Решение №238 от 24.10.2018 по гр. дело №2639/2639 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 238

гр.София, 24.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2639/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на М. Л. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Врачански районен съд № 785/ 07.12.2017 г. по гр.д.№ 2014/ 2017 г., потвърдено с решение на Врачански окръжен съд № 99/ 04.04.2018 г. по гр.д.№ 57/ 2018 г. в частта му, в която е отхвърлен предявения от молителката против Г. П. Н. иск, квалифициран по чл.240 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 2 000 лв и разноските по делото.
Молителката основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на твърдения, че са налице нови писмени доказателства (заявление вх.№ 3016-06-20/ 11.01.2016 г. до директора на ТП НОИ – Враца с искане за превод на пенсията й по банкова сметка в Банка ДСК АД, разписка за останали дължими от ответника суми и нейни саморъчни записки). Тези документи не са били приети по делото, а те опровергават решаващите изводи на инстанциите по същество за липса на писмени доказателства в подкрепа на твърденията й за даден заем на ответника. Освен това поддържа, че съдът лишил нея и пълномощника й от възможността да участват в процеса със следните порочни процесуални действия: отказ за събиране на доказателства за действителните отношения между страните; субективизъм при организиране на процеса на доказване. В молбата са изложени още твърдения, че незаконосъобразно прокурорът отказал да образува наказателно производство за действията на ответниците по делото, които (според молителката) осъществяват състава на престъплението измама; че съдилищата по същество възприели превратно доказателствата по делото и че с процесуалните си действия нарушили принципа на равенство на страните в процеса.
Ответната страна Г. П. Н. оспорва молбата с твърдения, че формулираните в нея обстоятелства не съставляват основания за отмяна на влязлото в сила решение, а оплаквания по правилността му. Според него приложените към молбата на М. П. доказателства не са нови, нито тя е била възпрепятствана да се снабди своевременно с тях. Тя е присъствала лично и с процесуален представител на всяко от съдебните заседания по делото и поради това не може да поддържа, че е била лишена от възможност да участва в делото или че е била ненадлежно представлявана. Ответникът счита, че инстанциите по същество са направили правилен анализ на доказателствата и няма основания решенията им да бъдат отменени.
Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Гр.д.№ 2014/ 2017 г. на Врачански районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Л. П. против Г. П. Н. и Ц. Г. П., предявени са осъдителни искове за сумите 300 лв неиздължен заем и 100 лв лихва за забава (срещу Ц. П.) и за сумите 2 000 лв неиздължен заем и 300 лв лихва за забава (срещу Г. Н.). Фактическите твърдения, на които са основани исковете срещу Г. Н., са за дадени му на 12.01.2016 г. в заем 2 000 лв, които ищцата изтеглила същия ден от банковата си сметка в Банка ДСК – Враца, които ответникът се задължил да върне с месечни вноски от по 200 лв, считано от 01.05.2016 г. В последното съдебно заседание пред районния съд от 08.11.2017 г. ищцата представила като писмено доказателство разписката, която е приложена и към молбата за отмяна, но инстанцията отказала да я приеме поради настъпила преклузия. С решение № 785/ 07.12.2017 г. първоинстанционният съд уважил иска за сумата 300 лв срещу Ц. П., а останалите претенции на М. П. били отхвърлени като недоказани. Съдът обсъдил събраните доказателства по делото, посочил, че за сключването на договор между М. П. и Г. Н. преките доказателства са само гласни, но те си противоречат и въз основа на тях фактът за дадени в заем на ответника 2 000 лв не може да бъде приет за установен.
Решението на първата инстанция е обжалвано само от М. П. и по жалбата й е образувано гр.д.№ 57/ 2018 г. на Врачански окръжен съд. Въззивницата е поискала събиране на нови доказателства и е представила заявлението до ТП на НОИ – Враца (приложено и към молбата за отмяна), с което прави искане пенсията й да се превежда по сметка в Банка ДСК – Враца. Съдът отхвърлил искането за събиране на нови доказателства поради настъпила преклузия, след което, с решение № 99/ 04.04.2018 г., потвърдил първоинстанционния акт в отхвърлящата исковете против Г. Н. част.
С оглед тези обстоятелства, представените с молбата на М. П. писмени доказателства (заявление вх.№ 3016-06-20/ 11.01.2016 г. до директора на ТП НОИ – Враца и разписка за останали дължими от ответника Н. суми) не са нови по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Отмяната на влезли в сила по посочената разпоредба има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Своевременното им представяне им пред инстанциите по същество трябва да е било обусловено от обективни причини. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като единият от документите (разписката) е представен още в първоинстанционното производство, а другият (заявлението) – пред въззивния съд. Те са съществували към момента на подаването на исковата молба и е следвало да бъдат представени като приложение към нея или представянето им да бъде поискано най-късно в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Молителката не сочи обективни причини за пропускането на тези срокове, поради което неприемането на доказателствата се дължи на собствената й процесуална пасивност. Същото важи и за представените за първи в настоящето производство саморъчни записки на молителката. Освен, че те не могат да са от съществено значение за делото, бидейки частен документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, те също е могло да бъдат представени пред инстанциите по същество. Неизвинителните пропуски на страната в производството по делото не са основание за отмяна на постановеното по него решение – те не могат да бъдат отстранявани по реда на извънинстанционния способ по чл.303 ГПК сл. за контрол на съдебни актове.
Не са налице и основанията на т.5 на чл.1 на чл.303 ГПК. По тази разпоредба може да бъде отменено такова решение, което е постановено след като съдът, при съществено нарушение на правилата на ГПК, не е осигурил възможност на страната да участва в делото или е допуснал тя да бъде ненадлежно представлявана. Такива факти не се установяват. Ищцата не твърди нередовното й призоваване за което и да е от съдебните заседания пред инстанциите по същество, нито релевира доводи, че процесуалният й представител не е бил редовно овластен. Твърденията й се свеждат до такива за порочни процесуални действия на инстанциите по същество, състоящи се в отказ за събиране на доказателства и сочещи на субективизъм при организиране на процеса на доказване. Тези твърдения са за процесуални нарушения, които могат да бъдат предмет на обсъждане само при осъществяване на редовен инстанционен контрол върху съдебните актове, но не и в производство по отмяна на влязло в сила решение. Процесуалните нарушения са основание за обжалване, но не са предвидени като основание за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК.
Същото важи и за твърденията на молителката, че за действията на ответниците по делото неправилно е отказано образуване на наказателно производство; че съдилищата по същество възприели превратно доказателствата по делото; и че с процесуалните си действия нарушили принципа на равенство на страните в процеса. По отношение на първия довод следва да се отбележи, че той няма никакво отношение към предмета на делото, а останалите твърдения са за процесуални нарушения, които не са основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и не подлежат на обсъждане в настоящето производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Л. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Врачански районен съд № 785/ 07.12.2017 г. по гр.д.№ 2014/ 2017 г., потвърдено с решение на Врачански окръжен съд № 99/ 04.04.2018 г. по гр.д.№ 57/ 2018 г.
ОСЪЖДА М. Л. П., Е. [ЕГН], [населено място], [община], да заплати на Г. П. Н., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 800 лв (осемстотин лева) разноски за настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top