Р Е Ш Е Н И Е
№ 235
София, 21.09. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1762/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Р. А., Р. Г. А. и Д. Г. А., всички от [населено място] чрез процесуален представител адвокат П. К. против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, първи състав № 367/11.07.2011 г., постановено по гр. д. № 540/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд № 406/18.03.2011 г., постановено по гр. д. № 2083/2010 г., с което са осъдени К. Д. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] и [фирма], [населено място] да заплатят солидарно на В. Р. А. ЕГН [ЕГН], Р. Г. А. ЕГН [ЕГН] и Д. Г. А. ЕГН [ЕГН] суми по 15 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща Г. Д. А., настъпила на 7.11.2003 г. в резултат на непозволено увреждане, причинено виновно от К. Д. К., като управител на [фирма], поради незнание и немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност,в резултат на неизпълнение на нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и експлоатацията на автоматичен бетонов възел, при което са нарушени правилата за безопасност на труда-чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване-извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, предл. 1 НК, за което същият е признат за виновен с решение № 372/9.12.2009 г. на ПОС по н.а.х.д.№ 1474/2009 г., като увреждането е причинено при изпълнение на дейност, възложена на [фирма], ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба-22.07.2010 г. до окончателното им изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни. Отхвърлени са предявените искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетение за забавено плащане на обезщетенията за неимуществени вреди за периода от 7.11.2003 г. до датата на завеждане на исковата молба-22.07.2010 г., като неоснователни.
Писмен отговор на касационната жалба е подаден от процесуалния представител на ответниците по касация адвокат П. К.. Жалбата е оспорена като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С определение № 585/23.04.2012 г. на Върховен касационен съд е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен въпрос, касаещ акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: погасени ли са по давност вземанията на ищците от лихви за забава в изплащането на дължимите им обезщетения за времето от 7.11.2003 г. /датата на деликта/ до 22.07.2010 г. /датата на постъпване на исковата молба в съда/ и в тази връзка за значението на спирането и прекъсването на давностните срокове по чл. 110 ЗЗД, чл. 111, б. „в” ЗЗД, чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД и чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителна практика на ВКС-ППлВС № 3/18.11.1980 г.
Отговор на правния въпрос:
Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на правото бездейства. Относно продължителността на давностните срокове законодателно е установен общ давностен срок за всички искове, за които няма специални давностни срокове. С чл. 110 ЗЗД петгодишният давностен срок е установен като общ давностен срок и този срок се прилага за всички искове, за които не е предвиден друг срок. С чл. 111 ЗЗД са уредени четири групи искове, които се погасяват в тригодишен срок, между които са исковете за вземания от лихви-чл. 111, б. „в” ЗЗД, какъвто е процесният случай. Давностните срокове, като период от време се определят с начален и краен момент и тъй като те са установени от закона последният определя началният им момент. Общите правила за началния им момент са уредени с чл. 114 ЗЗД. За вземанията, произтичащи от непозволено увреждане с разпоредбата на чл. 114, б. „в” ЗЗД началният момент на давностния срок е определен от откриването на дееца, като длъжникът се смята в забава от увреждането и без покана. Давностните срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да упражни правото си на иск. С разпоредбата на чл. 115 ЗЗД са уредени хипотези, при които носителят на правото на иск не може да го упражни. В тези случаи се казва, че давностният срок спира да тече. Спирането на давностния срок по смисъла на чл. 115 ЗЗД представлява законоустановено обстоятелство, след настъпването на което давностен срок не тече, но изтеклият до този момент срок запазва своето действие. След отпадане на съответното обстоятелство, предизвикало спиране на течението на срока, давностният срок продължава да тече и този срок се събира със срока, изтекъл до настъпването на обстоятелството. Съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД давностният срок спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането. С предявяването на иск спира течението на давностния срок и това състояние продължава до приключване на делото, но само в случай, че искът бъде уважен по аргумент от чл. 116, б. „б” ЗЗД. Ако предявеният иск не бъде уважен съгласно чл. 116, б. „б”, хип. 2 ЗЗД се счита, че няма спиране на течението на давностния срок. С чл. 116 ЗЗД законодателно е уредено прекъсване течението на давността. Предвидени са юридически факти, с настъпването на които периодът от време от възникване на правото на иск до осъществяването на съответния факт се обезличава юридически и започва да тече нов давностен срок. Действието на прекъсването настъпва настъпва по силата на закона с осъществяване на съответните основания и веднага започва да тече нов давностен срок. Основание за прекъсване течението на давностния срок е предявяването на иск, но само в случай, че предявеният иск е бил уважен /чл. 116, б. „б” ЗЗД/. Необходимо е искът да е предявен от кредитора срещу длъжника, искът трябва да е редовен и да отговаря на изискванията на чл. 98 и чл. 99 ГПК /отм./, сега чл. 127 и чл. 128 ГПК. Не е ли уважен предявения иск с влязло в сила съдебно решение се смята, че не е налице прекъсване на давностния срок и времето, през което е текъл съдебния процес се прибавя към теклия до предявяването на иска давностен срок. Действието на прекъсването течението на давностния срок е уредено с чл. 117 ЗЗД. С прекъсването на давностния срок почва да тече нова давност или изтеклият до прекъсването давностен срок губи своето правно значение. От кой момент започва да тече новият срок? Според чл. 117 ЗЗД новият срок би трябва да започне да тече от момента на прекъсването или от предявяването на иска. Но съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД докато трае съдебният процес давностният срок спира да тече. Следователно, новият давностен срок ще започне да тече от влизане в сила на съдебното решение, с което искът е уважен. Когато прекъсването е извършено с предявяване на иск, въз основа на който е постановено съдебно решение, с което искът е уважен съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД се изменя характерът на давностния срок, като срокът на новата давност е всякога пет години.
За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение приема следното:
В конкретния случай датата на деликта, на който са основани предявените искове безспорно е 7.11.2003 г. Претенциите на ищците с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 7.11.2003 г., са заявени в наказателното общ характер производство с допълнителна искова молба на 5.04.2006 г. По наказателното дело е постановена осъдителна присъда, като гражданските искове са уважени частично, ведно със законната лихва, считано от 7.11.2003 г. Впоследствие наказателното общ характер дело е преобразувано в наказателно-административно, по което съгласно чл. 376, ал. 3 НПК не се допуска предявяване и разглеждане на граждански иск.
В нарушение на материалния закон-чл.116, б. „б” ЗЗД и без да изложи каквито и да било мотиви при изрично заявено опплакване във въззивната жалба въззивният съд е приел правния извод на първоинстанционния съд, че акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са погасени с изтичане на тригодишната давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД, считано от 28.12.2007 г.-датата на постановяване на решението на П. по в.н.о.х.д.№ 442/2007 г., с което е отменена осъдителната присъда по н.о.х.д. и делото е преобразувано в н.а.х.д./ до 22.07.2010 г. датата на образуване на настоящото дело/.
Съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК ВКС ще отмени неправилното решение в посочената част и ще се произнесе по същество на спора.
Деликтът, основание за претендираното от всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди е извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, в резултат на което на 7.11.2003 г. е настъпила смъртта на съпруга и баща на ищците. За извършеното престъпление Окръжна прокуратура, П. е повдигнала обвинение пред Окръжен съд, П., като е било образувано н.о.х.д. № 1999/2005 г. По това дело с надлежна искова молба от 2.12.2005 г. В. Р. А., Р. Г. А. и Д. Г. А. са предявили граждански искове срещу подсъдимите за причинените им неимуществени вреди. С допълнителна молба от 5.04.2006 г. ищците са предявили и акцесорните искове за присъждане на обезщетение за лихви за забава, считано от датата на извършване на деликта-7.11.2003 г. С определение от 13.07.2006 г. Окръжен съд, П. е приел за съвместно разглеждане с наказателното производство по н.о.х.д. № 1999/2005 г. предявените граждански искове, конституирани са ищците в качеството на граждански ищци в наказателния процес. С присъда № 164/12.07.2007 г. по н.о.х.д. № 1999/2005 г. Окръжен съд, П. е признал подсъдимите за виновни в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, приел е предявените от ищците граждански искове за основателни и е осъдил ответниците в настоящото производство да заплатят на ищците на всеки един от тях по 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 7.11.2003 г. По жалби на подсъдимите Апелативен съд, П. е отменил изцяло присъдата по н.о.х.д. № 1999/2005 г., както в наказателната, така и в гражданската част и е върнал делото на Окръжна прокуратура, П. с указания за допълнително разследване. След извършено допълнително разследване в Окръжен съд, П. е внесено постановление от 10.06.2009 г. с предложение за освобождаване на първия ответник по настоящото дело К. Д. К. от наказателна отговорност и замяна на същата с административно-наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ НПК, на основание чл. 78а НК. Образувано е н.а.х.д. № 1474/2009 г. на ПОС, по което с решение № 372/9.12.2009 г. на ПОС К. Д. К. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, предл. 1 НК. Решението е влязло в сила и е задължително и за гражданския съд по въпроса относно извършването на деянието и виновното лице.
Исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са предявени на 5.04.2006 г., приети за разглеждане и уважени по наказателно общ характер дело. На тази дата-5.04.2006 г., на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД течението на давностния срок е прекъснато от 28.12.2007 г., на която дата е постановено решение № 340/28.12.2007 г. по в.н.о.х.д. № 442/07 г. на П., с което делото е върнато на Окръжна прокуратура, П. за допълнително разследване, след което отговорността на ответника К. Д. К. е била ангажирана по н.а.х.д. № 1474/2009 г. на ПОС. От тази дата-28.12.2007 г. е започнал да тече нов давностен срок, считано от 28.12.2007 г., който е текъл до 22.07.2010 г., на която дата същите искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищците в качеството им на граждански ищци по н.о.х.д., приети за разглеждане и уважени, са предявени отново, поради развитието на наказателния процес относно отговорността на ответниците, което не може да бъде отчетено в тяхна вреда.
Следва да се отмени решението на въззивния съд, с което е потвърдено отхвърлителното решение на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете за солидарно осъждане на ответниците да заплатят лихви за забавено плащане на присъдените обезщетения за неимуществени вреди за периода от 7.11.2003 г. до датата на завеждане на исковата молба-22.07.2010 г., вместо което следва да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищците законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от датата на увреждането-7.11.2003 г. до датата на завеждане на делото в съда-22.07.2010 г. и направените от касаторите съдебно-деловодни разноски съобразно представените договори за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК общо 6 600 лв. от адвокатски хонорар, който е изплатен съгласно договори за правна защита и съдействие от 12 и 14.09.2012 г., приложени по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 367/11.07.2011 г. по в. гр. д. № 540/2011 г. по описа на Апелативен съд П., І гр. състав, с което е потвърдено решение № 406/18.03.2011 г., постановено по гр. д. № 2083/2010 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарно присъждане на лихви за забавено плащане на присъдените обезщетения за неимуществени вреди за периода от 7.11.2003 г. до 22.07.2010 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Д. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „лозарска” № 12, вх. „В”, ап. 18 и [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] солидарно да заплатят на В. Р. А. ЕГН [ЕГН], Р. Г. А. ЕГН [ЕГН] и Д. Г. А. ЕГН [ЕГН], тримата с адрес за призоваване: [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 8, ап. 22 законните лихви върху присъдените на всеки един от тях суми за обезщетение на неимуществени вреди от по 15 000.00 лв. за периода, считано от датата на увреждането- 7.11.2003 г. до датата на завеждане на исковата молба по делото -22.07.2010 г., както и направените по делото пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер по 2 200 лв. на всеки един от тях или общо 6 600 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: