O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 12.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 272 / 2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 23/09.02.2012 год.,заявена от В. Б. В. , Г. И. В. и Б. В. В. и тримата от [населено място] чрез адв. Т. В.- АК Х. срещу въззивно Решение Nо 331 от 27.12.2011 година по гр.възз.д. Nо 244/ 2011 година на ОС-Кърджали, с което е потвърдено Решение 54 от 11.05.2011 год. по гр.д. Nо 794/2010 год. на РС-Кърджали по уважените обективно и субективно заявени искове за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС срещу В. Б. В. , Г. И. В. и техния син Б. В. В..
С касационната жалба се поддържа , че посоченото решение е неправилно, поради неточно приложение на материален и процесуален закон , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с доводите , че по процесуално-правния въпрос : при изрично оплакване във въззивната жалба , че ангажираните от двете страни свидетелки показания са взаимно изключващи се и във връзка с кредитирането им се налага съпоставянето помежду им и с останалите доказателства , длъжен ли е въззивния съд да изложи мотиви в тази насока и изрично да посочи кои показания кредитира и защо е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР 1/04.01.2001 година на ОСГК на ВКС и Решение Nо 990 от 24.03.2010 год. по гр.д. Nо 47/2009 г. на ВКС-I отд.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа и по въпроса- фактическите действия на сънаследника по прекопаване на двора,подкастряне на дръвчета, подрязване на асма , засаждане и грижа за цветя, ремонт на покрива, ремонт на дам и телена ограда откъм улицата,редовно почистване на двора и зазимяването на имота през зимата, както и държането на ключ , могат ли да бъдат квалифицирани като годно доказателство за своенето на недвижимия имот от лицето,съсобственик което ги осъществява ? разрешен от въззивния съд в противоречие с изводите на съда по Решение от 24.10.2007 година по гр.д. Nо 286/2007 год. на ОС-София, потвърдено с Решение Nо 574 /17.06.2009 год. по гр.д. Nо 54/2009 год. на ВКС-IV отд.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по материално-правния въпрос: участието на сънаследник в административното производство по изменение на КК относно сънаследствен недвижим имот чрез подписване на акт за непълноти и грешки по чл. 53 ал.2 във вр.с чл.1 т.1 ЗКИР може ли да се противопостави на осъщественото от друг сънаследник на същия имот давностно владение през периода на административното производство и опровергава ли намерението му за своене , се обосновава с липсата на съдебна практика.
С изложението си касатора поддържа основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по въпроса инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение установява ли намерение за своене и от кога- от началото на иницииране на нотариалното производство, или от началото на установеното в нотариалното производство давностно владение в хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС, тъй като същият като обосноваващ изхода на спора е разрешен в противоречие с Решение от 22.09.2006 година по гр.д. Nо 299/2006 год. на ОС-Велико Търново.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по процесуално -правния въпрос за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС на идеална част от недвижим имот разрешен в противоречие с Решение Nо 631 от 17.07.2007 година по гр.д. Nо 721/2006 г/ на ВКС-II отд.
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация .
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи на страните , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните по делото за данъчната оценка на процесните недвижими имоти , приема същата за процесуално допустима.
Решаващите мотиви на въззивния съд да бъдат уважени заявените положителни установителни искове за собственост и съответно ревандикационен иск в обем на наследствените права на И. Б. и С. Б. от 2/6 идеална част от дворното място –имот идентификатор * по КК на [населено място] и 2/3 идеални части от построените в източната част на мястото сгради – масивна жилищна сграда с идентификатор */ самостоятелно жилище със сутерен/ , гараж с идентификатор *, както и да бъде отменен частично констативен нотариален акт Nо */2009 год. са , че имотът е запазил сънаследствения си характер и не е придобит по давност от В. и Г. В., тъй като имотът за времето от 1999 година до издаване на констативния нотариален акт- 2009 година не е владян само от сънаследника В. Б. и съпругата му, съгласно преценката на свидетелските показания, а участието на сестрите И. Б. и С. Б. в административното производство по самостоятелното нанасяне на обетите в кадастъра на града в производство по ЗКИР сочи , че спрямо тях няма противопоставено чуждо намерение за своене.
След преценка на доводите на касатора, настоящият състав намира , че са налице основания за допустимост на касационното обжалване по някои от изведените правни въпроси чл. 280 ал.1 т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС изрично се сочи, че за да е налице основание за допустимост , поставеният въпрос не само следва да има пряка връзка с постановения правен резултат но и следва да е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на съдилищата , изразена с ПП ВС, ТР на ОСГК/ТК, Решение , произнесено по чл. 290 и сл. ГПК.
Въпросът при изрично оплакване във въззивната жалба , че ангажираните от двете страни свидетелки показания са взаимно изключващи се и във връзка с кредитирането им се налага съпоставянето помежду им и с останалите доказателства , длъжен ли е въззивния съд да изложи мотиви в тази насока и изрично да посочи кои показания кредитира и защо не е обуславящ изхода на спора в смисъла на посочената задължителна и незадължителна съдебна практика-ТР1/04. 01. 2001 година на ОСГК на ВКС и Решение Nо 990 от 24.03.2010 год. по гр.д. Nо 47/2009 г. на ВКС-I отд. С т.19 на тълкувателното решение се дават указания за същността на въззивното производство и необходимостта именно като” пълен въззив” да извърши самостоятелна фактическа и правна обосновка на факти и правни последици от тях, тъй като дейността му на втора инстанция е решаваща дейност, изводите за съпоставимост с правния резултат на първата инстанция е вторична дейност .Поставеният въпрос какви процесуални действия трябва да извърши втората инстанция при решаване на делото, доколкото би касаело конкретен спор , може да се дискутира само на плоскостта на допуснати или не процесуални нарушения , обусловили незаконосъобразност на обжалваното решение, но не и едновременно като основание за допустимост на обжалването. Именно затова и в посоченото Р 990-2009 дейността на съда е ценена от гл.т. на спазване на процесуалните правила и изисквания при постановяване на законосъобразен съдебен акт.
Въпроса дали определение фактическите действия на сънаследника като прекопаване на двора, подкастряне на дръвчета, подрязване на асма , засаждане и грижа за цветя, ремонт на покрива, ремонт на дам и телена ограда откъм улицата,редовно почистване на двора и зазимяването на имота през зимата, както и държането на ключ , могат ли да бъдат квалифицирани като годно доказателство за своенето на недвижимия имот от лицето,съсобственик което ги осъществява също не може да се приеме че е обуславящ изхода на спора по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Касае до изброени факти от бита, различни по различните дела и то засягащи само обективната страна на фактическия състав на придобивната давност, поради което дадена в различен смисъл, от този вложен от въззивния съд в мотивите на съдебния акт , не може да се цени само в насока на противоречие в изводите на съдилищата.
Материално-правният въпрос участието на сънаследник в административното производство по изменение на КК относно сънаследствен недвижим имот чрез подписване на акт за непълноти и грешки по чл. 53 ал.2 във вр.с чл.1 т.1 ЗКИР може ли да се противопостави на осъщественото от друг сънаследник на същия имот давностно владение през периода на административното производство и опровергава ли намерението му за своене , съгласно мотивите на въззивния съд е обуславящ изхода на спора за наличието на изтекла придобивна давност и при липсата на съдебна практика, настоящият състав намира , че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
С изложението си касатора поддържа основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по въпроса инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение установява ли намерение за своене и от кога- от началото на иницииране на нотариалното производство, или от началото на установеното в нотариалното производство давностно владение в хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Като прецени изводите на въззивния съд и тези по Решение от 22.09.2006 година по гр.д. Nо 299/2006 год. на ОС-Велико Търново, настоящият състав приема , че и на това поддържано основ2ание касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по процесуално -правния въпрос за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС на идеална част от недвижим имот разрешен в противоречие с Решение Nо 631 от 17.07.2007 година по гр.д. Nо 721/2006 г/ на ВКС-II отд. Доводите са основателни, поради което и по този обуславящ изхода на спора от гл.т. на допустимост на осъдителния иск като форма на защита на правото на собственост на идеална част от недвижим имот , въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Съгласно закона , при допуснато касационно обжалване , касаторът дължи да заплати и пропорционална н държавна такса , която в конкретния случай е 144.50 лв./сто четиридесет и четири и 0.50 лв. /
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх.Nо 23/09.02.2012 год., заявена от В. Б. В. , Г. И. В. и Б. В. В. и тримата от [населено място] чрез адв. Т. В.- АК Х. срещу въззивно Решение Nо 331 от 27.12.2011 година по гр.възз.д. Nо 244/ 2011 година на ОС-Кърджали, с което е потвърдено Решение 54 от 11.05.2011 год. по гр.д. Nо 794/2010 год. на РС-Кърджали по уважените обективно и субективно заявени искове за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС срещу В. Б. В. , Г. И. В. и техния син Б. В. В..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………., за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
УКАЗВА на касаторите В. Б. В. , Г. И. В. и Б. В. В. лично и чрез адв. Т. В.- АК Х. задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ от 144.50 лв. / сто четиридесет и четири и 0.50 лв./ по сметка на ВКС. В случай на неизпълнение на задължението в седмодневен срок от съобщението, делото ще бъде прекратено.
Препис от определението да се изпрати на касаторите чрез процесуалния представител адв. Т. В. – АК Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :