О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 11.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 87/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. З. Ж. чрез адвокат Д против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7-ми състав № 845/19.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1086/2009 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-во отделение, 1-ви състав № 116/10.12.2008 г. по гр. д. № 922/2007 г., с което е отхвърлен предявения от Н. З. Ж. против М. на з. и горите частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 11000 лв., част от общата сума 60000 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за наем, сключен на 20.11.2000 г., изразяващо се в непредоставяне на наемателя ползването на наетата земя за периода от 31.07.2006 г. до крайния срок на договора, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че по съществените за изхода на спора материалноправни въпроси съдът се е произнесъл в противоречие както с каузалната, така и с нормативната практика на съдилищата по чл. 20, чл. 25, чл. 12 и чл. 79 ЗЗД /чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/. Посочените основания за допустимост са обосновани с твърдение, че съдът неправилно е тълкувал волята на страните във връзка с прекратяването на процесния договор /чл. 20 ЗЗД/; съдът е дал незаконосъобразен и неправилен отговор на въпроса дали направеното под условие изявление за прекратяване на наемния договор е достатъчно основание за прекратяване на договора, дори и при ненастъпване на изрично обозначения модалитет /чл. 25 ЗЗД/; съдът е дал неправилен и незаконосъобразен отговор на въпроса дали е опорочена изразената от наемателя воля за прекратяване на договора, формирана в резултат на подвеждане и недобросъвестно създадено от наемодателя основателно очакване у наемателя, че срещу прекратяването на наемния договор ще му се прехвърли собствеността върху процесния имот чрез извършване на замяна /чл. 12 ЗЗД/; съдът е дал незаконосъобразен и неправилен отговор на въпроса дали държавата-наемодател трябва да носи отговорност за вредите, които е причинила на наемателя, като го е подвела да направи изявление за прекратяване на процесния договор по взаимно съгласие и по този начин не е изпълнила обещанието си да му прехвърли чрез замяна собствеността върху наетия имот и го е лишила от ползите, които наемателят е могъл да получава до края на наемния договор от ползване на наетата земя чрез реализация на продукцията от инвестираните в нея трайни насаждения от лавандула /чл. 79 ЗЗД/. Счита, че по въпроса за точното приложение, правилата, правните последици, тълкуването и тежестта на даденото под условие съгласие за прекратяване на облигационно правоотношение е налице празнота в съдебната практика и разглеждането му по реда на касационното обжалване би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Счита, че при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл незаконосъобразно по съществен процесуалноправен въпрос, като на стр. 2-ра, абзац последен от решението е обсъждал правни въпроси извън предмета на спора и извън наведените от страните искания, доводи и твърдения. Във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон са посочени и са представени копия от решения на ВКС № 2627/12.01.2005 г. по гр. д. № 2264/2003 г., ІV г. о.; № 788/15.12.2005 г. по гр. д. № 513/2004 г., ІІ г. о.; № 454/2.04.2007 г. по гр. д. № 363/2005 г., ІІ г. о.; № 1056/24.10.2007 г. по гр. д. № 1171/2006 г., ІV г. о., както и решение по ВАД № 56/2001 г. от 10.12.2001 г. По оплакването за нарушения на процесуалноправни разпоредби, касаещи решаването на споровете, пределите на решението и преценката на доказателствата по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК са представени решения на Върховиня административен съд № 268/9.01.2007 г. по адм. д. № 3497/2006 г., І отд.; № 1175/1.02.2008 г. по адм. д. № 10481/2007 г., І отд. и № 671/22.01.2007 г. по адм. д. № 3376/2006 г., І отд.
За ответника по касация М. на з. и горите не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, в настоящия състав констатира следното:
Както с петитума на исковата молба на Н. З. Ж. против М. на з. и горите, така и с писмената защита пред първата инстанция е поискано присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на наемен договор. С въззивната жалба срещу отхвърлителното първоинстанционно решение ищецът е поддържал, че от негова страна липсва изразена воля /съгласие/ за прекратяване на наемния договор и че отправеното от него в този смисъл изявление е обусловено от условието, поставено от страна на подопечни на ответника държавни служби. И двете съдебни инстанции са квалифицирали и са се произнесли по предявения иск на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, при положение, че изложените с исковата молба обстоятелства сочат на иск с друго правно основание.
От фактическа страна ищецът твърди, че на 20.11.2000 г. между него в качеството на наемател и ответното министерство в качеството на наемодател е бил сключен наемен договор, по силата на който на ищеца е предоставено ползването на 50 дка земеделска земя от ДПФ в с. З., Варненска област за срок от 10 години. През 2001 г. ищецът /наемател/ е засял земята с дълготрайно насаждение „лавандула”. През 2005 г. той е отправил до министъра на з. и горите искане за извършване на замяна на негови собствени ниви с нивата, предмет на наемния договор. От МЗГ са го уведомили, че за преминаването към процедура за замяна е необходимо той да подаде молба за прекратяване на договора за наем. В изпълнение на дадените му указания ищецът е подал молба до МЗГ, в която е изразил съгласие за прекратяване на наемния договор, но изрично е посочил, че искането му за прекратяване на договора следва да се разглежда и решава единствено и само като предпоставка за извършване на поисканата от него замяна. След писменото му уведомяване от МЗГ, че договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие на страните той е бил уведомен, че преписката за замяната е върната несъгласувана от МЗГ и че в крайна сметка е бил постановен отказ за извършване на замяната. При тези данни ищецът счита, че наемният договор е прекратен от наемодателя-ответник в резултат на неправомерни действия на негови служители, които го са въвели в заблуждение да даде съгласие за прекратяване на наемния договор, като условие на поисканата от него замяна и че в резултат на незаконосъобразното прекратяване на наемния договор той е бил лишен от възможността да реализира ползи от наетия от него земеделски имот за оставащия срок на договора, в резултат на което е претърпял имуществени вреди /пропуснати ползи/ в размер на по около 15000 лв. за една стопанска година или общо сумата 60000 лв. От тази сума като частичен иск е поискал да му се присъди обезщетение за пропуснати ползи в размер на сумата 11000 лв. със законните последици.
С ТР № 1/09 г., ВКС, ОСГК и ТК се прие, че даденото разрешение с ТР № 1/01 г., ВКС, ОСГК, т. 10 при задължителното касационно производство по реда на чл. 218сл. ПК /отм./ следва да намери приложение и в стадия по селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Затова ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидност и допустимост на обжалваното решение следва да се извърши от ВКС с решението, с което се произнася по същество на подадената касационна жалба.
Предвид изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7-ми състав № 845/19.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1086/2009 г. по касационна жалба на Н. З. Ж. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „В”, бл. 13, вх. В, ап. 92, съдебен адрес: гр. С., ул. „С” № 33, ет. 5, ап. 14 чрез адвокат Д от САК.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщение чрез процесуалния му представител адвокат Д да внесе по сметка на Върховен касационен съд сумата 220 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и в същия срок да представи платежен документ за внесената сума, след което делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. при Върховния касационен съд, за насрочване. При неизпълнение на указанията във връзка с държавната такса касационната жалба ще се върне.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: