Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
София, 30.03. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 16 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр. дело № 1070/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК /отм/.
П. Ц. М. чрез своя процесуален представител адвокат К е обжалвал решението на Ловешкия окръжен съд от 13 декември 2007г по гр.д. № 307/2007 с което е оставено в сила решението на Троянския районен съд от 13.07.2007г по гр.д. № 776/2006г. С това решение районният съд уважил искът,предявен от Р. „С” гр. Т. срещу П. Ц. М. на правно основание чл.97 ал.1 ГПК,като приел за установено спрямо него,че Р. „С” гр. Т. била собственик на 840/5020 ид.части дворно място от урегулиран поземлен имот І- 416 от кв.18 по регулационния план на с. Б. община Т., заедно с построената върху него едноетажна масивна търговска сграда,състояща се от две едноетажни масивни сгради с площ от 90.93 кв.м. и от 171.59 кв.м. и със същото решение отменил за тази част от УПИ и нот.акт № 113/2004г с който П. Ц. М. се е легитимирал като собственик на основания давностно владение.
Районният съд отхвърлил предявеният насрещен иск от П. Ц. М. срещу Р. „С” за приемане че сградата в имота е незаконно построена и подлежи на премахване и алтернативно-че построената в имота сграда по приращение била собственост на П. М.
В касационната жалба се твърди,че решението на Ловешкия окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила-неправилно интерпретирани доказателства- и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.2`18б ал.1 б.”в” ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд,прие следното|:
От всички събрани по делото доказателства е било установено,че имотът предмет на спора е бил имот,който след урегулирането му в парцел ****за градина от кв.18 по плана на село Б.,е бил преотреден за нуждите на Селкоопа,съгласно разпоредбите на пар.70 ал.1 т.1 ППЗПИНМ /отм/.”Първоначално „ както е посочило вещото лице инж. К,имотът се водел на името на Т. С. Х. На какво основание „се е водел” не е било изяснено и само по себе си това записване не е било основание за се приеме,че е бил нейна собственост ,че е бил отчужден и че не е бил заплатен,така както е поддържал касационният жалбоподател./Впрочем по делото няма никакви доказателства той да има някакви родствена или друга връзка по повод недвижимия имот с тази жена. Представил е само един нотариален акт,издаден по реда на обстоятелствената проверка,чиято доказателствена стойност е валидна само до оспорване правата на собственост по общия исков ред. Щом с него са засегнати права на трети лица и при разгледан спор за материално право се установи,че титулярът му не е собственик,съгласно разпоредбата на чл.431 ал.2 ГПК,нотариалният акт се отменя/.. При вече влязъл в сила дворищно и улично регулационен план, Съвета по планово изграждане на населените места гр. Л. с решение от 31.03.1966г допуснал част от парцел **** от кв.18 отреден за озеленяване,да се отреди за С. ,като „новопроектираната линия да отстои на 3 метра от второстепенната сграда”.
Това решение издадено на основание пар.127 ППЗПИНМ /отм/ съгласно пар.128 ППЗПИНМ /отм/ е било одобрено от председателя на ИК на ОНС със заповед № 1406/ 07.05.1966г и е бил обособен парцел **** – за С. /вж.заключението на вещото лице инж. К,приложено на л.157 по гр.д. № 776/2006г на Троянския районен съд,заедно с приложените копия от оригиналния план и от заповедите за одобрение /. С това производството е приключило. Така както е протекло регулационното производство,собственик на парцел **** от кв.18 с. Б. е бил Селкоопа,чиито правоприемник ,както е приел и Ловешкия окръжен съд е Р. „”С” гр. Т.. В този смисъл е приложеното на л.22 заявление за регистрация от 1972г и удостоверение на Кооперативния съюз гр. Л. от 18.10.2006г. Той завзел имота,с помощта на държавата-общината-тогава и на населението е била построена и сградата,предназначена за магазин и ресторант.
По делото не е имало никакви доказателства постройката да е била в чуждо място,още по-малко в дворно място на ответника по първоначалните искове П. Ц. М.. Разпитаните по делото свидетели са установявали,че както дворното място,така и сградата били построени в имот или на държавата,респ.общината,или на РПК. А свидетелят М на 78 години се спомнил,че на мястото на входа имало чешма,която била общоселска и около нея имало площадка. Добитъкът се поел там и около нея имало място около 0.5 дка. Иван Д. Б. е дал подобни показания,като уточнил,че там където била сградата,имало чешма.-т.е. чешма за цялото село не на един собственик и това е означавало общински имот,а не частен.
Върховният касационен съд споделя крайният извод на въззивната инстанция-че дори и да не е доказано правоприемство между уедрената през 1972г кооперация ”С” гр. Т. и сега съществуващата Р. „С” при изрично направеното изявление за придобиване по давност както на дворното място,заключено в парцел **** от кв.18 по плана на село Б., така и върху постройката, кооперацията е владяла за себе си имота повече от 10 години,дори и след 1990г до 15.11.2006г когато са било образувано производството по гр.д. № 776/2006г на Районния съд в гр. Т. или 27.12.2004г когато П. Ц. М. сее снабдил с нот.акт № 113/2004г по обстоятелствена проверка за целия имот,обозначен като имот с пл. № 416,в който се включвал и имотът отреден за парцел ****за С. със заповед № 1406/ 07.05.1966г.
По тези съображения,законосъобразно въззивният съд е уважил първоначалните искове и правилно е отхвърлил насрещния иск.
Решението е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/ и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Ловешкия окръжен съд от 13 декември 2007г по гр.д. №307/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: