Р Е Ш Е Н И Е
Nо 239
София, 22.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
при участието на прокурора от Върховната касационна
прокуратура …………РАЕВА
изслуша докладваното от съдията/ председателя/ БАЛЕВСКА
гр. дело № 43/ 2008 година , образувано по описа на I отд. на ГК,
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК/2007 г./ във вр. чл.218а б.”б” ГПК/ отм./.
Прокуратурата на Р. Б. , чрез Апелативна прокуратура гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 208 от 08.10.2007 година по гр.въз.д. Nо 1013/2007 година на Софийския апелативен съд, В ЧАСТТА , с която е отменено решение от 03.04.2007 година на Софийския градски съд по гр.д. Nо 2848/2005 година, в частта по отхвърления иск на В. В. , заявен на основание чл.2 т.2 предл.1-во от ЗОДОВ , за разликата над 10 000 лв. до претендираната сума от 16 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди и е постановено ново решение, с което искът на В. В. е уважен в размер на 6 000 лв. , дължими лихви и разноски по делото, както и в ЧАСТТА , с която е оставено в сила решението на СГС в уважената част от иска за сумата от 10 000 лв., лихви и разноски по делото. Поддържа се , че в обжалваната част решението на апелативния съд е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК.
В срока по чл.218г ГПК/ отм./ не е постъпило писмено възражения от ответника по касация- В. В. .
По подадената касационна жалба, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбите на В. В. и Прокуратурата на РБ чрез Софийска градска прокуратура , е отменил решението на първата инстанция – Софийския градски съд ,в частта по отхвърления иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 16 000 лв. , заявен на основание чл.2 т.2 предл. 1-во от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ и след като на базата на самостоятелни фактически и правни доводи е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за незаконно повдигнато обвинение и незаконно образувано наказателно производство за тежко умишлено престъпление по чл. 251 НК,е уважил иска на В. В. в пълен размер на претенцията , присъждайки сумата от 6000 лв., лихви и разноски, като е оствил в сила решението в частта , с която е ангажирана отговорността на Прокуратурата на Р. Б. на основание чл. 2 т.2 предл 1-во от ЗОДОВ.
Решението на въззивния съд , в частта , с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В. В. обезщетение на основание чл. 2 т.2 предл. 1-во ЗОДОВ в размер на 16000 лв. , лихви и разноски по делото, е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато релевираното нарушение на чл.52 ЗЗД.
С разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези , при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции. В т.2 т.2 предл 1 -во като основание е посочено, че прокуратурата отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това , че деянието не е извършено от лицето.
С решението на първата инстанция , в необжалваната му част – досежно основанието за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р. Б. , е безспорно установено, че на В. В. , непълнолетна към датата на извършване на деянието, е повдигнато и предявено обвинение от органите на прокуратурата за умишлено престъпление по чл. 251 НК във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 НК – нарушение на режима за внос и износ на чуждестранна валута, за което е била оправдана по НОХД Nо 6482 / 2002 год. на СРС-НК, като присъдата е потвърдена съответно от състав на СГС- НК и състав на ВКС- НК.
За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база релативния критерий за справедливост- арг. на чл.52 ЗЗД.
Въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че сумата от 16 000 лв. е справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, вземайки предвид продължилото 4 години наказателно производство срещу оправданата още на първа инстанция В. В. Това обезщетение е определено след като решаващият съд е взел предвид , че повдигнатото обвинение е по време когато В. е непълнолетна , в момент , когато заминава да учи в чужбина и сумата , инкриминирана като валутно нарушение от 6 000 долара,според данните по делото необходима да подпомогне обучението и , не може да се цени като крупно нарушение. Правилно съдът е обезщетил страданията/ едновременно да учи и работи/ , разочарование и обида, морални страдания и преживения 5- годишен страх да не я задържат ,ако се върне в Б. , страх , че ще бъде екстрадирана в Б. , страх , че една осъдителна присъда може да повлияе на бъдещето и да сложи край на кариерата . да я третират като престъпник , поради извършената грешка да не декларира сумите, който са били в рамките на разрешения износ на валута. Обстоятелството , че съдът е базирал изводите си на свидетелките показания на майката , която според Върховната П. на Р. България-касатор е „заинтересована „ от изхода на спора, не може да се приеме за порок на обжалваното решение и недоказаност на вредите. Касационният съд намира , че психическите страдания на едно лице могат да бъдат установени само чрез разпита на негови близки хора, такива с които тези дълбоко лични преживявания могат да бъдат споделени, поради което и показанията на майката правилно не са игнорирани като доказателство по делото, а обратното – са ценени задълбочено като обективна база на определяне интензитета и вида на преживяните страдания,като не е допуснато нарушение по приложението на чл. 136 ГПК /отм./
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 ГПК /отм./, състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 208 от 08.10.2007 година по гр.въз.д. Nо 1013/2007 година на Софийския апелативен съд, В ЧАСТТА , с която е отменено решение от 03.04.2007 година на Софийския градски съд по гр.д. Nо 2848/2005 година по отхвърления иск на В. В. за неимуществени вреди, заявен на основание чл.2 т.2 предл.1-во от ЗОДОВ , за разликата над 10 000 лв. до претендираната сума от 16 000 лв. и е постановено ново решение, с което искът на В. В. е уважен в размер на 6 000 лв., дължими лихви и разноски по делото, както и в ЧАСТТА , с която е оставено в сила решението на СГС в уважената част от иска на В. В. , за сумата от 10 000 лв., лихви и разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :