Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 08.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.03.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело N 3962 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. срещу въззивно решение № 229 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 128 /2018 г. на Врачански окръжен съд, г.о., постановено по жалба срещу решение № 808 /18.12.2017 г. по гр.д. № 2054 /2017 г. на Врачански районен съд, в частта, с която,
· решението на Врачански районен съд е отменено в частта, с която е уважен предявеният от С. Й. Б. срещу Д. Д. Б. иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване, че ищцата е собственик на 50 /300 (1 /6) ид.ч. от гараж и вместо това този иск е отхвърлен;
решението на Врачански районен съд е потвърдено в частите, с които
· е отхвърлен предявеният от С. Д. П. срещу Д. Д. Б. иск по чл.124 ГПК за установяване, че ищцата е собственик на още 50 /300 (1 /6) ид.ч. от гараж, извън посочените 3 /300 (1 /100) ид.ч., като придобити по силата на наследствено правоприемство от починалия на 11.01.1994 г. Д. Д. Б.;
· е отхвърлено искането на С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. срещу Д. Д. Б. с правно основание чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № ….. /….. г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез ж.с.к.;
· е уважен насрещен иск на Д. Д. Б. срещу С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. по чл.124 ГПК за собственост на 150 /300 (1 /2) ид.ч. от процесния гараж, придобити по силата на нотариален акт № ….. /….. г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез ж.с.к.;
· в частта, с която жалбоподателите са осъдени за разноски.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
Насрещната страна Д. Д. Б. в писмен отговор оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост на недвижим имот, за които не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
Настоящият състав намира, че жалбоподателите основателно поддържат, че изводът на въззивния съд, че заповед № 1286 /04.10.1994 г. на ОбНС – В. по чл.100 от З. (отм.) е можело да бъде отменена по реда на чл.109,ал.2 З. (отм.) през 1994 г. (към момента, когато е издадена заповедта) (на стр. 9 от мотивите към въззивното решение), представлява правен извод, че отменена през 1990 г. (ДВ, бр. 31 от 1990 г.) разпоредба (на чл.109 З. (отм.) се прилага по отношение на юридически факт, осъществен след това – през 1994 г. (заповедта № 1286 /04.10.1994 г. на ОбНС – В.).
Този правен извод е основан на неправилното приложение на правилото на чл.109 З. (отм.), което е видно от самите мотиви на въззивното решение.
Заповед № 1286 /04.10.1994 г. на ОбНС – В. има значение за спора, защото на нея ответникът по първоначалните искове и ищец по насрещния иск Д. Д. Б. основава твърденията си, че е собственик на 2 /3 ид.ч. от процесния гараж, като твърди, че с тази заповед е била изпълнена процедурата по чл.102 З. (отм.), като на него са определени 2 /3 ид.ч. от процесния гараж, а ищците (жалбоподатели в настоящото производство) я оспорват.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с искане да констатира нищожността на заповедта (л.8 от мотивите), при което е приел следното: Влязлата в сила заповед по чл.100 З. (отм.) е могла да бъде отменяна от органа, който я е издал, такава възможност е предвидена в чл.109,ал.2 З. (отм.) и заповед № 1286 /04.10.1994 г. на ОбНС – В. е издадена именно в тази хипотеза. Предпоставките на чл.109,ал.2 З. (отм.) са били налице, такова производство е било инициирано от инвеститора и започнато. Така въззивният съд е обосновал извода, че заповед № 1286 /04.10.1994 г. е валидна, няма данни да страда от пороци, водещи до нейната нищожност, а законосъобразността и не може да бъде обсъждана (по чл.17,ал.2 ГПК), тъй като съдът не е сезиран с такова искане.
Настоящият състав намира, че с това е осъществена очевидна неправилност на въззивното решение, предвидена като основание по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За разглеждането на касационните им жалби жалбоподателките С. Б. и С. П. следва да заплатят по 50 лева държавна такса (минималният размер по два иска (2 по 25 лева) – от всяка от тях и насрещен срещу всяка от тях), а Л. И. П. следва да заплати 25 лева държавна такса за разгледания срещу него насрещен иск.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
По касационната жалба на С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. допуска до касационно обжалване въззивно решение № 229 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 128 /2018 г. на Врачански окръжен съд, г.о., в частта, с която с него
· е отхвърлен предявеният от С. Й. Б. срещу Д. Д. Б. иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване, че ищцата е собственик на 50 /300 (1 /6) ид.ч. от гараж;
· е отхвърлен предявеният от С. Д. П. срещу Д. Д. Б. иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване, че ищцата е собственик на още 50 /300 (1 /6) ид.ч. от гараж, извън посочените 3 /300 (1 /100) ид.ч., като придобити по силата на наследствено правоприемство от починалия на 11.01.1994 г. Д. Д. Б.;
· е отхвърлено искането на С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. срещу Д. Д. Б. с правно основание чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез ж.с.к. № 168 /2007 г.
· е уважен насрещният иск на Д. Д. Б. срещу С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. с правно основание чл.124 ГПК за собственост на 150 /300 (1 /2) ид.ч. от процесния гараж, придобити по силата на нотариален акт № …. /….. г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез ж.с.к.;
· С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. са осъдени за разноски.
Указва и дава възможност на С. Й. Б., С. Д. П. и Л. И. П. в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на по 50 (петдесет) лева за С. Б. и С. П. и 25 (двадесет и пет) лева за Л. П., като им указва, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.