Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр.София, 17.02.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№574 от 2008г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Д, като процесуален представител на “Д” ООД, гр. Б. срещу решение №134 от 26.05.2008г., постановено по в.гр.дело №1324/2007г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение №36 от 20.06.2007г., по гр.дело №264/2006г. на Районен съд, гр. С., с което е отхвърлен искът на касатора срещу “С” Е. , гр. С. за заплащане на сумата от 1986 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 5300 лв., за времето от 1.01.2003г. до 20.12.2005г., поради погасяването й по давност. Касаторът се позовава на отменителните основания по чл.281, т.3, пр. първо и второ ГПК. Твърди се, че лихви се дължат за всеки изминал ден и след като искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане, не се погасяват всички лихви, а само онези които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Позовава се на неправилно приложение на чл.111, б”б” ЗЗД. Счита за начало на течение на давностния срок датата на плащане на главницата.
Ответникът по касационната жалба “С” Е. не взема отношение по изложените в касационната жалба основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Благоевградският окръжен съд се е произнесъл по иск на “Д” ООД, с правно основание чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от ответника “С” Е. , върху главницата от 5300 лв., платена на 20.12.2005г., за времето от 1.01.2003г. до 20.12.2005г. Главницата е събрана по изп. дело № 125/2003г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по реда на 237 ГПК и след успешно проведено производство от ищеца по реда на чл.252 ГПК/отм/. Искът е отхвърлен след прието от съда възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. Изложени са съображения, че вземането е станало изискуемо на 31.12.2002г. и към датата на предявяване на иска 28.04.2006г. тригодишния срок по чл.111, б”б” ЗЗД е изтекъл. Въззивният съд е приел, че лихви не се дължат, защото искът е предявен три години след възникване на вземането.
Този извод на въззивния съд е неправилен, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено частично на основание чл.281, т.3 пр. първо ГПК. Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане/ чл.119 ЗЗД/. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1 ЗЗД/. В случая срокът на плащане на главницата е уговорен от страните в записа на заповед, поради което длъжникът изпада в забава с изтичането му /чл.84, ал.1 ЗЗД/. Или от 1.01.2003г. върху сумата от 5300лв. ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, поради това, че не изпълнява парично задължение с настъпил падеж/ чл.86, ал.1 ЗЗД/. Това е моментът от който започва да тече давността за погасяване на вземането за лихви. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. С оглед на това, след като искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. В случая искът е предявен на 28.04.2006г. Считано три години назад ще е погасено вземането за лихви за времето от 1.01.2003г. до 28.04.2003г. За времето от 28.04.2003г. до 20.12.2005г./ датата на погасяване на главницата/ ответникът дължи лихви за забава, изчислени от вещото лице К. Б. в размер на 1764 лв. За този размер се явява основателен предявения иск. За разликата до претендирания размер 1986 лв. искът е неоснователен и в тази част решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е оплакването за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оплакването е аргументирано със становището, че въззивният съд не е отчел факта, че вземането за лихви е възникнало от 20.12.2005г., когато е станал известен на страните размерът на вземаното, върху което трябва да се начисляват лихви, поради което вземането не е погасено по давност. Настоящият състав на ВКС не споделя това становище на касатора. Това разбиране противоречи на разпоредбите на чл.86, ал.1 и чл. 84 ЗЗД, които определят началния момент на изискуемост на главното вземане за главница и за мораторна лихва. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичането на срока. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен.
С оглед на изложеното и на основание чл.281, т.3, пр. първо и чл.293, ал.1 и ал.2 пр. първо ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №134/26.05.2008г., постановено по в.гр.дело №1324/2007г. на Б. окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на “Д” ООД, гр. Б. срещу “С” Е. , гр. С. за сумата от 1764 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “С” Е. , гр. С. да заплати на “Д” ООД, гр. Б. сумата от 1764 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 5300лв. за времето от 28.04.2003г. до 20.12.2005г., както и разноски по компенсация в размер на 443лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: