О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 11.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети март , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1114/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Х. от гр. В., приподписана от адв. А против въззивно решение №64 от 22.04.2009 год., постановено по гр.д. №104/2009 год. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение №36 от 28.11.2008 год. по гр.д. №704/2008 год. на Видинския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Б. Х. от гр. В. срещу „В” А. искове с правно осн. чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди , представляващи пропуснати ползи , настъпили в резултат на професионалното заболяване на ищцата както следва : обезщетение в размер на 5 400 лв.,представляващо неполучената от ищцата пенсия за осигурителен стаж и възраст, която би имала право да получи към 01.03.1997 год., ако не бе заболяла и не бе преминала на работа на длъжност за трудоустроени лица като „мартеичар” за времето от 07.05.2003 год. до 14.12.2007 год., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата , за сумата от 200 лв., представляваща законната лихва за забава върху ежемесечната пенсия , която би имала право да получава , ако не е била трудоустроена на длъжността „мартеничар” за периода от 07.05.2003 год. до датата на исковата молба , обезщетение в размер на сумата от 400 лв. , представляваща разликата между пенсията, която би и била определена като размер , ако беше продължила да работи като конфекционер и получаваната от нея понастоящем пенсия от 144,94 лв. за периода от 14.12.2007 год. до 01.06.2008 год. , ведно със законната лихва за забава, като неоснователни.
Касаторката прави оплаквания, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение , с което предявените искове да бъдат уважени, като се присъдят сторените в производството разноски.
В съответствие с разпоредбата на чл. 284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба е представено изложение, в което допустимостта на касационното обжалване на решението е обосновано с наличието на критериите, визирани в разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Твърди се, че с обжалваното решение Видинския окръжен съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно обезщетяването на пропуснати ползи вследствие на увреждане при професионално заболяване, възникнало при съществуващо трудовоправно отношение, след достигане на пенсионна възраст на трудоустроения увреден работник с правно осн. чл. 200 от КТ, както и за прилагането на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Като процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, касаторът е посочил този относно спазването на чл. 236,ал.2 ГПК във връзка със задължението на въззивният съд да мотивира постановеното от него решение, за прилагане на нормата на чл. 212 КТ и за задължението на съда да спазва задължителните тълкувателни решение на върховния съд съгласно чл. 130,ал.2 ЗСВ.
Касаторът е обосновал наличието на основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК с това , че с въззивното решение посочения материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС / ППВС №4 от 23.12.1968 год. и ППВС № 4 от 30.10.1975 год./ според която при непозволено увреждане, на обезщетение подлежат всички вреди. Посочения процесуалноправен въпрос за спазване изискването на чл. 236,ал.2 във вр. чл. 273 ГПК според него е решен в противоречие с ППВС от 27.12.1965 год. , ТР №1 от 04.01.2001 год. Позовава се на т.19 от същото според която въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви по тях и по възраженията и доводите на страните. Посочва, че с въззивното решение съдът се е позовал на мотивите на първата инстанция като не е изложил собствени такива.
За да обоснове наличието на критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК касаторът се е позовал на решение № 1* от 05.11.2002 год. по гр.д. № 2064/2001 год. на ВКС, ІІІ г.о.,както и на множество решения на Видинския районен и окръжен съд, представени по делото.
За да обоснове наличието на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК , касаторът е посочил, че произнасянето на ВКС относно въпроса за приложението на общите граждански норми и по конкретно на нормите на ЗЗД при спорове по чл. 200 КТ ще има значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „В” А. , гр. В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о., съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Съгласно чл. 280,ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.
С оглед на това, касационната жалба срещу решението в частта, в която е потвърдено решението на Видинския районен съд, с което са отхвърлени исковете за сумата от 200 лв. – законна лихва за забава върху ежемесечната пенсия , която касаторката би имала право да получава , ако не е била трудоустроена на длъжността „мартеничар” за периода от 07.05.2003 год. до датата на исковата молба , както за сума в размер на 400 лв., претендирана като разликата между пенсията, която би и била определена като размер , ако беше продължила да работи като конфекционер и получаваната от нея понастоящем пенсия от 144,94 лв. , е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане .
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, доколкото отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК , подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от страна която има правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С оглед въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне касационно обжалване следва да са удовлетворени изискванията на чл. 280 ГПК като на първо време жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. Такъв въпрос е формулиран , когато същият е бил предмет на разглеждане във обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на спора.
В случая посочения от касатора материалноправен въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото , предвид липсата на съдебна практика по него в контекста, в който е поставен. С оглед на това, касационната жалба срещу решението в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение за заплащане на обезщетение в размер на 5 400 лв. следва да бъде допусната до касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Останали основания за допустимост на касационното обжалване не са налице. Решението не е постановено в противоречие със задължителната практика на ВС/ осн. по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ , която е посочена от касатора, доколкото визираните ППВС не разглеждат посочения въпрос. Представените преписи от решения на ВКС, Видинския районен и окръжен съд не обосновават наличието на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото също не дават разрешения, при това различни, на посочения от касатора материалноправен въпрос.
Повдигнатия процесуалноправен въпрос не е такъв по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК доколкото с него и наведените във връзка с него доводи на практика се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, които са основания за евентуална отмяна на въззивното решение, а не за допустимост на неговото касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№64 от 22.04.2009 год., постановено по гр.д. №104/2009 год. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение №36 от 28.11.2008 год. по гр.д. №704/2008 год. на Видинския районен съд, в частта в която е отхвърлен предявеният от М. Б. Х. от гр. В. срещу „В” А. иск с правно осн. чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 400 лв., неполучена от ищцата пенсия за осигурителен стаж и възраст, която би имала право да получи към 01.03.1997 год., ако не бе заболяла и не бе преминала на работа на длъжност за трудоустроени лица като „мартеничар” за времето от 07.05.2003 год. до 14.12.2007 год., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Б. Х. от гр. В., против въззивно решение №64 от 22.04.2009 год., постановено по гр.д. №104/2009 год. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение №36 от 28.11.2008 год. по гр.д. №704/2008 год. на Видинския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Б. Х. от гр. В. срещу „В” А. искове за сумата от 200 лв., представляваща законната лихва за забава върху ежемесечната пенсия , която би имала право да получава , ако не е била трудоустроена на длъжността „мартеничар” за периода от 07.05.2003 год. до датата на исковата молба , както и за сумата от 400 лв. , представляваща разликата между пенсията, която би и била определена като размер , ако беше продължила да работи като конфекционер и получаваната от нея понастоящем пенсия от 144,94 лв. за периода от 14.12.2007 год. до 01.06.2008 год. , ведно със законната лихва за забава, като неоснователни.
Определението в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС .
В останалата част определението е окончателно.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ –то г.о. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: