ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 241
София, 15.02.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 843 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на [фирма] П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 07.Х.2010г. по в.гр.д. № 503/2010г.
Ответникът по касационната жалба Н. Т. Ч. от [населено място] не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Пловдивския РС от 28.ХІІ.2009г. по гр.д. № 7611/2009г., с което „Самостоятелна медико-техническа лаборатория /С./ П.” Е. е осъдено да заплати на Н. Т.Ч. 6050лв. неизплатени трудови възнаграждения – за м.ноември 2008г. – 550лв., по 1000лв. за месеците през периода декември 2008г. – април 2009г. и 500лв. за м.май и юни 2009г., ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане, както и разноски и държавна такса.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, че страните са били в трудово правоотношение за длъжността „зъботехник” по договор от 03.ХІ.2008г., прекратено от 15.VІ.2009г.; че през част от процесния период ищецът полагал труд и при друг работодател при 4 часов работен ден по допълнителен трудов договор по чл.111 КТ за външно съвместителство; че допълнителния трудов договор не засяга валидността на основния трудов договор, сключен с ответника; по време на съществуване на трудовото правоотношение работодателят следва да осигури условия за изпълнение на трудовите задължения на служителя и при неосигуряването им следва да заплаща трудово възнаграждение; с оглед признанието на законния представител на ответника, че поради преместване на лабораторията не е създал условия на ищеца да престира работната си сила, уговореното трудово възнаграждение се явява дължимо предвид и липсата на доказателства за освобождаващи ответника от това задължение обстоятелства.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса, уточнен от съда, дължи ли се трудово възнаграждение, ако работникът/служителят не престира работната си сила, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и по който била налице противоречива практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения материалноправен въпрос, по който на настоящия състав не е известна практика. Представените съдебни решения /по гр.д. № 202/2003г. на ВКС ІІІ ГО, по гр.д. № 99/2004г. на ВКС ІІІ ГО, по гр.д. № 752/2004г. на В..ОС и по гр.д. № 292/2004г. на В..ОС/ не обосновават наличието на твърдяната противоречива практика по релевирания въпрос, тъй като в тях такъв въпрос не е бил предмет на разрешаване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, ХІV-ти състав, № 1364 от 07.Х.2010г. по гр.д. № 503/2010г.
УКАЗВА на [фирма] П. в едноседмичен срок от връчването му на препис от определението да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 121лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: