Р Е Ш Е Н И Е
№ 238
гр.София, 06.04.2020 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4277/2018 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от „ЕНЕС БИЛД“ ООД и М. К. М., чрез адв. Е. М. от АК – Бургас, срещу въззивно решение № 39/18.07.2018 г., постановено от Апелативен съд – Бургас по гр.д. № 133/2018 г.
Касационното обжалване е допуснато по следните правни въпроси: как следва да бъде описан имот в пълномощно и предварителен договор, за да е достатъчно за индивидуализацията му и валидността на упълномощаването; посочването в исковата молба на различни правни квалификации (словесно или нормативно) спрямо едни и същи правопораждащи факти, сочи ли предявяване на множество искове; каква е материалноправната квалификация на иск за недействителност на сделка относно имот при твърдение, че страната е имала воля относно обект, различен от посочения в сделката; как се съединяват и по какъв ред се разглеждат искове за недействителност на сделка при твърдения за различни нейни пороци; как следва да разглежда съдът искове, предявени в евентуалност и как се произнася по тях в диспозитива на решенето; как се индивидуализира предмета на иска, по който съдът е постановил решение, в диспозитива на съдебния акт.
Съставът на Върховния касационен съд дава следните разрешения:
В ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното и липсата на такива няма как да се отрази върху валидността на самото упълномощаване. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях, т.е., няма задължителни изисквания в общия случай за съдържанието на пълномощното, вкл. когато то дава представителна власт относно прехвърляне на недвижим имот. Следователно, когато в пълномощното е указано, че е досежно конкретен недвижим имот, е достатъчно да се посочат онези елементи, които са достатъчни за индивидуализирането му. Ако волята на упълномощителя е неясна, то тя подлежи на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД, но това само по себе си не значи, че самата упълномощителна сделка е нищожна, нито извършената от името на упълномощителя, чрез пълномощника. Последната следва да се преценява дали е в обема на учредената представителна власт.
Съдът е този, който квалифицира материалните права, чиято защита са потърсили страните, а и дори да изследва приложимостта на повече от една материалноправна норма, за да се произнесе по спора, това не значи, че се касае за повече от една претенция. Посочването в исковата молба на различни правни квалификации (словесно или нормативно) спрямо едни и същи правопораждащи факти, страни и петитум, не сочи на предявяване на множество искове. Съдът следва да преценява наличието на множество предявени искове в общ исков процес, като съпоставя индивидуализиращите белези на претенциите, съответно дали има различие в някой от тях.
Относно материално правната квалификация на иск за недействителност на сделка при твърдение, че страната е имала воля относно обект, различен от посочения в сделката, следва да се прецени дали едната страна е била подведена да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Става въпрос за несъзнавано от подведения несъответствие с действителността, за което причините биха могли да бъдат различни. Въвеждането в заблуждение може да е извършено от другата страна или от трето лице, като те трябва да са действали умишлено, а подвеждането може да се осъществи както чрез укриване на факти от действителността, така и чрез тяхното изопачаване. Възможно е заблудената страна и сама да е формирала грешна представа за действителността, а третото лице или насрещната страна умишлено да поддържа тази представа. Критерият за това, дали страната е заблудена, е субективен – съобразяват се личните качества на заблудената страна. Преценява се, дали лицето е опитно в житейски аспект или не е, от което излиза, че едни и същи действия в някои случаи са опорочени, а в други – не съставляват порок. Небрежността на насрещната страна или само погрешно възприемане на действителността не е достатъчно, за да е налице подвеждане. При наличие на изложените обстоятелства е налице измама по см. чл. 29 ЗЗД. Във всички случаи, когато трето лице въвежда в измама, насрещната страна трябва да е знаела със сигурност за това или да не е могла да не знае за измамата. В резултат на тази заблуда от третото лице, страната-автор на волеизявлението сключва договора. Допълнително се преценява и дали авторът на волеизявлението би сключил договора, дори и да знае за измамата. Ако отговорът е да, то тогава порок в сделката няма.
Когато несъответствието между волята и нейното обективиране относно предмета на сделката обаче е неосъзнато и не е въздействано върху волята чрез измама, се касае за грешка в предмета, щом волеизявлението е направено именно под въздействието на такава грешка – чл. 28, ал. 1, изр. първо ЗЗД. При тази хипотеза у автора на волеизявлението има формирана определена представа за сделката, която сключва, само че тя е невярна – или представата за това, което смята да договаря не отговаря на онова, което действително съществува, или страната погрешно смята, че такава сделка съществува. При заблудата лицето, при наличието на други представи не би сключил сделката.
И в двете хипотези – на грешка в предмета – чл. 28, ал. 1, изр. първо и на измама – чл. 29 ЗЗД, сделката е унищожаеме; налице е воля за осъществяването й, но волята на заблудената, съответно измамената страна, е опорочена.
При иск за недействителност на сделка, основанието му се определя от твърденията за съответния порок и, когато основанията са повече от едно. Ще е налице обективно съединяване на искове, като то е в евентуалност, независимо от поддържаното от ищеца, и съдът дължи разглеждане в поредност, съответна на естеството на поддържания порок. Нищожната сделка не съществува за правния мир и след като това е признато, няма правен интерес от установяване на същото, но на друго основание. По-тежкия порок, изключва по-лекия.
Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. Изключение е предявяването на обратен иск, който е винаги евентуален на главния, но има за предмет регресно притезание. Ако главният иск бъде уважен, но при обжалване въззивният съд стигне до различно решение и го отхвърли, въззивният съд, който е съд по съществото на спора, не връща делото на първата инстанция, а е длъжен сам да се произнесе по евентуалните искове последователно, в посочената от ищеца поредност, доколкото естеството им не налага друго (чл. 271, ал. 2 ГПК). Ако всички евентуални искове са отхвърлени от първата инстанция, въззивната ги разглежда в посочената по-горе поредност, доколкото са включени в предмета на жалбата. При уважаване на един от предходните искове, отменя първоинстанционното решение в тази част и се произнася по същество. По отношение на последващите евентуални искове, с оглед така постановения резултат, няма да е настъпило условие за разглеждането им от съда, поради което първоинстанционното в тази част се явява недопустимо и въззивният съд го обезсилва. Въззивният съд отменя решение на първа инстанция, когато то е неправилно като краен резултат и в този случай винаги дължи произнасяне по същество на материалноправния спор.
Диспозитивът на съдебното решение трябва да съвпада с предмета на иска, по който се е произнесъл съда и да съдържа инидивидуализация на насрещните страни и на третите лица, ако такива са конституирани, както и качеството на последните и на кого помагат; правопораждащите за защитеното субективно материално право обстоятелства и правна квалификация; даденото разрешение по потърсената защита, същевременно без да включва съображения от мотивите. Това се отнася и до въззивното решение. Когато първостепенният съд не е съобразил горното, второстепенният съд е длъжен да го стори точно и, ако потвърждава решението, да индивидуализира и предмета на спора, по който се произнася. Ясното очертаване на страните по иска, по който съдът се е произнесъл, определя субектите, които разполагат с право на жалба, насрещните страни, задължителните другари на жалбоподателя и на насрещната страна в по-горна инстанция, съответно субективните предели на силата на присъдено нещо след влизане в сила на решението.
По касационните оплаквания:
Касаторите излагат доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещните страни Л. Ш., И. Ш., С. Ш., чрез адв. П. Т. от АК – Бургас, отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Претендират съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първостепенният Бургаски окръжен съд в своето решение е посочил, че е сезиран със следните искове: за прогласяване нищожност на упълномощителна сделка, извършена на 05.02.2014 г. от Л. и Н. Ш., като осъществена при липса на воля от тяхна страна за оправомощаване на А. З. с това да извършава разпоредителна сделка с техен собствен недвижим имот, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, евентуално за унищожаването й поради грешка в предмета, евентуално за унищожаването й поради осъществена измама; за прогласяване нищожност на предварителен договор от 05.02.2014 г. поради липса на съгласие от страна на продавачите или като накърняващ добрите нрави поради нееквивалентност на договорената с него продажна цена, евентуално за унищожаване поради грешка в предмета, евентуално за унищожване поради измама; за прогласяване нищожност на преупълномощителната сделка, осъществена от А. З. на 27.03.2014 г. поради липса на воля от страна на упълномощителите Ш. да се разпореждат с имот в к.к. „Слънчев бряг“, евентуално поради противоречие със закона – „чл. 39, ал. 1, чл. 40, чл. 43, ал. 3 ЗЗД”, евентуално поради накърняване на добрите нрави, евентуално за унищожаване поради грешка в предмета, евентуално за унищожаване поради измама, евентуално като извършена в нарушение на обема на представителната власт, предоставена на пълномощника А. З. и в нарушение на задълженията по чл. 43, ал. 3 ЗЗД, във вреда на Л. и Н. Ш., поради нееквивалентност на стойността на имота и продажната му цена; за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на същия имот от 07.05.2014 г. като сключен без представителна власт за продажба на имот, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, накърняващ добрите нрави поради договорена цена в пъти по-ниска от данъчната оценка, евентуално като сключен във вреда на Ш.; за осъждане на купувача „Енес Билд „ ООД да предаде владението на собствения на Ш. недвижим имот.
Първоинстанционният съд постановил решение, с което 1. Признал за нищожни, „на осн. чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД” пълномощно от 05.02.2014 г., дадено от Н. Ш. и Л. Ш. на А. З.да извършва описаните в него действия от тяхно име и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 05.02.2014 г. между Н. и Л. Ш. като продавачи и А. З. като купувач, като подписани при липса на съгласие от страна на Ш. да предоставят представителна власт на А. З. по отношение на подробно описан недвижим имот, находящ се в [населено място], к.к. „Слънчев бряг – запад“, както и да поемат задължение да му го продадат с окончателен договор за сумата от 10 000 лв. (не е ясно по отношение на кои страни – ищец и ответник, е постановено решението в тази му част); 2. Обявявил, на осн. чл. 43, във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД, за недействителни по отношение на Л. Ш., И. Ш. и С. Ш. (последните като правоприемници на ищеца Н. Ш.) следните сделки: пълномощно за преупълномощаване от 27.03.2014 г. и договор за покупко-продажба по нот. акт № 25/2014 г., като подписани без представителна власт за А. З. и М. К. М. да действат по отношение на описания в тях поземлен имот. (не е ясно по спор с кои правни субекти е постановено това решение; ясни са само ищците); признал за установено, на осн. чл. 108 ЗС, по отношение на „Енес билд“ ООД, че Л. З. Ш., И. Н. Ш. и С. Н. Ш. са собственици на основание прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване по закон на описания недвижим имот, находящ се в г. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“ и е осъдил търговското дружество да предаде на Ш. владението върху същия имот, на осн. чл. 108 ЗС.
Въззивният Бургаски апелативен съд потвърдил това решение.
За да се произнесе, съдът приел за установено, че Л. Ш. и Н. Ш. са упълномощили А. З. с писмено пълномощно, с нотариална заверка на подписите и съдържанието му, извършени на 05.02.2014 год. от нотариус С. А., с район на действие Районен съд – Несебър, да ги представлява пред нотариус за установяване правото им на собственост чрез издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот, описан в пълномощното, с посочен идентификатор и граници, на площ от 3020 кв.м., в [община], както и пред съответните институции за снабдяване на документи във връзка с това производство. Със същото пълномощно, посочените лица са упълномощили А. З. да продаде този имот. На същата дата, между същите страни е сключен предварителен договор, с нотариално заверени подписи, за продажба на имота, при продажна цена от 10 000 лв. А. З. е преупълномощил с предоставените му права М. М. с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени на 27.03.2014 г. от нотариус Ф. И., с район на действие Районен съд [населено място]. В това пълномощно недвижимият имот е описан по идентичен начин, както в пълномощното от 05.02.2014 г. и предварителния договор от тази дата, с единствената разлика допълнение относно местонахождението на имота – к.к. „Слънчев бряг – запад“. А. З., в качеството си на пълномощник е извършил следните действия: снабдил се е със скица на имота от дата 06.02.2014 г., след което е подал молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка в [община] на дата 12.02.2014 г. за собственост, придобита по давност от упълномощителите Ш.. На 07.05.2014 г. е съставен констативен нотариален акт от помощник-нотариус Й. Й., с който Л. Ш. и Н. Ш. са признати за собственици на недвижимия имот по давност. На същата дата, веднага след съставяне на горния нотариален акт, М. М., като преупълномощен, го е продал на „Енес билд” ООД за сумата от 10 000 лв. В съставения нотариален акт е записано, че продажната цена от 10 000 лв. е получена от Л. Ш. и Н. Ш. изцяло, при подписване на предварителен договор за продажба от 05.02.2014 г.
Съдът приел, че в пълномощните и предварителния договор имотът е описан с идентификатор и с площ, но липсват останалите основни кадастрални данни, посочени в разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКИР, а именно трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване и адрес, поради което имотът е останал недостатъчно индивидуализиран. Като анализирал още и гласните доказателства и обясненията на З., съдът достигнал до заключение, че „на първи прочит“ е налице воля у Ш. да овластят З. да извърши действия от тяхно име по продажба на техен имот, но тази воля е опровергана при съвкупната преценка на горните доказателства; не е възможно да се установи действителната воля на обещателите за разпореждане с имота в к.к. Слънчев бряг. Приел, че предварителният договор и упълномощителната сделки е нищожна, защото изразените волеизявления не съвпадат досежно обекта. По преупълномощителната сделка Заемджиков е излязъл извън представителната власт, с която разполага, поради което втората упълномощителна сделка е също нищожна. Окончателният договор правилно бил обявен от първостепенния съд за недействителен поради липса на представителна власт за представляващия продавачите, и е уважен искът по чл. 108 ЗС.
По въпросите, допуснати до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разяснения.
Неправилно въззивният съд е приел, че е не е ясна волята на Ш. досежно имота, предмет на упълномощителната сделка от 05.02.2014 г. и предварителния договор от същата дата, щом не е посочено трайното предназначение на територията, начин на трайно ползване и адрес на имота, въпреки записания идентификационен номер по кадастралната карта на [населено място] на същия и площта му. Дори да е била неясна волята на страната, съдът е бил длъжен да я издири по правилата на чл. 20 ЗЗД, което той не е сторил, въпреки множеството данни, имащи отношение към това. Неправилно въззивната инстанция е свързала и твърдението, че волята на Ш. по упълномощителната сделка и предварителния договор, е за имот, различен от този по сделката, с порок по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД (липса изобщо на воля да се сключи сделка). Съдът, също така, неправилно е определил поредността на исковете, които трябва да разгледа. Неточно е приел, че е сезиран с два отделни иска за нищожност по твърдение, че договорената и продажната цена по договорите е нееквивалентна със стойността на имота, което уврежда продавачите, съответно по чл. 40 ЗЗД и по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Последното е сторил като е изходил от доводите на ищците, че посочените сделки са сключени, поради посоченото от тях, в противоречие на добрите нрави, евентуално във вреда на представлявания. Квалификацията, давана от страните не задължава съда. В случая искът е един – правопораждащи факти, страни и петитум, и той е по чл. 40 ЗЗД. Неправилно е прието и, че е сезиран с искове за нищожност на сделките поради противоречие със закона. Подобни претенции няма, а и материалноправната квалификация на такъв иск е чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а не посочената от съда „чл. 39, ал. 1, чл. 40, чл. 43, ал. 3 ЗЗД“. Работата на съда е да изрази ясно и точно твърденията и исканията на страните и да ги подведе сам под относимата материалноправна норма, а не да преписва дословно исковата молба.
Предметът на произнасяне е също неточно индивидуализиран по някои от разгледаните искове в диспозитива на съдебния акт (първостепенният, който втората инстанция е потвърдила, без да внесе нужните корекции). Така съдът признал за нищожни упълномощителната сделка от 05.02.2014 г. и предварителният договор от същата дата, поради липса на воля от страна на упълномощителите, без да посочи страните по решението в тази му част. Съдържанието на диспозитива в тази му част е и напълно несъответно на постановеното и на посочената правна квалификация – съдът приел, че относно упълномощителната сделка и предварителния договор, с подробно описани от него имоти, липсва воля от страна на Шиварови досежно описан по друг начин недвижим имот. Исковете по чл. 42 ЗЗД пък са обявени за недействителни само относно ищците. Както е изяснено в т. 2 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК , договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Вярно е, че на нея може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, но ако сделката не бъде санирана, недействителността е спрямо всички, а не само спрямо лицето, по отношение на което е действал пълномощника и неговите правоприемници. Решението, постановено по чл. 42 ЗЗД също няма посочени насрещни страни.
Всичко изложено обуславя извод за касиране на въззивното решение.
Упълномощителната сделка и предварителният договор от 05.02.2014 г., по изложените по-горе съображения, не са нищожни поради липса на воля от страна на упълномощителя, съответно на обещателя по предварителния договор.
Исковете следва да се отхвърлят, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
Исковете по чл. 42 ЗЗД и чл. 108 ЗС са разгледани от Бургаския апелативен съд като обусловени от изхода по иска за нищожност на упълномощителната сделка от 05.02.2014 г. и резултатът е съобразен с уважаването на обуславящия иск. Решението на въззивния съд, постановено по тях също следва да бъде отменено. В тази част делото следва да бъде върнато на въззивния съд за постановяване на решение след произнасяне по предявените в евентуалност обуславящи искове.
Резултатът по исковете с правно осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД относно упълномощителната сделка и предварителния договор, сключени на 05.02.2014 г., поставя във висящност производството по другите, предявени в евентуалност, като компетентен да ги разгледа е въззивната инстанция.
Поредността им е следната:
Исковете за унищожаване на упълномощаването от 05.02.2014 г. по чл. 28 ЗЗД, при отхвърлянето му – по чл. 29 ЗЗД; обусловеният от тях иск за недействителност на преупълномощаването от 27.03.2014 г., на осн. чл. 42 ЗЗД – поради действие от А. З. без представителна власт, евентуално за недействителност по чл. 40 ЗЗД, евентуално за унищожаване по чл. 28 ЗЗД, евентуално по чл. 29 ЗЗД и обусловения от него иск за недействителност на продажбата от 07.05.2014 г. на осн. чл. 42 ЗЗД поради липса на представителна власт за М. М.. При отхвърляне на последния иск, разглеждане на евентуалния по чл. 40 ЗЗД – действие на представителя М. М. във вреда на представлявания. При отхвърляне и на него – разглеждане на евентуалните искове за унищожаване на договора за покупко-продажба по чл. 28 ЗЗД, евентуално по чл. 29 ЗЗД.
След това, с оглед резултата по горните искове, произнасяне по ревандикацонния иск.
Относно предварителния договор от 05.02.2014 г., който няма връзка с горните искове относно упълномощителната сделка от 05.02.204 г., преупълномощителната сделка от 27.03.2014 и договора от 07.05.2014 г.: първо се дължи произнасяне по иска с правно осн. чл. 40 ЗЗД, при отхвърлянето му, следва разглеждането на претенциите за унищожаване на същия по чл. 28 ЗЗД, евентуално по чл. 29 ЗЗД.
Диспозитивите на съдебното решение следва да са ясни, точни и да съдържат всички индивидуализиращи белези на материалноправния спор по съответния иск.
По съдебноделоводните разноски въззивният съд следва да се произнесе съобразно своето решение по материалноправния спор, като съобрази и тези, сторени от страните в настоящата инстанция.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 39/18.07.2018 г., постановено от Апелативен съд – Бургас по гр.д. № 133/2018 г.
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Л. З. Ш. ЕГН [ЕГН], И. Н. Ш. с ЕГН [ЕГН] и С. Н. Ш. с ЕГН [ЕГН] (последните като правоприемници на ищеца Н. Ш.) против А. П. З. с ЕГН [ЕГН] и „Енс Билд” ООД, [населено място], представлявано заедно от управителите Х. К. С. и М. Х. Т., за признаване нищожността на упълномощителна сделка от 05.02.2014 г., направена от Н. Ш. и Л. Ш., поради липса на съгласие от тяхна страна, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, и иска предявен от Л. З. Ш. ЕГН [ЕГН], И. Н. Ш. с ЕГН [ЕГН] и С. Н. Ш. с ЕГН [ЕГН] (последните като правоприемници на ищеца Н. Ш.), против А. П. З. с ЕГН [ЕГН], за признаване нищожносттта на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 05.02.2014 г. между Н. и Л. Ш. като обещатели и А. З. като купувач, поради липса на съгласие от страна на обещателите, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
ВРЪЩА делото в останалата част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно дадените указания от ВКС в мотивировъчната част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: