О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 09.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1296 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Т. Н. М., чрез пълномощника му адв. Д. Г. , е подал касационна жалба в срок срещу въззивното решение № 265 от 13.07.2009 год. по гр. д. № 299/2009 год. на С. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 68 от 27.01.2009 год. по гр. д. № 917/2008 год. на К. районен съд. С него е допусната съдебна делба на апартамент № 1 в гр. К., подробно описан в решението, между страните по делото при посочените дялове.
Касаторът поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на направените от съда изводи. Иска отмяна на решението и вместо това искът за делба бъде отхвърлен.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира като материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие на цитираната и представена съдебна практика този за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, придобит от единия съпруг по време на брака с лични средства, а като процесуалноправен въпрос този за допустимостта на гласни доказателства за установяване на твърдението на касатора за влагане на лични негови средства в придобиването на спорния имот, както и задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства.
Съделителите Н. и С. П. оспорват касационната жалба, а Д. Г. не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., намира, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебната делба между страните, въззивният съд е приел, че придобитият по време на брака на касатора с наследодателката на ищците Г недвижим имот – апартамент е съсобствен между страните при определените от него квоти. Основанието за придобиването му е замяна от 6.04.83 год. между апартамент, лична собственост на касатора на стойност по-ниска от получения в замяна апартамент и доплащане на сумата в размер на 7 182 лв. Произходът на последната като лични средства на касатора, представляващи платена му разлика при предходна замяна на собствен негов апартамент с друг на общината, същият не е доказал със допустими писмени доказателства, поради което и въззивният съд е приел, че именно тази част от придобития по време на брака апартамент представлява съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпругата му. Тази част е останала в наследство на наследниците й по закон, каквито са и ищците като низходящи на починал неин син.
Следователно, изводът на съда е обоснован от произнасянето по въпроса за доказването на твърдения произход на сумата, представляваща доплащане при замяната през 1983 год., т. е. по време на брака на касатора с наследодателката. Счел е, че обстоятелството, че тази сума представлява негови лични средства, придобити при предходната замяна на негов собствен имот, придобит преди брака, от общината, която е уравнила разликата между стойностите на заменените по заповедта от 12.10.81 год. апартаменти, е недопустимо да се доказва с исканите от него гласни доказателства. Различно е разрешението по този въпрос в представеното от касатора решение № 116 от 7.02.91 год. по гр. д. № 1403/90 год. на І г. о. на ВС, в което е прието, че „ установяването на несемейния произход на част от средствата в придобиването на общата семейна вещ може да стане със свидетелски показания”. Това е достатъчно основание да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да се обсъждат останалите съображения.
Водим от тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 265 от 13.07.2009 год. по гр. д. № 299/2009 год. по описа на С. окръжен съд, по подадената от Т. Н. М., чрез пълномощника му адвокат Д. Г. , касационна жалба
У. на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 50 лв., като в същия срок представи вносния документ.
След изпълнение на указанието, делото се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: