О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 09.01.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №898 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. М. от [населено място], срещу решение от 19.03.2011г., постановено по гр.д.№87/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 04.11.2010г. по гр.д.№7996/2010г. на Пловдивски районен съд са отхвърлени предявените от С. Г. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. Г. М. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, тъй като в заповедта подписите на служител и работодател са на едно ниво в документа, след текста за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие и едва след това има текст за дата на връчване.
Това разрешение е в противоречие с приложеното от касатора решение №186 от 15.02.2005г. по гр.д.№3502/2002г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че уволнението по взаимно съгласие по чл.325, т.1 от КТ означава, че и двете страни по трудовото правоотношение еднакво желаят неговото прекратяване при наличие на ясно изразена воля.
Налице е противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос, явяващ се съществен за конкретното делото, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Спорът е трудов, поради което касаторът не дължи държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2011г., постановено по гр.д.№87/2011г. на Пловдивски окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: