Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
София, 13.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 12.12.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 626 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Касационното обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 480 от 14.11.2016 г., по възз.гр.д.№ 658/2016 г., е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 536 от 28.08.2017 г., на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] за проверка съответствието на възприетото разрешение на значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл.104, т.4 ГПК, във вр. с чл.69 ГПК в хипотезата на предявени искови претенции за неплатено възнаграждение, невърната парична гаранция, неустойка за забава и обезщетение за забава, когато правоотношението между страните произтича от един и същи договор, имащ правната характеристика на търговска сделка, със задължителната съдебна практика.
Ответникът [община] изразява становище, че заявени, като произтичащи от един и същи договор между страните, исковите претенции на ищеца не са отделни и самостоятелни, поради което от значение за родовата подсъдност на делото е сумарната величина от техните стойности, като цена на иска и в този см. е и отговорът му на касационната жалба на ищцовата страна.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С обжалваното въззивно решение Пазарджишкия окръжен съд е обезсилил първоинстанционния съдебен акт на Велинградския районен съд № 128 от 14.05.2016 г.,по гр.д.№ 1067/14 г., с който по предявените от [фирма], [населено място] искове е осъден ответника [община], да заплати на ищцовото търговско дружество следните суми: 17 700 лв. – неплатено възнаграждение по договор за изработка № 443 от 04.10.2007 г. /14 750 лв. главница и 2950 лв. ДДС /, заедно със законната лихва върху тази сума начиная от датата на исковата молба 10.09.2014 г. до окончателното и изплащане; 9 026.45 лв. обезщетение за забава върху неплатеното възнаграждение от 17 700лв. за периода 30.09.2009 г. – 10.09.2014 г.; 1000 лева, внесена и невърната гаранция по договора, след неговото изпълнение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане и 510.01 лв., обезщетение за забава върху същата за периода 01.10.2009 г. -10.09.2009 г., като до пълния заявен размер от 48 994 лв., исковата претенция е отхвърлена, като неоснователна. Делото е изпратено на ПОС –едноличен състав за разглеждането му като първа инстанция.
Приел е, че решението на първостепенния съд е недопустимо, тъй като нарушавайки правилата на родовата подсъдност, установени в чл.104, т.4 ГПК, Велинградският районен съд е разгледал правен спор, по отношение на който не е бил родово компетентен, предвид цената на предявения иск. Позовавайки се на изложените в исковата молба факти и обстоятелства решаващият състав на въззивния съд е счел, че ищецът [фирма] претендира сума в общ размер от 48 994 лв., дължима по сключен между страните срочен договор № 443 /04.10.2007 г. за малка обществена поръчка с предмет – строителен надзор на обект „Усвояване на туристическия потенциал с цел устойчиво развитие на общността на [населено място] и региона, чрез модернизация и реконструкция на водоснабдителната и пътната инфраструктура – [община]” /уличен водопровод в [населено място]/. Поради това независимо, че общата цената на иска е заявена от ищеца, като формирана от конкретни вземания по отделни пера, уточнени с допълнителна молба пред В. вх. № 573/12. 02.2015 г. – неплатено възнаграждение, невърната парична гаранция, неустойка и обезщетения за забава, то според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, доколкото правоотношението между страните е едно и произтича от един и същ юридически факт – сключен договор, имащ характеристиките на търговска сделка, по която изпълнителят твърди, че е изправна страна, всяко отделно неизпълнение по договора не представлява самостоятелна искова претенция и не реализира самостоятелен фактически състав на отговорността за неизпълнение. С оглед така възприетото разрешение и позовавайки се на процесуалното правило на чл.104, т.4 ГПК, ПОС е изградил правен извод, че в случая, предвид характера на възникналия правен спор и цената на предявения иск от 48 994 лв., родово компетентен като първа инстанция е Пазарджишкият окръжен съд, отричайки правилността на влязлото в сила определение, постановено от предходен едноличен състав на ПОС № 610 от 07.10.2014 г., по т.д.№ 148/2014 г., с което делото е изпратено на Велинградския районен съд, като родово подсъдно нему.
І. По правния въпрос, обусловил достъпа до касация:
Последователно в непротиворечивата си практика формирана по реда на чл.290 ГПК и изразена в цитираните от касатора решения: № 92/ 21.07.2015 г., по т.д.№ 911 / 2014 г. на І т. о.; № 17/24.03.2011г., по т.д.№ 328 /2010 г.; № 208 от 25.02.2010 г., по т.д.№ 635/2008 г. на І т.о. и постановените определения по чл.274, ал.3 ГПК: № 193 от 16. 04. 2015 г., по т.д.№ 1886/14 г. на ІІ т.о., № 335 от 02.07.2010 г., по ч.гр.д.№ 349/2010 г. на ІІІ г.о. Върховният касационен съд е застъпвал становището, че при обективно кумулативно съединяване на искове от значение за родовата подсъдност на делото е цената на отделните искови претенции, а не общия сбор от цената на всички искове.
Същевременно според възприетото в правната доктрина и трайната съдебна практика на касационната инстанция, при обективно съединяване на искове всякога се касае до съвместно предявяване на няколко твърдяни правни последици, по повод на които се иска правната защита. Следователно при обективно съединени искове ищецът заявява толкова петитума, колкото е броят на правните последици, за които се търси правна защита, а тези правни последици могат да произтичат както от един и същ фактически състав, така и от разни фактически състави. Поради това, за да определи дали се касае до една искова претенция, или до заявени в обективно съединяване искове съдът следва да се съобрази онази съвкупност от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като основание на иска, които оправдават и съответния заявен петитум. Непременно условие за обективно съединение на исковете е и еднаквостта на съдопроизводствения ред за тяхното разглеждане.
ІІ. По основателността на касационната жалба:
Касационната жалба е основателна.
Възприетото разрешение в горецитираната съдебна практика, което настоящият съдебен състав изцяло сподедля, дава основание да се приеме, че обжалваното въззивно решение, постановено в отклонение от същата, е неправилно и следва да бъде отменено. Вярно е, че родовата /материална/ подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно и която не може да бъде дерогирана по взаимно съгласие на страните в процеса, а последиците от нарушаване на правилата на родовата подсъдност са различни и са обусловени от съда допуснал нарушението – окръжен или районен. Когато районен съд е разгледал, спор, който е подсъден на окръжния съд, като първа инстанция, постановеното от него съдебно решение, съгласно чл.270, ал.3 ГПК, е недопустимо и подлежи на обезсилване, тъй като порокът е неотстраним., но не такъв е разглежданият случай.
Видно от съдържанието на исковата молба, всеки един от исковете на [фирма], [населено място] срещу [община], съобразно посочените факти и обстоятелства и съответната търсена с него правна защита, обективирана в заявения петитума, е могъл да бъде и самостоятелно предявен. В този см. всяка от тези обективно съединени искови претенция представлява самостоятелно спорно право, по което съдът е бил длъжен да се произнесе – главни по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на неизплатеното уговорено възнаграждение по процесния договор и за връщане на дадената по същия договор и невърната след изпълнението му парична гаранция и акцесорни по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава на дължимите главници.
Поради това и цената на всяка искова претенция е следвало да бъде съобразена поотделно, а не сумарно, независимо каква е заявената от ищеца сума. Следователно при безспорната констатация, че цената на отделните предявени искове е под 25 000 лева, Велинградският районен съд не се е произнесъл извън родовата си компетентност, както неправилно е счел ПОС и постановеното първоинстанционно решение не е следвало да бъде обезсилено, като недопустимо.
Несъобразявайки горното Пазарджишкият окръжен съд сам е постановил въззивния съдебен акт при наличие на сочените в касационната жалба пороци, налагащи отмяната му, като неправилен. С оглед вида на допуснатото процесуално нарушение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по правилността на обжалвания с въззивните жалби първостепенен съдебен акт на велинградския районен съд. При новото разглеждане на делото ПОС, на осн.чл.294, ал.2 ГПК, следва да се произнесе и относно отговорността на направените в настоящето производство деловодни разноски.
Водим от горното и на осн. чл.293, ал.3 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 480 от 14.11.2016 г., по възз.гр.д.№ 658/2016 г., по описа на с.с.
ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: