдае подсъдимите по обвинението, по което са привлечени и е внесен обвинителния акт за престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр. 2, т.5, т.8 пр.2, т.9 НК за тримата подсъдими и вр. с т.11 пр. 2 НК/стар/ за подсъдимия К., въззивната инстанция е приела, че не е установено, деянието да е извършено от подсъдимите. Този извод се основава на приетото от фактическа страна, че не е установено: подсъдимите да са разполагали с огнестрелно оръжие в момента, когато са били във вилата заедно с отвлечените Г. и К. и впоследствие тези лица, да са убити от тях с огнестрелно оръжие ; не е доказано оставането им сами с отвлечените лица на 04.09.94 год. ; не е доказано извозването от тях на двамата пострадали и заравянето на труповете им от подсъдимите в землището на [населено място], както и че не е доказано извънсъдебното признание на подс.К. пред свид. В.П. за убийството на двамата отвлечени ; не е доказан мотивът за убийството.
Тези изводи не почиват на задълбочен анализ на доказателствата, при спазване на формално-логическите правила за оценка на установените факти за поведението на подсъдимите на инкриминираната дата 04.09.94 год. и място – вилата в [населено място]. Те са оставени без да бъдат обсъдени във връзка с приетите за установени от САС факти , че подсъдимите Л. С. и К. и свидетелите П., М., П., С., С., Р. и К. са извършили отвличането на пострадалите Г. и К., противозаконното им лишаване от свобода, задържането им като заложници, срещу получаването на откуп, поискан от тях, от свид.Хр.В. в размер на 1млн.щ.д.. Макар и САС да е приел, че на датата 04.09.94 год. във вилата в [населено място]- Пернишко, подсъдимите са останали сами с пострадалите, след като са ги държали три дни като заложници и , че само те, и охраната от посочените лица са знаели за това деяние, както и е приел за установен, че механизмът на причиняване смъртта на същите лица е чрез прострелването им в главите с пистолет от 9 мм, че телата на двамата са били заровени не на същото , а на друго място /в землището на [населено място]/ но в същия район, САС не е намерил никаква логическа връзка между тези доказателствени факти относими към авторството на деянието .
Причина за липсата на доказателствени изводи за връзката на поведението на подсъдимите със смъртта на пострадалите е изгнорирането на доказателственото значение на следните доказателствени средства: на протоколите за оглед на местопроизшествие на вилата в [населено място] и на мястото на откриване останките от труповете на пострадалите в [населено място] ; на многобройните заключения на СМЕ-експертизи, установяващи идентичността, чрез ДНК-профили на намерените и иззети като веществени доказателства останки от черепи и кости на двамата пострадали Г. и К., СМЕ-зи установяващи механизма на причиняване смъртта и времето на причиняване на смъртта им, установяващи принадлежността на намерените и иззети следи от кръв, върху останките от дрехи и вещи, включително и намерените дрехи във вилата в [населено място], на пострадалия Г., чиято гвърногрупова принадлежност е същата като откритата в кръвта върху парчетата от дрехи и плат от покривка, иззети от мястото, където са открити останките на отвлечените лица, в края на м.октомври 1994 год., в землището в [населено място]. същите, с които Г. е бил облечен по време на отвличането му от подсъдимите към датата 04.09.94 год., …все обективни факти , намиращи се в логическа и реална връзка помежду си с действията на подсъдимите. Анализът на тези доказателствени факти с данните за цялостното поведение на подсъдимите: от отвличането на пострадалите лица, до пренасянето и заравянето на останките им в [населено място], преценени в логическото им единство и според действителното им съдържание, е следвало да доведе до конкретни констатации за авторството на инкриминираното деяние, различни от приетите от въззивната инстанция .
В тази връзка следва да се посочи, че при решаване на въпросите по чл. 102 НПК САС не е имал процесуално задължение да използва единствено и само преки доказателства. Най-малкото , защото чл.104 НПК не разграничава доказателствата на преки и косвени , преки и производни и пр., а правната доктрина. Дали обстоятелствата от предмета на доказване се установяват от доказателствени източници, които пряко възпроизвеждат фактическите обстоятелства от предмета на доказване, или се установяват от такива източници, които установяват фактически данни във връзка с фактическите данни от предмета на делото /вж.чл.102 НПК/, е въпрос на доктрината, за процеса е важно, всички те да допринасят за няхното изясняване и да са установени по реда на НПК. Решаването на въпроса за авторството на деянието и въз основа на косвени доказателства , какъвто е настоящият случай, е процесуално допустимо, ако решаващият съд, първо, беше направил съответни на привилата на чл.107 НПК проверка, а след това и анализ и оценка на доказателствената съвкупност, и второ, беше използвал критерия от логиката последвалият фактически извод за авторството на убийството на Г. и К., да е единствено възможният и безпротиворечив извод от оценката на събраните косвени доказателства.
Макар и да е приел за установена задружната дейност на тримата подсъдими по отвличането, противозаконното лишаване от свобода и държането на пострадалите като заложници, САС недопустимо е игнорирал установените и установими от доказателствата данни обективиращи последващите им действия спрямо пострадалите.
Въпреки наличието им в доказателствените източници, данните за притежаваното огнестрелно оръжие от подс.С. преди и по време на деянието, установени показанията на свидетелите С. и отчасти от показанията на свид.Р. не са подложени на проверка по реда на чл.107 НПК. Липсва техния анализ с дължимите мотиви по реда на по чл.305, ал.3 НПК. Още повече, че ПОС е констатирал противоречия в показанията на свид.Р. и е приобщил, при действащата тогава процедура по чл.279 НПК показанията му от досъдебното производство. САС не е изяснил кои показания са достоверни и на кои от тях дава вяра и защо, предвид твърдяното от С., че подс.С. е притежавал пистолет “М.” и го е предоставил на свид.П., по време на охраната на Г. и К., а според свид.Р. охраната е имала единствено газов пистолет, който е взела от отвлечения Г. Г.,а самото оръжие било държано на масата във вилата със задържаните.Тези данни не са оценени и с данните от заключенията на СМЕ-зи за средството и механизма на причинените увреждания на пострадалите и причината за смъртта им. Според данните от показанията на свид.С., по време на деянието подсъдимият С. е притежавал пистолет “М.”, който е предоставил на единия от охранителите на задържаните – свид.П. /спр. непротиворечивите показания на свид.С. С. от съдебното производство на л.472 пред ПОС, както и приобщените по чл.279, ал.1, т.2 НПК, вр. с §249 от ПЗР на ЗИДНПК, ДВбр.70/99 год . показания на свид.С. в т.6, л.16-л.19 от досъдебното производство. Според личните възприятията на свид.С., подсъдимият С. е дал това оръжие на охраната – свид.Д.П. още в първия ден , на 02.09.94 год. , от задържането на заложниците. В последния ден , на 04.09.94 год., според свид.С., подсъдимият С. е взел обратно пистолета от свид.П. , след като охраната присъствала във вилата е била сменена и на тяхно място са охранявали следващата двойка охранители – свидетелите Р. и П.. САС не е направил необходимите съждения , че след освобождаването и на свидетелите Л. Р. и И.П. от охраната на задържаните, на последната дата на задържането им в процесната вила в [населено място], са останали само тримата подсъдими. От тези фактически данни САС трябваше да направи съответни доказателствени изводи, че в момента, когато подс.С. и останалите двама подсъдими са останали насаме със задържаните, той е разполагал лично с пистолета “М.”.
САС не е проверил и анализирал съществени доказателствени факти за поведението на подсъдимите и за наличие на средството на престъплението, съдържащи се в показанията на свидетелите П., Р., С., К., П., като не е отговорил в мотивите на присъдата на кои от свидетелите дава вяра и съответно на кои от депозираните от всеки от тях показания, поради факта, че спрямо тях е е изпълнена от ПОС процедурата по приобщаване, по реда на чл.279, ал.1т.1 и т.2 НПК в съдебното следствие на показанията им, дадени и в досъдебната фаза/ т.4 и т.5 / . Особено , когато част от тях са вътрешно противоречиви и в различна степен са отдалечени във връмето от момента на събитието което възпроизвеждат. При положение, че свидетелят П. отрича твърдяните от свид.С. факти за даденото му от подс. С. оръжие, за “пазенето на циганите” /спр.т.6,л.16-л.19, а пред ПОС на л.472- показанията на С./ САС е трябвало да се произнесе дали кредитира или не тези показания, не само като ги съпостави с останалите доказателствени източници, но на базата на логиката на поведението на този свидетел по отношение на установяването на факти , които биха го уличили в престъпление по чл.339 НК, каквото процесуално поведение на укриване на самоуличаващи факти, се закриля и гарантира от чл.121, ал.1 НПК, респ. чл.96, ал.1 НПК/отм./. Показанията на свид.Л.Р., приобщени по чл.279 НПК от досъдебното производство/ т.7,л.107/ в които е заявил, че на местопрестъплението е имало газов пистолет, с който охраната е разполагала , за да държи заложниците, а в съдебното производство/ л.334 и на л.811 от съд.следствие пред ПОС, / отрича изнесените в тях фактически данни за пистолета, освен че е трябвало да се ценят за достоверност с останалите източници, но е трябвало САС да обсъди и на базата на правата на свидетеля по чл.121 НПК. Оценката на показанията на свид.С., които са най-обстоятелствени и конкретни за наличието на огнестрелно оръжие, което дори индивидуализира по марка и притежание на единия от подсъдимите/ подс.С./ е трябвало да съдържа подробни съображения за характеристиките на достоверността им, въпреки че и този свидетел чрез тях се е самоуличил в престъпление, защото твърди за участиеуто си в отвличането и във въоръжената охрана на Г. и К., заявил е , че тя е била осъществявана с оръжието пистолетът “М.”, за който описва че е притежаван от подс.С. и предоставен на член от охраната, а после върнат на С..
Не може да се сподели като оценка за достоверност на гласните доказателствени средства извода на САС в мотивите, че след нито един от другите свидетели от охраната /спр. според показанията на свид.Ив.П. и К./ освен свид.С., не сочи за огнестрелно оръжие, поради което САС е приел, че наличието му на местопрестъплението е недоказано. Няма подкрепа в данните по делото и от правилата на формалната логика извода на САС “за несъществуването на оръжие на местопрестъплението” / спр., л.401 от мотивите/ тъй като “съществуват основателни съмнения за вида му – огнестрелно или газово, доколкото по делото веществено доказателство, което да изключи субективните оценки на свидетелите за вида му, не е установено, а тези съмнения не могат да се преодолеят”, както несъответно на съдържанието на доказателствените източници / спр. заключенията на СМЕ-зи за оглед на останките от пострадалите, заключенията на съдебно-медицинските- технически, физически и химико-биологически експертизи на веществени доказателства и заключението на СМЕ-за за механизма на причиняване смъртта на двамата отвлечени и съждението на САС че : “установените по експертен път наранявания по черепите на пострадалите Г. и К., не могат категорично да произведат извод, обоснован по своя характер, да са получени от оръжието, за което споменава св.Ст.С.” / спр. вж. мотивите на л.401 /.
Не се споделя оценката на САС и за доказателственото значение на вида на доказателствените средства, възпроизвеждащи определен доказателствен факт. Обективната липса на огнестрелното оръжие, като веществено доказателство по делото, не обезсмисля доказването на наличието му посредством други, предвидени в НПК доказателствени средства, каквито са свидетелските показания и обективните данни, изведени от заключенията на СМЕ-зи за причинените наранявания и механизма на причиняването им, както и за връзката им с настъпването на съставомерния резултат. Съгласно 114 НПК, доказателствата се възпроизвеждат чрез гласни, писмени, веществени доказателствени средства/ или веществени доказателства/ каквито са предвидени и събрани по реда в НПК и допринасят за изясняването на обстоятелствата от предмета на доказване по делото.Ето защо, няма пречка наличието на оръжие да се установи и с гласни доказателствени средства /свидетелски показания/ и писмени доказателствени средства / заключения на СМЕ-зи/.
Тези доказателствени източници не са проверени и съпоставени и с данните от СМЕ-зи за средството и механизма на причиняване смъртта на двамата пострадали и за времето на настъпването й. Тези данни не са оценени и със съдържанието на формата на вината при извършване на деянието в съучастие, при общ умисъл, за което е без значение, кой точно от съучастниците е осъществил някой или всички от елементите на инкриминираното изпълнително деяние.
Констатациите на САС за липсата на каквито и да било данни , свързващи поведението на тримата подсъдими евентуално с авторството на деянието, са направени при липса на задълбочен анализ на всички доказателствени източници.
САС е следвало да даде отговор в мотивите на присъдата си относно достоверността на показанията на свидетелите В.П. и Хр.В., които съдържат непосредствени техни лични възприятия от поведението на подсъдимите по време и след деянието. Така, свид. В.П. е заявил в приобщените му по реда на чл.279 НПК показания от ПОС, депозирани в протоколите за разпит в том.5,л.88-л.108 от досъдебното производство, че през 1995 година на черноморския курорт “…”, след като е употребил алкохол, което е било необичайно за подс.К., той е разказал на свид. В.П. за участието си заедно с подсъдимите С. и Л. в убийството, макар и да не е употребил пред свид.В. П. конкретната дума изразява съдържанието на деянието, а да е произнесъл думи –заместители на изразяващите съдържанието на поведението на подсъдимите.При анализа на тези данни е следвало да се разбере, за признанието на К. в извършване на деянието, поради думите,възпроизведени от него, “че Д. е ако е бил мъж”, не е трябвало да го въвлича в извършване на деянието, но това се е случило, защото и другите ”копаха”. Особеностите в подробности в поведението на К. пресъздадени от свид.В.П. който е употребил подробни и точни изрази, които не би могъл свидетелят да си измисли , ако не са му разказани от източника на събитието, е трябвяло да бъдат предмет на проверка при обсъждане достоверността на показанията, предвид промяната им пред ПОС. Разпитан на съдебното следствие, на л.331 и л.666, свидетелят е заявил, че подсъдимият М. К. “никога не му е казвал да е убил някого”. Вместо анализ по реда на чл.305, ал.3 НПК, САС в мотивите си е изложил съображения, които не могат да се приемат като оценка на достоверността на доказателствените средства, нито път изразяват изводи на съда за характера на възпроизвежданите факти, които САС нарича “лични преживявания” на свидетеля В.П., а не показания. В мотивите на САС ,така и не става ясно, кои от тези показания САС е приел за достоверни. Той неправилно ги е ценил за “субективно мнение на свидетел”, а не за факти по смисъла на чл.117 НПК, каквито те са. Напълно неприемливо е изразеното в мотивите, че тези фактически данни са мнение “на основа на предположение, свързано с известните му действия на подсъдимите по отвличането на Г. и К.”, защото субективните мнения не са факти от доказателствен характер и не подлежат на оценка от съда.
Няма анализ и на доказателствата, сочещи на поведението на подсъдимите спрямо отвлечените. Във връзка с установяването на факта на извършителството на деянието, напълно са игнорирани показанията на свидетелите В. Д. и Х. В. В.. Те са разказали в показанията си най-подробно за заканите, отправени от “похитителите” спрямо заложниците Г. и К., заявеното от тях, че отвлечените ще бъдат убити, ако Хр.В. не изпълни условията на откупа. Свид. В. Н. Д. е дал в тази насока последователни, подробни и безпротиворечиви показания на л.603-л.604 от съдебното следствие пред ПОС за заканите за убийство към пострадалите, отправени от “лицата които са ги отвлекли”, изречени от тях , пред него , по телефона, с установен по делото номер 2378518, който се е намирал в офиса на свид.В., /спр. същите по съдържание показания са дадени от него и в досъд. фаза, т.6, л 20-л.22/. Свид. В.Д. възпроизвежда непосредствените си възприятия не само от заканите към отвлечените , но и към свид.Хр.В.. САС въобще не е анализирал данните от показанията на този свидетел, който е разпознал в гласа на похитителя, личността на подс.Л. по говорните особености които и Д. и В. установяват в показанията си, че са характерни само за подс.Л., в сравнение с говора на също познатите им подсъдими К. и С.. САС не е проверил тези данни и с показанията на свид.Хр.В., които са източник на преки доказателствени факти за самоличността на похитителите. САС е трябвало да подложи на оценка и анализ показанията на свидетеля Хр.В., който познава подсъдимите, и е описал броя и съдържанието на разговорите с “похитителите”. В многократно дадените пред ПОС показания , макар той да свързва действията на тримата подсъдими по отвличането на процесните пострадали с личността на свид.В.П. /като подбудител и помагач , според свидетелят/ , той фактически описва лицето, с което е разговарял по терефона като индивидуал