О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
[населено място] , 04.04.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 60 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против постановеното въззивно решение на САС , Гражданска колегия, 4 състав – № 1168 / 11.07.2011 год. по гр.д.№ 820 / 2011 год. , както следва :
Касаторът – И. М. К. обжалва въззивното решение в частта , в която съдът е отменил първоинстанционното , за разликата между присъдените 100 000 лева и претендираните и присъдени от първоинстанционния съд 200 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, търпими от ищцата в причинна връзка със смъртта на дъщеря й , настъпила при ПТП по вина на лице – водач на МПС , застраховано по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при ответното дружество – Застрахователна компания [фирма] . Касаторката обжалва решението като постановено в противоречие с материалния закон , считайки че съдът не е приложил правилно критерия за справедливост , визиран в чл.52 от ЗЗД , в противоречие със задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 година , несъобразявайки приложими към определяне на размера обстоятелства .
Касаторът ЗК [фирма] обжалва решението в осъдителната му част , за сумата над 80 000 лева, присъдени като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, считайки присъдения за изключително завишен , спрямо доказаните такива по делото и в този смисъл също навеждайки , като основание за неправилност по чл.281 т.3 от ГПК , постановяване в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД и задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 година.
Всяка от страните обосновава допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради постановяване въззивното решение в противоречие с ППВС № 4 / 1968 година за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане във връзка с чл.52 от ЗЗД, относно размера на присъденото обезщетение .
Всяка от страните оспорва жалбата на противната, вкл. основанието за допустимост на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, търговска колегия , второ търговско отделение, като прецени редовността на касационната жалба в съответствие с чл.283 – 284 от ГПК , подаването й от надлежна страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването, насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, по основанията за допустимост на касационното обжалване намира следното :
За да намали обезщетението за търпими неимуществени вреди от И. К. , до размера на 100 000 лева, при претендирани от ищцата 200 000 лева и при необжалвано и влязло в сила първоинстанционно решение за обезщетение до размера на сумата от 40 000 лева , въззивният съд е отчел възрастта на починалата й дъщеря / 21 год. /, личността и социалната й реализация, безспорно от значение относно взаимоотношенията родител – дете , като носещи удовлетвореност и надежда на родителя и предпоставка за пълноценно общуване . Изрично е съобразен факта на отглеждането на починалата единствено от майка й и близостта им, съгласно събраните гласни доказателства . От последните, обаче, както и поради непредставяне на други доказателства за установяване чрезвичайно тежко отразяване загубата върху здравословното и емоционално състояние на ищцата, въззивният съд изхождайки от обичайното съдържание на връзката родител –дете , респ. от присъщите на тежката загуба на дете болки и страдания за родителя , е приел справедлив размер на обезщетяване от 100 000 лева.
Касаторът И. К. обосновава допустимост на касационното обжалване, с оглед вложен , при прилагане критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД , смисъл различен от залегналия в закона и тълкуван в ППВС № 4 / 1968 година . Позовава се на безпричинно намаляване от съда наполовина търсеното обезщетение , поради липса на доказателства за чрезвизайни и тежки вреди , макар признавайки изключителната тежест на загубата на дете , при нормално съществувала връзка родител – дете. Страната намира необосновано намалението при така признатата „ изключителна тежест „ на загубата , в аспект и на утвърдилата се съдебна практика относно размера на обезщетение в идентични случаи , отчитайки и неизбежното тежко съпреживяване на загубата и за в бъдеще от родителя . Не е установено приложените , в потвърждение на тенденциите в съдебната практика при определяне размера на обезщетенията , съдебни решения да са влезли в сила, изключая решение № 70 / 21.07.2008 год. , по гр.д.№ 2550 / 2007 год. на СГС, ГК , І отд. – 6 състав . Със същото е присъдено обезщетение за смъртта на съпруг и родител на непълнолетно дете , в размер на по 170 000 лева за всеки от пострадалите съпруга и дете, при това за причинена смърт на наследодателя от ПТП, настъпило на 28.06.2005 година , при ПТП от 24.08.2008 год. в настоящия случай. Макар да не е налице пълна идентичност , касае се за обезщетяване на лица от двете страни на една и съща родствена връзка родител – дете , поради което решението следва да бъде възприето в подкрепа на установената тенденция за завишение на застрахователните обезщетения още преди влизане в сила на КЗ . Същото и на още по-голямо основание важи след влизането му в сила, предвид съобразяване с минималните размери на застрахователната сума / пар. 27 ал.2 т.1 б.”б” от ПЗР на Кодекса на застраховането в случая / . Преждеизложеното , респ. несъобразяване търпимите и за в бъдеще болки и страдания на родителя , противно на задължителните указания в т.1 на ППВС № 4 / 1968 год. , за съобразяване и на бъдещи сигурни такива в причинна връзка с увреждането , предпоставят допустимост на касационната жалба поради постановяване на решаващия извод на съда относно размера на дължимото обезщетение в противоречие с вложения в критерия за „ справедливост „ на чл.52 от ЗЗД смисъл и със задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 год. .
Касаторката навежда и процесуалноправен въпрос – допустимо ли е разглеждането на бланкетна въззивна жалба – какъвто ,обаче, не е обусловил решаващи изводи на съда , свързани с приложението на процесуалния закон , при преценка редовността на въззивната жалба. Напротив, в определение по чл.267 от ГПК и изрично в мотивите на решението си съдът е приел жалбата на ЗК [фирма] за редовна , разглеждайки я в съответствие с основния довод за завишеност на присъденото обезщетение . Липсва и допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, обосноваващ допустимост на касационната жалба по така поставения въпрос.
Депозираното след преклузивния срок по чл.283 ГПК допълнение към основанията за допустимост на касационното обжалване , на това основание не следва да бъде разгледано.
Касаторът ЗК [фирма] формулира материалноправен въпрос в следния смисъл : „ Какви са релевантните към определяне размера на неимуществените вреди обстоятелства и предпоставки и следва ли при тяхната недоказаност да се присъждат обезщетения , изхождайки от обективни критерии ? Така зададен въпросът е вътрешно противоречив. Според ППВС 4/1968 год. критерият „ справедливост „ , залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие и при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да изхожда от конкретни, ясно мотивирани , вкл. по отношение значението им за размера, обективно съществуващи обстоятелства. Следователно, определяне обезщетението по обективни критерии е принцип заложен в самата задължителна съдебна практика , за противоречие с която като допълнителен селективен критерий се позовава страната. От друга страна въпросът е фактологично обусловен, не предпоставя еднозначен отговор , а преценка на конкретно относими факти и обстоятелства във всеки отделен случай. Касационната инстанция има правомощието да конкретизира и уточни, но не и да формулира правния въпрос на страната , поради което и предположението, че ЗК [фирма] визира позоваването на въззивния съд на обичайно търпими болки и страдания от загубата на дете , в качеството на субективна негова преценка, не позволява да се подмени правния въпрос с въпрос с това съдържание . Дори да би бил зададен адекватно , въпросът е неотносим към решаващите изводи на съда в цялост , тъй като решението е обосновано и с обективно установени обстоятелства, а не въз основа единствено субективната преценка на съда .
Касаторката И. К., на основание чл.83 ал.2 ГПК е освободена от заплащане на държавна такса.
Водим от горното, Върховен касационен съд , Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1168 / 11.07.2011 год. по гр.д.№ 820 / 2011 год. на САС, ГО, 4 състав , по касационната жалба на И. М. К. .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Застрахователна компания [фирма] .
Делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение за насрочване .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :