6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 05.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4585 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ОУ „Г. М.” [населено място], представлявано от директора Г., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 896 от 6.07.2017г. по в.гр.д. № 910 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 371 от 6.02.2017г. по гр.д. № 5684/2016г. на Пловдивски районен съд като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, отменено е като незаконно дисциплинарното уволнение на М. А., възстановена е на заеманата длъжност „директор” и й е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 441.67лв. за периода 1.03.2016г.-14.03.2016г., както и сумата 440.57лв., обезщетение по чл.225 ал.2 КТ за периода 15.03.2016г.-10.04.2016г. ведно със законната лихва от 28.04.2016г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът поставя множество въпроси:
1. Във връзка с чл.189 КТ:
– Наличието на предходни дисциплинарни наказания, явява ли се предпоставка за налагане на наказание по чл.188 т.3 КТ дисциплинарно уволнение? Чистото дисциплинарно минало, съставлява ли пречка за налагане на наказание по чл.188 т.3 КТ дисциплинарно уволнение? При преценката за съразмерност на наложеното наказание с допуснато нарушение, следва да се отчетат всички обстоятелства – включително тежестта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, отражението върху работата, настъпилите вредни последици – не само икономически, но и върху микроклимата в съответното звено, поведението на работника и отношението към допуснатото нарушение, дисциплинарното му минало, както и доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващо на длъжността поведение?
– Директорът на училище, по-малка отговорност ли носи, в сравнение с подчинените си служители от непедагогическия състав? Следва ли изискванията към изпълнение на неговата работа да бъдат завишени, доколкото неговото отношение към работата, предпоставя дейността и правилното функциониране на цялото училище и всички служители в него, или следва да бъдат занижени?
– Неосъщественият контрол от страна на директора на училище върху правилното водене на задължителната училищната документация, който довежда включително и до записване на т.нар. „мъртви души”, представлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина? Доколкото задължителната съдебна практика приема, че следва да се отчита обществената значимост на професията на извършителя, то следва ли да се отчита изпълняваната длъжност „Директор” на училище, когато се преценява тежестта на допуснатите от него нарушения?,
Касаторът се позовава на постановени по чл.290 ГПК решения № 436 от 1.12.2015г. по гр.д.№ 2666/2015г. на ІV г.о., № 75 от 10.06.2015г. по гр.д. № 5735/2014г. на ІV г.о, № 112 от 7.05.2015г. по гр.д. № 5348/2014г. на ІІІ г.о., № 243 от 1.12.2014г. по гр.д. № 1556/2014г. на ІІІ г.о. и № 334 от 22.11.2012г. по гр.д. № 242/2012г. на ІІІ г.о,, които счита, че са дали разрешение на поставените въпроси, което противоречи с даденото от възззивният съд.
2. Във връзка с чл.190 ал.1 т.3, чл.195 КТ и чл.272 ГПК:
– Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба доводи и да обсъди всички нарушения, визирани в заповедта за дисциплинарно уволнение? Във въззивното решение следва ли да се коментират нарушенията на трудовата дисциплина, които въззивният съд приема за неустановени и следва ли да се посочат причините за това?
– Когато в една заповед за уволнение са визирани многобройни /повече от 10/ нарушения на трудовата дисциплина, които не са квалифицирани като системни, по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ, съдът следва ли да променя правната квалификация и да ги определя като системни? Когато съдът приема три или четири нарушения в заповед за дисциплинарно наказание за установени и доказани, но работодателят не ги е квалифицирани като системни, по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ, съдът следва ли да променя правната квалификация? Системността на дисциплинарните нарушения представлява ли тежко укоримо поведение по смисъла на КТ? Наличието на три или повече нарушения, дава ли основание за квалификация по чл.190 ал.1 т.3 КТ, след като това нарушение е съставомерно както при три или повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и при три или повече разнородни нарушения, стига служителят да не е бил санкциониран за тях или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред? Когато в съдебен спор се преценява тежестта на три или повече нарушения на трудовата дисциплина, как следва същите да се преценяват – самостоятелно едно от друго или като съвкупност, ако формално работодателят не се е позовал на основанието „системни нарушения на трудовата дисциплина” по чл.190 ал.1 т.3 КТ? Неправилната правна квалификация на нарушението, дадена от работодателя, обуславя ли незаконност на уволнението? и След като служителят е допуснал системност в неправомерното си поведение, от значение ли е обстоятелството какъв е вида и тежестта на всяко отделно нарушение, или те със своята повтаряемост, обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения?
По тези въпроси, касаторът се позовава на противоречие на въззивния акт с решения № 82 от 21.07.2017г. по гр.д.№ 3249/2016г. на ІІІ г.о.,№ 436 от 1.12.2015г. по гр.д.№ 2666/2015г. на ІV г.о.,№ 77 от 13.03.2014г. по гр.д.№ 3229/2013г. на ІV г.о., № 117 от 5.04.2012г. по гр.д.№ 1306/2011г. на ІV г.о., № 29 от 10.03.2015г. по гр.д.№ 3149/2014г. на ІІІ г.о., № 318 от 21.06.2010г. по гр.д.№ 120/2009г. на ІІІ г.о., гр.№1528/09г. на ІV г.о., гр.№ 1927/09г. на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна М. А., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Представя доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960лв.
Въззивния съд е счел за основателни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, приемайки за незаконосъобразно извършеното уволнение на ищцата на длъжност „Директор”, извършено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, със заповед № РД 04-4 от 29.02.2016г. Независимо, че заповедта е издадена във връзка с констатации след извършени проверки от [община], отразена в протокол от 4.01.2016г. и от Р. П. с Констативен протокол с вх.№ К.–05-38 от 21.01.2016г., в резултат на които са установени общо двадесет и четири на брой допуснати нарушения по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Закона за общинската собственост, Закона за местните данъци и такси, Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и квалифицирани като такива по чл.190 ал.1 т.7, във вр.с чл.188 т.3 КТ, въззивният съд /възприемайки изводите на първата инстанция/, е приел за извършени само три. В мотивите си, съдът въобще не е обсъждал останалите двадесет и едно нарушения /за които реално не изложил никакви мотиви/ и независимо, че е посочил, че коментира три нарушения, реално е обсъждал две: 1. неплащане на дължима такса битови отпадъци за 2015г. и задължителна застраховка /което е признал за установено, с оглед направено признание на ищцата/ и 2. неосъществен контрол върху водената задължителна училищна документация за изпитите за определяне на годишна оценка на ученици в самостоятелна и задължителна форма на обучение /отново с оглед направени признания и пред вид наличието на документация за ученик, който е имал свидетелство за завършен осми клас, а се е водил записан в самостоятелна форма на обучение в 7 клас/. Второто нарушение, съдът не е приел за тежко, като е отчел, че след проверката – посоченият ученик е бил отписан от документацията, че са взети мерки за предотвратяване на подобни случаи и че нарушението не е извършено умишлено. Останалите нарушения /повече от двадесет на брой/ са останали необсъдени от въззивният съд, независимо че във връзка с тях, във въззивната жалба са били наведени доводи. Съдът общо е посочил, че за тях или ищцата не носи отговорност, или че документацията отговаря на изискванията на ЗСч и допуснати законови нарушения няма, или че резултатите от проверката не следва да се съобразяват, защото тя е била извършена едностранно, без съобразяване от страна на проверяващите на „обема на дейностите и количествено-стойностни сметки”. Изводът за липса на необходимост от налагане на наказание, въззивният съд е обосновал с тезата си, че установените като извършени нарушения на трудовата дисциплина не са тежки, а ищцата има чистото дисциплинарно минало. Независимо, че е приел, че са налице три нарушения на трудовата дисциплина, съдът е обосновал липсата на извод за системност с факта, че в заповедта за уволнение като основание за прекратяване на трудовото правоотношение не е изрично посочена нормата на чл.190 ал.1 т.3 КТ и че системността се определя от тежестта на извършените нарушения.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по поставеният от касатора въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба доводи и да обсъди всички нарушения, визирани в заповедта за дисциплинарно уволнение, включително и тези, нарушения на трудовата дисциплина, които счита за неустановени. От значение са и въпросите за необходимостта – при преценка на тежестта на допуснато нарушение на трудовата дисциплина – да се съобразява обществената значимост на професията на ишцата, изпълнявала длъжността „Директор”, /пред вид законоустановеното й задължение по чл.147 ал.1 т.1 ППЗНП „да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност” на училището/ и дали изискванията към изпълнение на нейната работа следва да бъдат завишени /доколкото отношението й към работата, предпоставя дейността и правилното функциониране на цялото училище и на всички служители в него/ или следва да бъдат занижени? Така поставените въпроси освен, че са от значение за изхода на спора и са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика – вж. решения № 436 от 1.12.2015г. по гр.д.№ 2666/2015г. на ІV г.о. /за задължението на въззивния съд да отговори на всички доводи и оплаквания във виззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на спора/, решения № 75 от 10.06.2015г. по гр.д. № 5735/2014г. на ІV г.о. и № 112 от 7.05.2015г. по гр.д. № 5348/2014г. на ІІІ г.о. /за значенето на характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения при определяне на тежестта на допуснатото нарушение/ и решение по гр.д.№ 1489/2017г. на ІІІ г.о. /относно съдържанието на установеното в чл.147 ал.1 т.1 ППЗНП задължение/, което покрива съдържанието на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Наличието на констатирано основание за допустивост по посочените въпроси, прави безпредметно обсъждането на останалите.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 896 от 6.07.2017г. по в.гр.д. № 910 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 140 лева /сто и четиридесет лева / и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.