Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр.София, 23.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2543 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 466 от 27.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2441 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 4126 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 13864 по описа за 2015 г. на Варненския районен съд в частта за признаване за установено на основание чл.124, ал.4 от ГПК по иска, предявен от „Ер джи проджект мениджмънт“ против [фирма] и [фирма], че акт-образец № 10 от 15.06.2015 г. по чл.7, ал.3, т.10 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, е неистински документ, като производството по този иск е прекратено.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и [фирма] оспорват жалбата и молят решението на Варненския окръжен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на [фирма] срещу решението на Варненския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по неоценяем иск.
Решението е допуснато до касационно обжалване с определение по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за правния интерес да се предяви иск за неистинност на документ, ако ищецът разполага с осъдителен иск, който още не е предявен. Отговорът на въпроса се съдържа в трайната практика на ВКС/ решения № 131 от 27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 621/2012 г., II т. о., ТК решения № 407/23.12.2011 г. по гр. д. № 1138/2010 г. на ВКС, IV Г.О., № 138/14.04.2011 г. по гр. д. № 1067/2010 г. на ВКС, III Г.О. и др./. Според тази практика установителният иск за неистинност на документ е допустим при наличие на правен интерес, специфичен за делото. Преценката за наличие на конкретен правен интерес се извършва служебно от съда и се извежда от фактическите твърдения на ищеца, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права. Съдът е длъжен въз основа на тези твърдения да съобрази дали посоченият документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение за един граждански спор. Трябва да бъде взето предвид също дали по силата на правна норма на документа не е придадена доказателствена сила и дали този документ има значение за множество различни правоотношения-обстоятелства, които допълнително обосновават правния интерес на ищеца да докаже неистинността на документа в отделен процес преди завеждане на друг иск.
В конкретния случай касаторът е изложил в исковата молба, че по силата на
договор за строителство с [фирма] е следвало да извърши строителни и монтажни работи на вилна сграда, като при изпълнението на задълженията се е наложило извършването на допълнителни работи. Заради възникналите спорове с инвеститора строителството е било спряно и се наложило съставяне на акт-образец № 10, който обаче е бил издаден без съгласието на строителя. Според касатора актът е бил антидатиран от неговите съставители, които са превишили пределите на своята компетентност, фактическите констатации в акта не съответстват на действителното положение и актът не е съставен по предвидения в Наредба № 3/31.07.2003 г. ред, поради което не може да бъде годно доказателство за обстоятелства, свързани със строежа. Посочвайки, че има неудовлетворени вземания за извършени строителни и монтажни работи, а съгласно чл.1, ал.4 от Наредбата актовете имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите, касаторът е поискал от съда да признае този акт за неистински документ. Варненският районен съд е уважил иска, но по жалба на [фирма] и [фирма] Варненският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение спрямо тях и е прекратил производството. Този съд е приел, че ищецът няма правен интерес от предявения иск. Този извод на въззивния съд е незаконосъобразен, тъй като противоречи на даденото в отговора на въпроса тълкуване кога ищецът има правен интерес от предявяване на иск за неистинност на документ по чл.124, ал.4 от ГПК. Този интерес е точно и ясно обоснован от касатора в исковата молба и произтича от доказателствената сила на документа, чиято неистинност касаторът желае да установи. Документът представлява акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството съгласно т.10 на чл.7, ал.3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Разпоредбата на чл.1, ал.4 от Наредбата придава на този документ доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. Ето защо, за да защити своите права, породени в строителния процес, касаторът може предварително да установи неговата неистинност в отделен процес, вместо инцидентно да я доказва по бъдещ спор/определение № 227 от 22.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 72/2012 г., IV Г.О./.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Варненския окръжен съд за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството трябва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на спора по същество от друг състав на въззивния съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 466 от 27.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2441 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на друг състав на Варненския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: