Р ЕШЕНИЕ
№ 24
София, 30.01.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Наташа Петкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 858 по описа за 2008 г. на П. гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.З от ПЗР на ГПК във връзка чл.218а, ал.1, б.“а“ от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на И. И. А. и Ж. Л. А. против решение № 1289 от 10.12.2007 г., постановено по гр.д. № 872 по описа за 2007 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 119 от 29.01.2007 г. по гр.д. № 5352/2004 г. на Варненски районен съд, Х-ти състав за отхвърляне на предявения от И. И. А. и Ж. Л. А. против И. М. А., Г. К. Д., А. К. А., Д. М. А., Д. С. М., Г. С. С., К. С. М., С. М. С., Л. М. С., П. М. Н., Я. Н. Д., Б. Н. Б., Б. П. С., М. П. М. и Ж. А. М. установителен иск за собственост на поземлен имот с площ 1430 кв.м., находящ се в землището на [населено място], В. област, представляващ пл. № *, включен в УПИ I в кв.5а
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Съдът е сезиран с предявен от И. И. А. и Ж. Л. А. против И. М. А., Г. К. Д., А. К. А., Д. М. А., Д. С. М., Г. С. С., К. С. М., С. М. С., Л. М. С., П. М. Н., Я. Н. Д., Б. Н. Б., Б. П. С., М. П. М. и Ж. А. М. установителен иск за собственост на поземлен имот, включен в У ПИ * в кв.5а, основан на твърдението, че имота е владян от наследодателя им, а след това и от тях още от преди 1990 г. и е придобит по давност.
Варненският окръжен съд е обсъдил представените доказателства – констативен нотариален акт от 1995 г. в полза на ищците и от 2003 г. в полза на ответниците, събраните гласни доказателства, както и експертното заключение, съгласно което имота е попълнен в кадастралния план през 1964 г. и попада в УПИ *, резервен терен, кв.5а по кадастралния план от 1921 и по кадастралния и регулационен план от 1931 г. – и е изложил съображения, че съгласно чл.37 от ЗПИНМ /отм./ имотът е загубил правната си самостоятелност и е станал част от УПИ * и съобразно чл.59 от З. /отм./ по време на действие на закона /1973 г. – 2000 г./ е забранено придобиване по давност на реални части от парцели, а следователно ищците не са могли да станат собственици на посоченото от тях основание.
Въззивното решение е постановено при допуснати съществи нарушения на съдопроизводствените правила. Като основание на предявения иск ищците са посочили изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради осъществено владение преди 1990 г., като са се позовали и на присъединяване владението на техния наследодател. Така заявеното основание не е било достатъчно конкретизирано, тъй като липсва изложение на конкретни фактически твърдения кой е наследодателят им, кога е завладял имота, чрез какви действия е осъществявал фактическата власт. Наличието на твърдения в тази насока е необходимо с цел преценка на приложимите правни норми и евентуално наличие на забрана за придобиване на недвижим имот по давност, а така също и с оглед правото на защита на ответниците и преценка кои са конкретните спорни обстоятелства между страните и относимостта на ангажираните доказателства. В нарушение на чл.109, ал.2 от ГПК /отм./ въззивният съд не е поставил на страните въпроси относно твърденията им за тези релевантни обстоятелства, а е преценявал правното действие на владение осъществявано само в периода 1980-1990 г., без да изложи съображения защо приема, че именно това е спорния по делото период и то въпреки ангажираните гласни доказателства, че имота е съставлявал нива на бащата на ищеца, обработвана като зеленчукова градина. Същевременно съдът не е отчел, че процесния имот е урегулиран едва през 1964 г., като до този момент е съставлявал земеделска земя /т.2.3 от заключението от 24.02.2006 т.1, а съответно страните следва да изложат твърденията си включван ли е имота в ТКЗС и налице ли е процедура по възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Допуснатите съществени процесуални нарушения са основание за касиране на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на П. гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1289 от 10.12.2007 г., постановено по гр.д. № 872 по описа за 2007 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: