Р Е Ш Е Н И Е
№ 24/10
гр.София, 28.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4744 от 2008 г. по описа за Второ г.о. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ф” ЕООД срещу решение № 161 от 15.07.2008 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 163 по описа за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 157 от 01.04.2008 г. на Габровския районен съд по гр.д. № 725 от 2007 г. за отхвърляне на предявения от касатора против А. Н. И. и Д. С. С. иск с правно основание чл.109а от ЗС за определяне границата между имотите на страните в с. П., Габровско.
В жалбата се твърди, че решението на Габровския окръжен съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответницата по жалбата Д. С. С. я оспорва.
Ответницата А. Н. И. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на Първо отделение, като взе предвид посочените основания за касация на решението счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимарано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 26 от 19.01.2009 г. на ВКС по същото дело. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да отхвърли иска за определяне на граници между имотите на ищеца и ответника, въззивният съд се е позовал на заключението на последната тричленна техническа експертиза, според което точното местоположение на границата не може да се установи. Въз основа на това, без да посочи къде според него минава границата между двата имота, без дори да възприеме граничната линия, така както е претендирана от ответниците по делото, съдът е отхвърлил иска.
С определение № 26 от 19.01.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на това решение по същество на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие с практика на други съдилища, обективирана в решение № 189 от 2005 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 221 от 2002 г. на ВКС, І г.о., решение № 2* от 1982 г. на ВС, ІІ г.о., решение № 35 от 2000 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 78 от 1986 г. на ВС, ІІ г.о. и др. по следния процесуалноправен въпрос: може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.
По този въпрос настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обективирана в горепосочените решения на ВКС, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова.
С оглед това разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, обжалваното решение е неправилно. В него съдът въобще не е изложил мотиви защо основава решението си единствено на заключението на една от техническите експертизи. Освен заключението на тази експертиза, по делото са приети още две заключения на експертизи и са изслушани показания на свидетели. В скицата към заключението на единичната експертиза на вещото лице Щ. е посочено къде, според това вещо лице, следва да премава границата между двата имота. Това заключение е основано на показанията на свидетелката Н за наличието на малък овраг, който вероятно се е намирал на имотната граница. В заключението на втората тричленна експертиза, депозирано на 04.03.2008 г., е прието, че точното местоположение на границата не може да се посочи, но към това заключение са изготвени и приложени скици, на които е посочена границата между двата имота в два варианта- според твърденията на ищеца и според твърденията на ответниците. Малкият синор, посочен от свидетелите, не е възприет от експертите като доказателство за остатък от гранична линия, тъй като в действителност представлявал неравност с височина от 15-20 см. и неговото местоположение не съвпадало с претендираните от страните граници. Относно точното местоположение на границата между двата имота са разпитани и свидетели.
При тези доказателства съдът е следвало да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други като недостоверни, да обсъди всички доводи на страните и в крайна сметка: да определи къде точно минава границата между двата имота, независимо дали тази граница съвпада с претендираното от ищеца или с претендираното от ответниците или въобще не съвпада с твърденията на двете страни. Като не е сторил това, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, довело до неправилност на решението му.
Поради гореизложеното и на основание чл.293 от ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Габровския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: извършване на оглед на място с разпит на свидетели и назначаване и приемане на експертиза за изготвяне на скица, посочваща точното местоположение на границата между двата имота, определена въз основа на всички събрани по делото доказателства.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 161 от 15.07.2008 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 163 по описа за 2008 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.