О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София 12.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 1087 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Д. И. Д., чрез адв.М. Д. против решение № 157/13.06.2011 г. по в.гр.дело № 196/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 47/21.01.2011 г. по гр.дело № 2649/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че [фирма] [населено място] е собственик на ремарке за лек автомобил/каравана за живеене/, марка L. C., шаси W *, ДК [рег.номер на МПС] и е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против търговското дружество с пр.осн.чл.108 ЗС за същия автомобил.
Жалбоподателят поддържа основания за недопустимост на обжалваното решение, тъй като въззивният съд се произнесъл по непредявено основание, съответно за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1.Допустимо ли е съдът да въвежда и релевира служебно в мотивите на решението фактически и правни обстоятелства за основателност/неоснователност на предявения иск, ако тези фактически и правни обстоятелства не са били заявени като твърдения и/или възражения от страната в исковата й молба, в отговора й на насрещния иск, в първо открито с.з. по делото или по-късно, не са били включени в доклада по чл.146 ГПК като предмет на спора и като спорни обстоятелства, подлежащи на доказване по делото, как рефлектира това върху съдебното решение – това решение правилно ли е или порочно – процесуално недопустимо или неправилно поради съществени процесуални нарушения, решен в противоречие с практиката на ВКС. Според жалбоподателя въззивното решение е недопустимо и съобразно даденото тълкуване в т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС касационно обжалване следва да се допусне служебно, тъй като ВКС е призван да следи за спазване на процесуалните норми и изисквания за валидност и процесуална допустимост на въззивните решения, 2. процесуално правен въпрос – преклудира ли се правото на страната да сочи и представя с въззивната си жалба доказателства за оспорване на фактически и правни обстоятелства, които са релевирани служебно от КРС в обжалваното решение и са обусловили изводите и мотивите на КРС по съществото на спора след като тези фактически и правни обстоятелства не са били заявени като твърдения и възражения от противната страна в исковата й молба, в отговора й на насрещния иск и в първо открито с.з. по делото, не са били включени в доклада на КРС като предмет на спора и като спорни обстоятелства, подлежащи на доказване и след като страната-въззивник е узнала за тези фактически и правни обстоятелства с връчването й на решението на КРС, което обжалва. Според жалбоподателя правните въпроси по п.1-ви и 2-ри от изложението са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. с какви действия държателят на една вещ установява свое владение и придобива качеството на владелец на вещта, поведението на държателя на едно МПС, което се изразява в закупуване от държателя на МПС от чужбина с пълномощно в полза на друго лице, внасяне и митническо оформяне на МПС в страната с митническа декларация на името на другото лице като собственик на МПС, извършване на данъчна регистрация на МПС на името на другото лице като собственик на МПС, извършване на регистрация на МПС в КАТ на името на другото лице като собственик на МПС, застраховане на МПС от името на другото лице като собственик на МПС, искане на държателя към собственика на МПС последният да му прехвърли собствеността на МПС, представлява ли”своене” на МПС от държателя, отричане от държателя на правата на собственика върху МПС и упражняване от страна на държателя на негово лично владение върху това МПС, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС и определение № 333 по гр.дело № 925/2009 г. на ВКС I г.о., 4. приложими ли са правилата на чл.69 ТЗ след като действията и сделките са извършени през месец септември 2005 г., когато не е имало взето решение за учредяване на дружеството и не е имало дружество в процес на учредяване, а решението за учредяване на дружеството е прието през м.06.2006 г. и през същия месец дружеството е възникнало като ЮЛ с вписването му в регистъра – решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС и САС, 5. приложими ли са правилата и последиците на чл.69 ТЗ не само за права и задължения от правни сделки, а и за владението на вещ, което е упражнявано от учредителите на дружество преди неговото учредяване, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280, ал.1,т.3 ГПК, 6. ако правният институт на чл.69 ТЗ се отнася и за владението, когато търговско дружество заявява, че на осн.чл.82 ЗС присъединява към своето владение на вещта и владението на учредителите си, което те били упражнявали върху вещта преди учредяването и възникването на това дружество, приложими ли са правилата и правните последици на чл.69,ал.2 ТЗ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез адв. Т. Г. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателят Д. Д. е упълномощил с пълномощно № 4809/2005 г. на 19.09.2005 г. М. С. да закупи и внесе от негово име от Г. лек автомобил и каравана за сума и модел каквито прецени, да докара в РБ. закупените автомобили, да го представлява пред митническите власти, данъчни администрации, органи на МВР, застрахователни компании във връзка с обмитяването и регистрацията на закупените автомобили и каравана, да управлява последните на територията на страната, да подписва, продава и получава всякакви документи. Прието е, че пълномощното е без срок.
Прието е, че правата по пълномощното не са били реализирани от пълномощника за закупуване на процесния автомобил, тъй като по делото не е представен договор за закупуването му от нито една от страните по същото. Относно приложеното свидетелство за регистрация на процесния автомобил на името на жалбоподателя съдът е приел, че същото има удостоверителна функция , която не замества титула за собственост. С оглед на това съдът е направил извода, че никоя от страните по делото не е доказала правото си на собственост върху процесния автомобил на основание прехвърлителна сделка.
Като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели С. В. Д. и Н. Х. В. съдът е приел, че процесния автомобил е закупен със собствени средства на М. С. и П. С., че фактическа власт върху процесния автомобил е упражнявана от тях, а впоследствие от търговското дружество [фирма] от учредяването му и до настоящият момент, поради което е придобито от последното на основание петгодишно давностно владение. Относно възражението на жалбоподателя, че давността е прекъсната с изпратената от него до съдружниците в търговското дружество-ответник по жалбата покана за предаване на автомобила съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като не е налице нито една от хипотезите по чл.116 ЗЗД за прекъсване на давността.
При тези съображения съдът е приел, че предявеният установителен иск от [фирма] [населено място] за собственост на процесния автомобил е основателен, съответно предявения насрещен иск с пр.осн.чл.108 ЗС за същия автомобил от жалбоподателя е неоснователен.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси, формулирани в п.5-ти и 6-ти от изложението, а именно приложими ли са правилата и последиците на чл.69, ал.1 и ал.2 ТЗ не само за права и задължения от правни сделки, а и за владението на вещ, което е упражнявано от учредителите на търговско дружество с ограничена отговорност преди неговото учредяване, като впоследствие дружеството на осн.чл.82 ЗС присъединява към своето владение на вещта и владението на учредителите. По този правен въпрос съдебната практика е оскъдна, което налага и допускането на касационно обжалване на въззивното решение. Правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. Настоящият съдебен състав преценява, че не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо, поради което не следва да се допусне служебно касационно обжалване по този правен въпрос.
Поставените въпроси в п.2-ри от изложението не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касаят правилността на обжалваното решение. Същите представляват касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК и следва да се преценяват само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, формулирани в п.3-ти от изложението. Поставените въпроси не са разрешавани от въззивния съд с обжалваното решение, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в ТР №1/2010 г. по т. гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая поставените въпроси не са решавани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос, формулиран в п.4-ти от изложението. С решение № 748/06.11.2009 г. по гр.дело № 1033/2008 г. на ВКС III г.о. се е произнесъл по иска за прогласяване нищожността на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 20.03.2006 г., поради противоречие на закона и невъзможен предмет и за връщане на платено по същия договор капаро в размер на 14 000 евро. При тази хипотеза, която е съвсем различна от настоящата съдът се е произнесъл по приложението на разпоредбите на чл.69,ал.1 и ал.2 ТЗ.
С решение № 195/30.10.2009 г. по в.т.дело № 365/2009 г. на Великотърновския апелативен съд се е произнесъл по предявени искове за заплащане на сума, дадени по предварителен договор от 31.08.2006 г., развален, поради виновно неизпълнение на задължение на ответника – пр.осн.чл.55, ал.1 ЗЗД, вр.чл.87 ЗЗД, както и иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата – пр.осн.чл.86 ЗЗД. Хипотезата, по която се е произнесъл съдът е различна от настоящата, поради което и правните изводи са различни. По коренно различни хипотези са постановени и цитираните в изложението решение от 05.02.2003 г. по гр.дело № 2213/2003 г. на Софийски апелативен съд и решение от 23.06.2003 г. по гр.дело № 721/2003 г. на същия съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 157/13.06.2011 г. по в.гр.дело № 196/2011 г. на Старозагорския окръжен съд по касационна жалба вх. № 9862/27.07.2011 г., подадена от Д. И. Д., чрез адв. М. Д., [населено място], [улица], ет.2.
Указва на жалбоподателя Д. И. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 117.35 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: