РЕШЕНИЕ
№ 235
гр.София, 22.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 2700 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.“а” и чл.218и, ал.1 ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на А. С. Г. срещу решение от 10.12.2007 г., по гр.д. № 138/2006 г., на Апелативен съд – Бургас, с което е отменено решение № 155 от 29.10.2004 г., по гр.д. № 255/2003 г. на Окръжен съд – Бургас и са уважени частично предявения искове за обезщетение за ползване на чужда вещ, за периода от месец април 2000 г. до месец май 2002 г., както и предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.59, ал.1 и чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът по касационната жалба Д. А. В. , упражняващ стопанска дейност под фирмата Е. „Д”, чрез адвокат Д, е депозирал писмено възражение, в което се оспорват доводите на касатора и иска да се потвърди обжалваното решение като му се присъдят съдебните и деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверката на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания според чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност, взе предвид следното:
Апелативният съд е приел за безспорно, че с влязло в сила съдебно решение между същите страни, сключеният помежду им предварителен договор за продажба на цистерна е признат за нищожен, като е постановено едновременно връщане на даденото по него. Ползването на вещта на нищожно правно основание е недобросъвестно, поради което се дължи обезщетение на собственика на вещта за ползите от които е лишен. Размерът на обезщетението за процесния период покрива изцяло предявената частично претенция на ищеца за 10 100 лева, с оглед на което предявения иск е уважен в пълен размер, с лихвите от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
За да уважи и предявения иск по чл.45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че предаването на цистерната и ползването й от ответника е било свързано с преустройства, които са променили експлоатационните й характеристики. Промяната в предназначението й е основание да се обезщети собственика за причинените му вреди, които според заключението на вещо лице са на стойност 3445 лева. Крайните изводи на своето решение съдът е обосновал с липсата на безспорни доказателства, които да оборят презумцията по чл.45, ал.2 ЗЗД и е уважил претенцията за вреди на ищеца.
Касационната жалба на А. С. Г., чрез адвокат В, срещу решение, по гр.д. № 138/2006 г., на Апелативен съд – Бургас, съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че нищожността на предварителния договор е поради опорочената форма, поради което не дължи обезщетение за ползването, а основание за задържане на вещта влязлото в сила съдебно решение, с което е присъдено едновременно изпълнение на даденото по предварителния договор. Оспорват се и крайните изводи на съда за наличието на вреди, които са резултат от действия на приобретателя, още повече, че стойността на цистерната по фактури се е увеличила. Претендират се направените по делото разноски.
Касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е възприел фактическите обстоятелства по делото. Предварителният договор за продажба на вещ срещу цена е признат за нищожен между страните със сила на пресъдено нещо и е присъдено едновременно връщане на даденото по него. В случая това означава, че се дължи не само предадената при сключване на договора вещ, но и добивите от нея, по смисъла на чл.93 от Закона за собствеността. Когато някой държи чужда вещ на нищожно правно основание, пропуснатите ползи от невъзможността на собственика да събира гражданските и естествените плодове от своята вещ, разместват благата и собственика се обеднява за сметка на държателя.
Необосновани са оплакванията на касатора, че упражнява право на задържане върху движима вещ, на основание влязлото в сила съдебно решение, поради което не се дължи обезщетение за ползването й. Действително, предмет на задържане по чл.91 ЗЗД са движими вещи, което се разпростира и върху добивите, ако фактическата власт е била установена едновременно с главната вещ, но това не е основание да се освободи страната от отговорност да заплати обезщетение за ползването й. Въззивният съд правилно е приел, че добив е всяка получена от вещта полза, от която насрещната страна е била лишена и присъждането й на собственика на вещта не урежда по никакъв начин правата на държателя. Няма данни държателят да е променил намерението си да свои вещта, с оглед на което той държи тази вещ не като своя, а за собственика. В този смисъл са обосновани правните изводи на съда, че който владее една вещ на нищожно правно основание е недобросъвестен и дължи на собственика обезщетение, но неправилно е посочена правната квалификация на иска. В исковата молба не се твърди, че ответникът е недобросъвестен владелец, а единствено, че държи вещта, която му е била предоставена по нищожния предварителен договор и се иска обезщетение за ползването й за определен период, т.е. предявеният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД. Съобразявайки заключенията на съдебните експерти, съдът е направил обоснован извод, че купувачът по нищожния предварителен договор дължи обезщетение за ползването на чуждата вещ на нейния собственик в посочения от тях размер.
Законосъобразни са правните изводи на решаващия състав и по отношение на иска по чл.45 ЗЗД. За да бъде уважена претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди е необходимо да се установи по несъмнен начин противоправното поведение /действие или бездействие/ на лицето причинило щетите.становено е с помощта на съдебно-техническа експертиза, че предадената на купувача цистерна е била изцяло оборудвана за ползване по предназначение (свидетелите Х. и М. ), но след ремонта й около 2000-та година, когато вече били направени 3-4 курса (свидетеля Н. ), са направени променени– затапени кранове, нарушена термоизолация, премахване на разделителната стена, които са имали за последица нарушаване на експлоатационните характеристики на вещта. При вреди от непозволено увреждане вината се предполага, а до приключване на делото не се представени убедителни доказателства опровергаващи презумцията на чл.45, ал.2 ЗЗД. Доводите на касатора, че след извършените ремонти стойността на цистерната се е увеличила са необосновани, тъй като от данните по делото е установено, че извършените конструктивните промени в цистерната са стеснили периметъра на нейната експлоатация, което е в причинно-следствена връзка с действията на ответника. Бургаският апелативен съд правилно е преценил тези обстоятелства и е присъдил обезщетение на собственика на вещта, с което е постановил законосъобразно решение.
Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила, без да се присъждат разноски на ответника по касационната жалба, тъй като няма данни за извършени такива от страната.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.12.2007 г., по гр.д. № 138/2006 г., на Апелативен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.