О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
Гр.С., 05.04. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3957 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. У. срещу решение №.100/22.06.17 по г.д.№.264/17 на Сливенски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.54/5.04.17 по г.д.№.744/16 на РС Нова Загора за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД като неоснователен.
Ответната страна А. Л. К. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът е купувач по предварителен договор от 12.11.09г. за покупко-продажба на недвижим имот. Относно фактическата обстановка е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК. От правна страна е посочил, че е налице действително споразумение, съдържащо всички уговорки относно съществените елементи на окончателния договор относно предмета и цената; купувачът е изпълнил задълженията си да плати договорената цена; ответницата е собственик на процесния имот. От друга страна, обаче, предявеният иск е погасен по давност. Предварителният договор е сключен на 12.11.09г., като потестативното право на всяка от страните да иска обявяването му за окончателен е възникнало от датата на изтичане на срока за сключване на договора 10.03.10. Д. срок е изтекъл на 10.03.15. Доколкото искът е предявен след тази дата – на 27.09.16, и е налице възражение за погасяването му по давност, следва да се приеме, че искът е погасен по давност. Налице са единствено твърдения, че ищецът владее имота като добросъвестен владелец, но сезиране с изрично искане й да бъде признат за собственик на основание чл.124 ГПК вр. с чл.79 ЗС липсва.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и формулира следните въпроси: 1.„Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си по същество, като обсъди всички релевирани от страните доводи и възражения, съставляващи защитните им позиции по делото?” /реш.№.15/30.01.15 по г.д.№.4604/14, ІV ГО, реш.№.324/10 от 28.01.10 по г.д.№.4744/08, ВКС, ІІ ГО; реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО, реш. №.228/1.10.14 по г.д.№.1060/14, І ГО, реш.№.212/1.02.12 по т.д.№.1106/10, ІІ ТО, реш.№.113/16, ІІІ ГО, реш.№.57/2011, ІІІ ГО/; 2.”При посочено нарушение, извършено от първоинстанционния съд, изразяващо се в несъбиране на поискани и допуснати доказателства, длъжен ли е въззивният съд да събере същите?” /ТР 1/9.12.13 по т.д.№.1/13, ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия поставен въпрос. В задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, безспорно се приема, че въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Въпросът се поставя в контекста на твърдения за необсъждане на доводи на касатора, свързани с правоизключващите възражения на ответницата за симулативност на договора и погасяването му по давност, и негови оплаквания в тази връзка – за неприлагане на последиците на чл.176 ал.3 ГПК и ЗА прекъсване на давността предвид наличие на признание на задължението по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД. Обосновани са твърденията, че като не е обсъдил доводите и оплакванията, че е налице прекъсване на давността, въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 25лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.100/22.06.17 по г.д.№.264/17 на Сливенски окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 25лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване или, при неизпълнението им, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: