3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 237
гр. София, 04.04.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 23 март, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №927/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-София срещу решение №260 от 08.06.2011 г. по гр.д. №332/2011 на ОС-Благоевград, с което се потвърждава решението на РС-Благоевград № 8771 от 02.12.2010 г. по г.д. №1897/2010 г. за отхвърляне на иска на жалбоподателя срещу Росица С. М. и Е. Д. М. за установяване по реда на чл.422 от ГПК съществуването на вземане на ищцовата банка срещу ответниците в общ размер на 14 044,83 лева на основание договор за предоставяне на потребителски кредит и извлечение от сметка на банката. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на основание чл.293 ал.3 от ГПК за повторно разглеждане и произнасяне от въззивния съд.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, евентуално се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че по силата на чл.21 от Договор за предоставяне на потребителски кредит срещу обезпечение от 20.02.2008 г. ответниците, едната като кредитополучател, а другата като поръчител са обвързани от уговорката, че при неплащане на две поредни погасителни вноски кредитът става автоматично изискуем изцяло, без да е необходимо кредитополучателят и поръчителите да бъдат уведомявани за това. За да отхвърли иска, съдът се е позовал на това, че същият е недоказан по размер. Според решаващия състав, въпреки указанията на съда в тази насока, ищецът не е ангажирал надлежни доказателства за размера на главницата и лихвите в предвидения процесуален срок.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора процесуалноправния въпрос, който конкретизиран и уточнен се свежда до това, следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства , които са поискани от ищеца още в първоинстанционното производство, но не са били допуснати, поради процесуално нарушение , когато такъв довод не е наведен във въззивната жалба с изрично позоваване на чл.266 ал.3 от ГПК, а само на база изложеното общо оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явява обуславящ изхода на спора, доколкото още в първоинстанционното производство, в самата искова молба, ищцовата страна е поискала назначаване на счетоводна експертиза за дължимия размер на сумите по кредита и съдът е отказал да допусне такава. Във въззивна жалба ищецът се е позовал общо на съществени процесуални нарушения на първоинстанционното решение, което оплакване не е взето в предвид от съда. Ето защо, този процесуален въпрос е относим към предмета на спора и по него липсва практика на ВКС и съдилищата. Представеното от касатора съдебно решение на ВКС № 284/21.10.2010 г. по гр.д. № 378/2009 на ГК, VІ ГО касае въпроса за приложението на чл.266 ал.3 от ГПК изобщо, но не и във връзка с конкретната процесуална хипотеза, относима към предела на правомощията на въззивния съд по чл.269 от ГПК при оплаквания във въззивната жалба за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, без изрично позоваване на конкретна процесуална разпоредба от ГПК. Липсата на установена съдебна практика по конкретния правен въпрос обосновава наличие на основание за допускане до касация , съгласно т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК- въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като, когато не е формирана практика на ВКС по тълкуването на непълната, неясна или противоречива правна уредба, преодоляването на недостатъците й се реализира в процеса на правораздаване по конкретен спор от състав на ВКС/ така т.4 от цит. ТР №1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г./.
Следователно е налице посоченото основание за допускане до касация, с оглед на което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №260 от 08.06.2011 г. по гр.д. №332/2011 на ОС-Благоевград.
УКАЗВА на касатора [фирма]-София да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 140,45 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок.
Да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на посочената държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: