Р Е Ш Е Н И Е
Nо 240
София, 22.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията/ председателя/ БАЛЕВСКА
гр. дело № 61 / 2008 година , образувано по описа на I отд. на ГК,
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК/2007 г./ във вр. чл.218а б.”а” ГПК/ отм./.
В. Т. З./ Ф. Ш. А. / обжалва и иска да се отмени Решение Nо 203 от 12.07.2007 година по гр.въз.д. Nо 179/2007 година на Смолянския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е оставено в сила решение Nо 13 от 20.02.2007 година по гр.д. Nо 279/2006 година на Девинския районен съд и е отхвърлен иска и за присъждане на законна лихва по присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв. солидарно по отношение на двамата ответника , считано от датата на постановяване на Решение Nо 253/ 03.05.2004 година по НД Nо 863/2003 година на ВКС-НК, за разликата до предявения размер от 7 000 лв. Поддържа се , че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, поради неправилно прилагане разпоредбата на чл. 111 б.”в” ЗЗД, отменително основание по см. на чл.218б б.”в” ГПК/отм./.
С втора-самостоятелна касационна жалба , Е. Ф. П. /Исмаил Ф. И. / от гр. Д. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 203 от 12.07.2007 година по гр.възз.д. Nо 179/2007 година на Смолянския окръжен съд, в частта , с която е осъден солидарно със С. Х. К. да заплати лихвите на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД. Поддържа се , че в обжалваната част решението е неправилно, постановено при неточно прилагане на закона , основания за отмяна по см. на чл. 218б б.”в” ГПК/ отм./.
В срока по чл.218г ГПК / отм./ не са постъпили писмени възражения от ответниците по касация.
По подадените касационни жалби, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в ал.1 ГПК/ отм./, съдържат изложение на релевираните основания и са процесуално допустими.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция САМО по жалба на В. Т. З. е отменил решението на първата инстанция , с което всеки един от ответниците е осъден да заплати сума от 1 533. 54 лв. като припадаща се част от дължимите лихви върху сумата от 10 000 лв. за времето 03.05.2004 година 12.10.2006 година , която сума се дължи солидарно от двамата и съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и след като е прието, че и акцесорното задължение за дължими лихви следва да се присъди солидарно е постановено ново решение , с което двамата ответника са осъдени да заплатят законната лихва на сумата от 10 000 лв. , за времето от 03.05.2004 година до 12.10.2006 година/прието в мотивите на решението / в размер на 3 067.07 лв. и разноски по делото.
По касационната жалба на В. Т. З.
Касационната жалба е неоснователна . Не е допуснато нарушение по приложение разпоредбата на чл. 114 ал.1 и ал.3 ЗЗД.
С Присъда Nо 3/16.01.2002 година по НОХД Nо 73/2001 г.на Девинския РС, влязла в сила на 09.02.2005 година И. Ф. И. / Е. Ф. П./ и С. Х. К. от гр. Д. са признати за виновни за извършено престъпление спрямо ищцата по чл. 152 ал.2 т.1 във вр. с чл. 152 ал.1 т.2 НК, като са осъдени всеки от тях да заплати на пострадалата Ф. Ш. А. / В. Т. З./ сума от 5 000 лв.
С Решение Nо 104/19.06.2003 година Смолянския ОС изменява присъдата, в частта по присъденото обезщетение в смисъл , че обезщетението от 10 000 лв. се дължи солидарно от осъдените лица, което решение е потвърдено с Решение Nо 252/03.05.2004 година на ВКС по КНД Nо 863/2003 г./, в частта по уважения-изменен от втората инстанция граждански иск.
В наказателния процес пострадалата Ф. Ш. А. /В. Заимова/ не е претендирала присъждане на дължимата ЛИХВА върху обезщетението от 10 000 лв. неимуществени вреди,която претенция в размер на 7 000 лв. е предмет на настоящия процес.
По присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв. на основание чл.45 ЗЗД се дължи обезщетителна лихва. Като задължение , лихвата е парично, акцесорно и по принцип с главното задължение.
Решаващият съд е приел, правилно и законосъобразно е приел, че претендираната лихва се дължи от датата на откриване на дееца – чл. 114 ал.3 ЗЗД, а това е датата на извършване на престъплението, тъй като извършителите на престъплението са били известни .
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, т.е. главното задължение, длъжникът се смята в забава и без покана. От това следва, че за такива задължения забавата настъпва от момента на възникването им. Съгласно чл. 86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Понеже за паричните задължения, произхождащи от непозволено увреждане, забавата настъпва от момента на възникването им, то съгласно разпоредбите на този член законната лихва върху тези задължения се дължи от този момент.
Касаторката З. поддържа , че срокът за погасяване на задължението за лихви тече от датата на влизане в сила на присъдата по НОХД Nо 71/2001 година на Девинския РС , в гражданската част – а именно 03.05.2004 година датата на Решението на ВКС по КНД Nо 863/2003 година. Решаващият съд правилно не е възприел тези теза, прилагайки законосъобразно разпоредбите на закона и приемайки , че вземането е частично погасено по давност/ по възражението на ответниците-длъжници/ на основание чл. 84 ал.3 ЗЗД във вр.с.чл.114 ал.3 ГПК в размер на сумата 4 118.88 лв. като искът е уважен до размер на сумата 3 067.07 лв.
Неоснователно е и релевирания довод за незаконосъобразност на обжалваното решение поради неприсъдени лихви за времето след завеждане на иска. Изтеклите лихви, като самостоятелно акцесорно парично задължение от датата на изискуемостта на главното задължение от непозволено увреждане до предявяване на иска могат да бъдат присъдени само ако има предявен иск за тях, какъвто е настоящия случай. Но за да бъдат присъдени същите за времето след завеждане на иска, трябва да има направено искане за това в самата искова молба или през течение на процеса до приключване на устните състезания. По делото данни за такова искане няма , а съдът служебно не може да се произнесе и да ги присъди.
По касационната жалба на Е. Ф. П.
Касационната жалба е неоснователна.
Задължението за лихви е акцесорно задължение и е във функционална зависимост с главното задължение . След като последното е присъдено и се дължи при условията на солидарност спрямо двамата деликвента, то и акцесорното задължение , като обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение, също се дължи солидарно от длъжниците.
Релевираните доводи , че в диспозитива на съдебното решение не е уточнен размера на задължението по отношение на което се присъдиха лихвите е неоснователно. Размерът на задължението е 10 000 лв. и този размер е посочен точно. Доколкото лихвата може да се търси отделно от главното задължение , дори и когато то е погасено чрез плащане, то обстоятелството , че от страна на Е. П. има частично погасяване на задължението по предприетото от В. З. принудително изпълнение, е без значение за размера на дължимата лихва, когато тя се претендирана до дата, преди изпълнението. Ако е било налице погасяване на част от дълга към датата на завеждане на иска , то това обстоятелство е следвало да се отчете при изчисляване размера на задължението. При данните по делото за липса на въззивна жалба в тази част от страна на Е. П. срещу постановения съдебен акт от първата инстанция , в частта за размера на задължението за лихви, то същият не може да обжалва в тази част пред касационната инстанция. Правилно, съобразявайки , че няма въззвина жалба , решаващият съд е отказа и събиране на доказателства във втората инстанция.
Доколкото жалбоподателят счита , че въззивното решение е непълно, поради липса на произнасяне в дипозитива на решението на периода , за който се присъжда лихвата като обезщетение по чл. 86 ал.1 ЗЗД, то пътят на отстраняване на този порок не е касационното обжалване . Касае се до порок, който може да бъде отстранен от съда , постановил решението.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК /отм./ , състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА и з ц я л о Решение Nо 203 от 12.07.2007 година по гр.въз.д. Nо 179/2007 година на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: