РЕШЕНИЕ
№237
гр.София, 23.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 2128 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на А. М. П. и И. М. П. срещу решение от 19.01.2007 г., по гр.д. № 3819/2004 г., на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 14.07.2004 г., по гр.д. № 10835/2001 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените обективно евентуално съединени искове от Н. К. Х., А. М. П. и И. М. П. срещу Д. Д. В., З. С. В. и Г. В. С., а евентуално срещу И. Д. В. Ц. , В. Д. В. и Л. Д. В. да се признае правото на собственост и да се предаде на ищците владението на апартамент, находящ се в София, бул.”В” № 17, на втори надпартерен етаж, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня и др.сервизни помещения, със застроена площ 171,79 кв.м., заедно с принадлежащите му таванско и избено помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел ****, от кв.444, по плана на София, местност „Ц”, както и се присъди обезщетение за ползването му за периода от 26.02.1992 г. до 20.07.2001 г., на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и чл.59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответниците по касационната жалба И. Д. В. Ц. , В. Д. В. и Л. Д. В., чрез адвокат Н са представили писмена защита, в която са оспорени изложените доводи за нарушения на материалния закон и претендират направените разноски по делото.
Ответницата по касационната жалба Г. В. С., чрез адвокат С е представил писмена защита, в която са оспорени твърденията за нищожност на обжалваното съдебно решение и възраженията за нищожност на сключените договори за дарение с н.а. № 23/1990 г. и за продажба с н.а. № 54/2001 г.
Ответницата по касационната жалба Н. К. Х. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение, с оглед заявените в жалбата основания, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение по чл.7 от ЗВСОНИ е прогласен за нищожен договор от 28.06.1968 г., за продажба на апартамент в София, бул.”Васил
Касационната жалба на А. М. П. и И. М. П., чрез адвокат А срещу решението по гр.д. № 3819/2004 г., на Софийски градски съд, съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като не е взето предвид ретроактивното действие на решението за реституцията, както и че съдът не е разгледал възраженията му за нищожност на сключените договори, преди да бъде заведено производството по чл.7 ЗВСОНИ. Изложени са и съображения за нищожност на обжалваното решение като постановено от незаконен състав, което е основание за връщане на делото и претендират се съдебните разноски по делото.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно, доводът на касаторите за незаконния състав на съда е необоснован и се опровергава от приложената служебна справка № 81/12.02.2010 г., на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че въззивният съд правилно е възприел фактическите обстоятелствата по делото, но е направил незаконосъобразни правни изводи. Влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл.7 ЗВСОНИ не обвързва със сила на пресъдено нещо лицата, които не са участвали в делото и не са универсални или частни правоприемници на страните в производството. Когато трети лица са придобили собствеността на имота преди предявяване на иск от претендиращите реституция собственици, последиците от уважаването на иск по чл.7 ЗВСОНИ, рефлектират върху придобивното основание, което ги легитимира като собственици. Прехвърлителят основава своето право на собственост на сделка, която е призната за нищожна, поради което разпореждането със същия имот, няма вещно-прехвърлително действие. В този смисъл, третите лица не са придобили валидно собствеността на имота, а реституционния ефект на решението, с което е уважен предявения иск по чл.7 ЗВСОНИ, обвързва приобретателите на спорното право на собственост.
Въззивният съд правилно е констатирал, че И. Д. В.- Ц. , В. Д. В. и Л. Д. В. са получили чрез дарение имот с нотариален акт № 23/1990 г., преди предявяване на иск за реституцията му от бившите собственици, но в нарушение на материалния закон е приел, че реституционният ефект на съдебното решение не влияе върху сключените преди делото сделки. Приобретателите на имота, който е бил предмет на искове по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС, приключил с влязлото в сила решение от 18.09.2000 г. на Върховния касационен съд, не са придобили валидно вещни права, поради нищожност на първоначалното придобивно основание.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил възраженията за придобиване на спорния имот по давност, които са били направени от ответниците още пред първоинстанционния съд и които са от съществено значение за изхода на правния спор. Липсата на мотиви в тази част е основание да се отмени постановеното решение и делото да се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция. При новото раглеждане на делото, следва да се прецени значението на ретроактивното действие на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ по отношение на лицата придобили имота преди вписване на исковата молба по чл.7 ЗВСОНИ и след преклузивния едногодишен срок, като се признае или отрече правото им да придобият имота по давност.
Предвид изложеното, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 19.01.2007 г., по гр.д. № 3819/2004 г., на Софийски градски съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.