О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 11.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1217 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №69 от 08.05.09г. по гр.д. №109/09г. на В. окръжен съд е бил уважен предявеният от наследниците на И. С. М. срещу Е. В. В. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот в с. Н., община В..
В. съд е приел, че ищците са придобили собствеността на имота по давност, започнала да тече през 1988г. и изтекла към момента на предявяване на исковата молба през 2007г.
Касационна жалба срещу решението е подадена от ответницата Е. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК тя поставя два въпроса, по които според нея са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е прилага ли се чл.29, ал.4 от ЗСГ /отм./ за времето преди отмяната му, а вторият – има ли значение за страните по собственически иск съдебното решение, с което искът за нарушено владение е уважен, образувано е изпълнително производство и са извършени изпълнителни действия по него.
Ответниците в производството Ц. В. М. , С. И. М. и З. И. М. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането и до касационно обжалване.
Настоящият състав приема, че по първия материалноправен въпрос за приложението на чл.29, ал.4 от ЗСГ /отм./ не следва да се допуска касационно обжалване. От една страна въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос, а от друга страна, с оглед характеристиката на спорния имот като земеделска земя, дадена на ответницата Е за ползване, чл.29, ал.4 от ЗСГ /отм./ е неприложим. Ето защо и посочената съдебна практика по прилагането на този текст – решение №1843/10.05.83г. по гр.д. №298/83г. на І ГО на ВС е неотносима към спора по настоящото дело.
По втория въпрос обаче е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Хипотезата, при която с влязло в сила решение е уважен иск по чл.75 от ЗС, а след това ответникът е предявил срещу предишния ищец иск за собственост за същия имот, основан на придобивна давност, включваща периода на владение по предходния спор, не е често срещана и би представлявала интерес от гледна точка на правилното прилагане на закона и развитието на правото. По-конкретно в тази хипотеза се поставя процесуалноправният въпрос следва ли съдът в спора за собственост да зачете силата на пресъдено нещо по иска с правно основание чл.75 от ЗС и какви са обективните предели на това решение. Този въпрос възниква по конкретното дело с оглед данните, че преди да бъде заведен положителния установителен иск за собственост, ответницата в настоящото производство Е. В. е провела успешно срещу ищците Ц, С. М. и З. М. иск по чл.75 от ЗС за същия имот – обстоятелство, което не е било взето предвид от въззивния съд при постановяване на атакуваното решение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са налице другите основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като от една страна жалбоподателката не е посочила задължителна практика на ВС или ВКС, която се включва в основанието по т.1, а съдебните решения, на които се е позовала не сочат на противоречива практика по посочения по-горе въпрос и съответно – не могат да служат като основание по чл.280, т.2 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №69 от 08.05.09г. по гр.д. №109/09г. на В. окръжен съд.
Указва на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 40лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: