О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№235
[населено място], 10.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2074 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №788 от 25.01.2016г. по гр.д. № 5267/2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № І-25-166 от 12.11.2014г. по гр.д.№ 26329/2013г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено ново за отхвърляне на предявения от М. М. З., чрез нейния настойник В. М. З., против А. М. Ч. иск по чл. 109 ЗС за премахване на надстроен втори етаж върху притежаваната от ответницата едноетажна къща, с площ 41,57 кв.м., построена в УПИ VІІ-13 в кв.109 по плана на С., местн. “Зона Б-2”, с административен адрес: ул.”Ц. С. № 143.
Касационната жалба е подадена от ищцата М. М. З. чрез пълномощника адв. Д.. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1/ следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; 2/ при негаторен иск кой носи доказателствената тежест да установи, че не е налице засягане на правото на собственост на ищеца, при установено неоснователно действие, изразяващо се в незаконно застрояване на съседна жилищна сграда върху съсобствен терен; 3/ при извършено строителство в съсобствен имот, без одобрени строителни книжа, когато изграденият обект е откъм слънцеогряващата страна и препятства достъпа на светлина до сградата на другия съсобственик, необходимо ли е да бъде установявано допълнително в какво се изразява смущаването на правото на собственост; 4/ при извършено незаконно строителство от съсобственик, с което се засенчва част от сградата на другия съсобственик, допустимо ли е да се приеме, че засягането на правото на собственост е незначително и предявеният негаторен иск за премахване на строежа е неоснователен. Евентуално се иска допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата А. Р. Ч. е представила писмен отговор чрез пълномощника си адв. С., като изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е иск по чл. 109 ЗС за премахване на надстройка – втори етаж върху притежаваната от ответницата сграда. Установено е, че ищцата и ответницата са съсобственици на дворното място при квоти 75,3% за първата и 24,7% за втората, като всяка от тях притежава самостоятелна едноетажна къща. Твърди се, че надстроеният втори етаж към къщата на ответницата е без строителни книжа и той пречи на влизането на дневна светлина в къщата на ищцата; разстоянието от прозореца на ищцата до настроения етаж е 1,5 м.; през прозореца няма видимост и не може да влиза слънце, както това е било преди изграждането му.
Приетата техническа експертиза на вещото лице Т. описва поземления имот, сградите в него и отстоянията между двете къщи. На експерта е показан проект за заснемане на узаконяване досежно втория етаж от къщата на ответницата, който не е одобрен.
Техническата експертиза на в.л. Ц. също описва и онагледява на скица отстоянията между двете сгради, най-малкото от които е 1,80м.. Вещото лице сочи, че в частта с най-малко отстояние, до 14ч. се препречва достъпа на слънце от юг, но по-късно след обяд, като слънцето завие на запад, вече има достъп на светлина.
Пред въззивния съд е приета техническа експертиза на в.л. Ц., според която е налице частично застъпване на сградите, като засенчващата /тази от южната страна/ засенчва участък от около ј от южната фасада на другата сграда, с ширина около 3,60м., в който участък е разположен един прозорец. Освен това, вещото лице установява, че съществуващите в момента постройки не съответстват на предвижданията на Плана за застрояване, според който в имота се предвижда пететажна жилищна сграда на регулационната линия, свързано със съседен УПИ; процесните сгради обаче са заварени и отстоянията между тях са условно допустими при условията на раздел V от ЗУТ – Отклонения от правилата за застрояване за запазване на заварени сгради.
Свидетелят Б., посочен от ищцата, установява, че строежът на втория етаж е започнал през 2005г. и е завършен скоро; къщата на ищцата има три прозореца с южно изложение към къщата на ответницата, като дори през деня е тъмно и стоят на запалена лампа; от прозореца се вижда единствено стената на отсрещната къща; освен тези прозорци къщата има и един западен такъв. Свидетелят сочи, че в къщата на ищцата живеят наематели, а той я посещава периодично, за да полага грижи. Свидетелят Т., посочен от ответницата, установява, че ищцата не живее в къщата, а е настанена в дом за психично болни. Според него етажът на ответницата е строен отдавна.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че сградата на ответницата е засенчваща спрямо сградата на ищцата, но засенчването обхваща само един от трите южни прозореца. Не е кредитирал показанията на свидетеля Б., че е нужно през деня да се включва лампа, като е счел, че той няма продължителни впечатления относно периода на засенчване, доколкото в сградата на ищцата живеят наематели и свидетелят не е пребивавал продължително време. С оглед на това е намерил, че не е налице нарушение на Наредба № 7 от 22.12.2003г., според която разполагането на сградите трябва да осигурява изложение откъм юг, югоизток, югозапад или запад на най-малко едно помещение в жилищата. По тези съображения негаторният иск е намерен за неоснователен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
От формулираните правни въпроси отношение към решаващите изводи на съда имат последните два, които могат да бъдат обобщени така: налице ли е неоснователно засягане на правото на собственост чрез извършено строителство /надстрояване/ в съсобствен имот, без строителни книжа, в резултат на което се препятства достъпа на светлина до част от жилищната сграда на ищеца. Не е установена съдебна практика по посочения въпрос, а същият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, при което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. По останалите правни въпроси не са налице основанията за достъп до касационен контрол – неспазването на задължението на съда да обсъди доказателствата и да разгледа всички възражения обуславя неправилност на решението, но не е основание за допускане на касационно обжалване; а въпросът за доказателствената тежест има своето разрешение в задължителната практика, включително и в наскоро приетото Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №788 от 25.01.2016г. по гр.д. № 5267/2015г. на Софийски градски съд, ІІ-е въззивен състав, по касационната жалба на М. М. Зарева.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: