3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
СОФИЯ, 24.10.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1567/2013 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 519 от 14.12.2012 г. по гр.д. № 1229/2012 г. на Окръжен съд- Велико Търново е обезсилено решение № 794 от 09.07.2012 г. по гр.д. № 6089/2011 г. на Районен съд – Велико Търново и е оставен без разглеждане предявеният от И. Х. С. против Б. В. В., М. Й. В., Ц. Ц. Ц. и Р. Т. Ц. иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствено между страните дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 10447.505.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по подадената против него касационна жалба от И. Х. С..
Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон – чл. 32, ал.2 ЗС, и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответниците по касация Р. Т. Ц., Ц. Ц. Ц., М. Й. В. и Б. В. В. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на касационната жалба, взе предвид следното:
Страните по делото са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 10447.505.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ 412 кв.м, в който има изградени жилищна сграда, второстепенни и стопански постройки. С представените с исковата молба писмени доказателства ищецът се легитимира като собственик на 1/6 ид. част от дворното място и на построената в него сграда с идентификатор 10447.505.87.4, с предназначение- гараж, с площ 21 кв.м.
Срещу предявения иск по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределяне на дворното място за реално ползване между съсобствениците, ответниците са направили възражение, че ползването е разпределено с решение на мнозинството от съсобствениците, като на ищеца е определено да ползва частта пред собствения му гараж, и при липса на твърдение в исковата молба това решение да е вредно за вещта, искането по чл. 32, ал.2 ЗС е недопустимо.
Това възражение е възприето от въззивния съд, който е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 32, ал.2 ЗС, при които е допустимо да се търси съдебна намеса за разпределяне ползването на дворното място, тъй като ищецът не твърди, че няма възможност да се образува мнозинство, което да вземе решение за ползване на общата вещ, нито че взетото решение е вредно за вещта. Според въззивният съд, липсата на доводи в тази насока в исковата молба, както и твърденията на ответниците, съдържащи се в отговора на исковата молба, за наличието на такова решение на мнозинството, което е съобразено с правата на всички съсобственици и не е вредно за съсобствената вещ, изключват правния интерес на ищеца, който притежава 1/6 ид. част от вещта, да инициира производство по спорна съдебна администрация.
Произнасянето на въззивния съд по въпроса дали е допустимо да се иска разпределение на ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал.2 ЗС от съсобственик, притежаващ по – малко от половината от общата вещ, ако ответниците, които притежават повече от половината от вещта, са изразили становище, че ползването е разпределено между всички съсобственици съобразно правата им и по начин, който не е вреден за вещта, е в противоречие със становището, изразено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 168 от 19.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 652/09 г., ІІ г.о. В него е прието, че няма пречка за разглеждане на предявен иск по чл. 32, ал.2 ЗС, когато договореното разпределение на ползването не съдържа точна конкретизация на реалното ползване на частта от имота за всеки съсобственик.
Това становище се споделя от настоящия състав. Съгласно чл. 32, ал.1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Това решение е задължително за всички съсобственици – както за тези, участвали при формирането му, така и за останалите. За да може то да породи правно действие и да може да бъде изпълнено, волята на мнозинството трябва да бъде ясно изразена и да достигне до знанието на останалите съсобственици. Когато се касае до реално ползване на съсобствената вещ, следва решението да конкретизира кой от съсобствениците коя част от имота ще ползва, как се индивидуализира и отграничава тази част. В противен случай, поради своята неопределеност, то би било неизпълняемо, което е равнозначно на липса на решение. Обстоятелството, че законът не съдържа изискване за форма на решението на мнозинството, не освобождава страната, която твърди, че има такова решение, да докаже с допустимите по ГПК доказателствени средства неговото съдържание като конкретен акт, с който съсобствениците са длъжни да съобразят поведението си. Без яснота по този въпрос съдът не може да прецени и дали това решение не е вредно за вещта, което е една от хипотезите на чл. 32, ал.2 ЗС, при която е допустима съдебната намеса в гражданските отношения по повод ползването и управлението на съсобствена вещ.
При това разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно. По дело липсват доказателства за начина, по който е било разпределено ползването на съсобственото дворно място. При това положение не може да се приеме, че е налице решение на мнозинството по чл. 31, ал.1 ЗС. Простото твърдение на част от ответниците в този смисъл не може да обоснове извод за недопустимост на претенцията за разпределение на ползването. Като е достигнал до обратния извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане по същество от друг състав на въззивния съд.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 519 от 14.12.2012 г. по гр.д. № 1229/2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: