О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№236
София.30.07.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 2498/2014 година.
Производството е по ч. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на адв. Д. Д. Н., пълномощник в производството на Ф. Я. З. и Е. Р. З., с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, I т. о. определение № 349 от 20.05.2015 г. по т. д. 2498/14 г., като му бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски..
Ответникът по молбата ЗК [фирма], [населено място] изразява становище за неоснователност на същата.
С определение № 349 от 20.05.2015 г. по т. д. 2498/14 г. на ВКС, I т. о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 832 от 29.04.2014 г. по т. д. 152/14 г. на Софийски апелативен съд, като висящността на производството, приключила с посоченото определение е била обусловена от подадена касационна жалба от ЗК [фирма], [населено място]. Ответникът по касация – настоящ молител, е заявил своевременно искане за присъждане на направените в касационното производство разноски с отговора на касационната жалба.
Предвид изхода на делото, в полза на ответниците по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 5 797,50 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, определено съобразно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователно е твърдението на ЗК [фирма], че не следва да се присъждат разноски, поради непредставяне на документ, доказващ извършено реално заплащане на адвокатски хонорар на адв. Д. Н.. В първоинстанционното производство – л. 10, е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че процесуалното представителство ще се извършва безплатно на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. В пълномощното е уговорено изрично, че същото важи за всички инстанции. Съгласно задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 38 Закон за адвокатурата, обективирана в определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о., определение № 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. – липсата на изрично уговорен размер на адвокатското възнаграждение, когато оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение. С оглед на това и доколкото в договора за правна помощ /л. 10, I инст./ не е посочен изричен размер на адвокатското възнаграждение, същият следва да бъде определен в съответствие с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Минималният размер, определен съгласно Наредбата, се явява гарантиран винаги, в съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд /чл. 36, ал. 1 ЗАдв./, като в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено постановяването на позитивно за страната, представлявана от адвокат, решение.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати на адв. Д. Д. Н. – ЛАК [населено място], [улица] пълномощник в касационното производство на Ф. Я. З. и Е. Р. З. разноски, по дължимо при условията на чл. 38 Закон за адвокатурата адвокатско възнаграждение, в размер на 5 797,50 лв.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: