Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
Гр. София, 21 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП, И. СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1001/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба /наименувана въззивна/ на подсъдимия Г. Й. Д., чрез упълномощения му защитник, адв.Д. С. срещу въззивно решение № 289/05.07.2019 г., на Софийски апелативен съд, 7-ми състав, постановено по в.н.о.х.д. № 569/2019 г.
В жалбата е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се изменение на решението, като извършеното деяние се преквалифицира в по-леко престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. В жалбата на подсъдимия се навежда и довод за съществено процесуално нарушение при постановяването на въззивното решение, изразяващо се в неправилна оценка на показанията на свидетеля Ш., чрез кредитиране на депозираните от него пред разследващ орган във фазата на досъдебното производство и игнориране на депозираните пред съдия от съответния съд.
В съдебно заседание пред касационната инстанция, подсъдимият Д. не се явява, като се представлява от упълномощения защитник, адв.С., който поддържа жалбата по наведените в същата касационни основания и с направеното искане за прилагане на по-лека правна квалификация на деянието, поради липса на доказателства за държане на наркотичните вещества със специалната цел за разпространение. Акцентира върху показанията на свидетеля Ш. и на обстоятелството, че подсъдимият лично употребява наркотични вещества, каквато е била и целта на тяхното държане, за лична употреба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила като постановено на базата на подробен доказателствен анализ, от който е изведена специалната цел, с която са били държани процесните наркотични вещества.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите от касационната жалба на подсъдимия и становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 39/31.10.2108 г., постановена по н.о.х.д. № 202/2018 г., по описа на Софийски окръжен съд, наказателно отделение, първи състав, подсъдимият Г. Й. Д. е признат за виновен от в това,че на 29.11.2016 г., в [населено място], [община], в дома си, в стая от втория етаж на къщата и в прилежаща постройка, намираща се в дворното място на имота, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, коноп и кокаин, на обща стойност 350,22 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години и глоба в полза на държавата в размер на 5 000 лв.
С присъдата съдът е отнел в полза на държавата наркотичните вещества, предмет на престъплението, на осн. чл.354а, ал.6 от НК и е възложил в тежест на подсъдимия Д. направените по делото разноски, в размер на 596.00 лв., на осн. чл.189, ал.3 от НПК.
С въззивно решение № 289/05.07.2019 г., на Софийски апелативен съд, 7-ми състав, постановено по в.н.о.х.д. № 569/2019 г., присъдата на Софийски окръжен съд, № 39/31.10.2108 г., по н.о.х.д. № 202/2018 г., е потвърдена изцяло.
Касационната жалба на подсъдимия Д. е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява частично основателна, но не на всички, посочени в същата основания.
ВКС не установи при разглеждането на делото от контролираните инстанции да са допуснати процесуални нарушения със съществен характер, които да налагат отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.
Основният довод на защитата се свежда до неправилна оценка на доказателствата по делото, оценени в подкрепа на извода на съдилищата за наличието на специална цел от подсъдимия при държането на наркотичните вещества, а именно за тяхното разпространение. Акцентът е поставен върху показанията на свидетеля Ш., като се излагат подробни доводи в насока неправилното кредитиране на депозираните от същия на досъдебното производство пред разследващ орган, които противоречат на останалите показания, изходящи от същия свидетел. Както и на липсата на други доказателства, които да кореспондират с тях и да се ценят в тяхна подкрепа.
Възражението на защитата е частично основателно. В решението на въззивния съд са обсъждани аналогични доводи като поддържаните с касационната жалба, като съдът ги е отхвърлил с пространни мотиви за обективността на кредитираните показания. Посочил е, че показанията на свидетеля пред разследващ орган са подробни, детайлни и конкретни, депозирани са непосредствено след задържането на подсъдимия, което разгледано съвкупно дава основание за обективната им оценка. Отделно, при проведения втори разпит на свидетеля Ш., пред съдия от съответния съд, който е проведен в кратък период след първия разпит, свидетелят не е съобщил за оказано неправомерно въздействие при депозиране на първите показания, от които впоследствие се е отрекъл.
ВКС не се съгласява с направената от въззивния съд оценка на цитираните гласни доказателства, изходящи от свидетеля Ш., съгласно която са игнорирани показанията на свидетеля, депозирани по реда на чл.223 от НПК и са кредитирани дадените от него пред разследващ орган, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4 от НПК. В принципен план депозирането на показания от свидетел във фазата на досъдебното производство, пред съдия от съответния съд е вид процесуална гаранция за доброволното и без неправомерно въздействие свидетелстване на разпитваното лице. Едновременно с това, за да бъдат кредитирани определени показания на свидетел, който дава противоречиви показания в хода на наказателното производство, е необходимо същите да бъдат подкрепени от друг доказателствен материал с необходимата степен на категоричност, за да бъдат оценени като обективно дадени. В конкретния случай показанията на свидетеля Ш. пред разследващ орган не се намират в кореспонденция с други доказателства по делото, които да ги подкрепят.
Оценката за вътрешната устойчивост на гласните доказателства не може да бъде определяща за тяхната обективност при липсата на други доказателства, кореспондиращи на закрепените в тях доказателствени факти. Подробният и детайлен разказ на свидетеля, сам по себе си не може да послужи като критерий за достоверността на показанията му, след като същите не могат да бъдат проверени чрез съпоставка с други доказателства, които са в същата насока. С оглед изложеното, възражението на защитата за неправилна оценка на показанията на свидетеля Ш. чрез кредитиране на депозираните от него пред разследващ орган е основателно и се възприема от ВКС.
Този процесуален недостатък при оценката на гласните доказателства от страна на контролирания съд не е от естество да бъде оценен като съществен по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което не е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Показанията на цитирания свидетел не са поставени в основата на преценката на съда за възприетите и правно значими факти относно целта, с която подсъдимият е държал наркотичните вещества. Същата е изведена на базата на комплексен анализ на данните по делото относно намерените при претърсването в жилището на подсъдимия и прилежащата към него постройка наркотични вещества, на обстоятелството, че се касае за два вида наркотични вещества, като декларираната от подсъдимия употреба е относно марихуана/съгласно обясненията му кокаинът е бил закупен еднократно на процесната дата/, на намерения голям брой опаковки, поставени в плик, обозначен с надпис 5х5, както и два броя електронни везни, съответно със следи по тях само от отделния вид наркотично вещество, иззети от подсъдимия. Описаните доказателства са правилно оценени и анализирани в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като изводите по фактите на въззивния съд, че намерените наркотични вещества са били държани от подсъдимия с цел да бъдат разпространявани, са изградени при спазване на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, като не се констатират пороци при формиране на вътрешното му убеждение по тези факти.
Предвид изложеното, не се констатира наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на въззивното решение, поради което оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е неоснователно, като не са налице основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
В рамките на възприетата фактология материалният закон е приложен правилно, поради което и оплакването по чл.348, ал.1, т.1 от НПК също се намери за неоснователно.
В съответствие с установените факти, че подсъдимият е държал без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества, с цел да бъдат разпространени, в обитаваното от него жилище и прилежаща постройка, деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл.354а, ал.1 от НК .
Оплакването за нарушение на закона се поддържа по съображения за недоказаност на специалната цел, за разпространение, с която са били държани наркотичните вещества, намерени при претърсването на дома на подсъдимия и находящата се в двора прилежаща постройка.
Въззивният съд е обсъдил подробно направеното възражение от подсъдимия за липсата на специална цел, с която е държал наркотичните вещества и аргументирано е мотивирал неговата неоснователност. Тезата, че Д. е държал високорисковите наркотични вещества, с предвидената от закона специална цел убедително е изведена от обстоятелствата, че в държане на дееца са намерени различни по вид наркотични вещества в количество, което изключва еднократната им употреба, разпределени и опаковани по начин и тегло на отделните дози, което сочи на предназначение за разпространение. В същата насока правилно са били оценени и иззетите при претърсването две електронни везни като средство, използвано за разпределение на отделните наркотични вещества в намерените множество опаковки. Противозаконното държане е осъществено спрямо два различни вида наркотик, в количество за многократен прием, като подсъдимият е декларирал зависимост само към единия от тях, поради което личната му употреба на наркотични вещества не противоречи на извода, че процесният наркотик е бил държан с цел разпространение сред други лица.
Оплакването за явна несправедливост на наказанието също е неоснователно.
Наложеното на подсъдимия наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв., правилно е индивидуализирано при условията на чл.54 от НК, отмерено в минималния законов размер, който в случая се явява съответен на степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия като деец. Въззивният съд е възприел съображенията на първата инстанция за изключителен превес на смекчаващите обстоятелства, което е довело до определяне на наказанието в рамките на специалния законов минимум, но е изложил собствени съображения относно наличието и на отегчаващи обстоятелства. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно като отегчаващ факт е оценено поведението на подсъдимия по предходно разпространение на наркотични вещества на свидетеля Ш., което по естеството си представлява престъпление, което не е установено по необходимия ред, с влязла в сила присъда, следователно не може да се разглежда във вреда на дееца.
Преценката на решаващите съдилища за категоричен превес на смекчаващите обстоятелства и отчетената ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като личност не съответстват на определения от тях изпитателен срок, в рамките на който е отложено изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Същият е определен в размер на четири години, с една година над законовия минимум, по изолирани съображения за предходна престъпна дейност, извършвана от подсъдимия, свързана с разпространение на наркотици.
Неправилната оценка на последното обстоятелство, което не е установено по предвидения в закона ред, респективно изключва отчитането му в тежест на дееца, налага за справедливостта на наказанието, изпитателният срок да бъде редуциран на три години, което съответства на личността на подсъдимия и успешно би способствало за преоценка и поправяне на поведението му.
С оглед изложените съображения, въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на първата инстанция следва да се измени, като се намали изпитателния срок, с който е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, от четири на три години.
В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл.354, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 289/05.07.2019 г., на Софийски апелативен съд, 7-ми състав, постановено по в.н.о.х.д. № 569/2019 г., като НАМАЛЯВА изпитателния срок, с който е отложено изтърпяването на наложеното на подсъдимия Г. Й. Д. наказание от две години лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, от четири на ТРИ години.
Оставя в сила решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: