11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 241
София, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 916 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. С. Ч. чрез адв.С. С. срещу решение № 1578 от 1.10.18г.по в.гр.дело № 1556/18г.на Варненския окръжен съд.С него е потвърдено решение № 4733/17.11.17г.по гр.дело № 4415/17г.на Варненския районен съд в частта,с която са отхвърлени обективно съединените искове на С. С. Ч. срещу „Булминерал”АД за заплащане солидарно с „ВМ Интернешанъл”ЕООД, на следните суми : 6 448.67 щатски долара неизплатено трудово възнаграждение за периода от 1.07.15г.до 7.08.15г., както и за периода от 13.10.15г.до 14.11.15г.,ведно със законната лихва върху неизплатената част от главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и сумата 278.21 щатски долара обезщетение за забавено изпълнение за периода от 1.01.16г.до 3.06.16г.,на основание чл.128 КТ и чл.199з К..
С определение № 361 от 18.04.19г.състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса: Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните.
Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд, съдът постановява решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, т.е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи.
На основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване и по въпроса относно приложението на чл.199з К.,на който е даден отговор в решение № 592 от 5.12.08г.на ВКС по т.д.№ 306/08г.на І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е посочено,че отговорността на наемателя по договор за беърбоут чартър пред трети лица обхваща претенциите във връзка с експлоатацията на кораба – чл.199з К.,като задължението на корабособственика за предаване на наемателя на кораб, годен за експлоатация, включва състоянието на корпуса,машините и оборудването – чл.199д ал.1 К..След изпълнение на задължението на корабособственика за предаване на наемателя на кораба в мореходно състояние,поддържането на плавателния съд в това състояние е задължение на наемателя /беърбоут чартьора/ – чл.199д ал.2 К..Законодателно изрично е предвидено/чл.199д ал.2 изр.2 К./,че отстраняването на скритите недостатъци на кораба е задължение на корабособственика,респективно всички разходи във връзка с експлоатацията на кораба са за сметка на наемателя – чл.199ж К..С оглед на посочените разпоредби се налага извод,че задължението за обезщетяване на вреди,причинени на трети лица,възниква от непозволено увреждане ,произтичащо от плавателния съд като вещ, т.е. отговорността на наемателя по чл.199з К. към трети лица не се отнася до членовете на корабния екипаж, които са в трудови правоотношения.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Касаторът поддържа, че работодател на членовете на екипажа е корабопритежателят „Булминерал”АД, а не корабният мениджър, като се позовава на чл.199б К., чл.88 ал.3 К., чл.88б К. и чл.225а К..С оглед на това, счита за необоснован изводът на въззивния съд,че ответникът „Булминерал”АД не е пасивно легитимиран по предявените искове,доколкото същите се основават на прекратеното му трудово правоотношение като член на екипажа на кораб,експлоатиран от ответника по договор за беърбоут чартър.Излагат се и доводи за симулативност на договора за пренаемане на кораба, сключен между ответника и третото за спора лице „Ш. логистик”С.А., по които съдът не се е произнесъл в нарушение на съдопроизведствените правила. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и разрешаване на спора по същество, като „Булминерал”АД да бъде осъден да заплати на ищеца претендираното неизплатено трудово възнаграждение за процесния период.
Ответниците по жалбата не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила и не е било предмет на въззивното производство в частта,с която ВМ”Интернешънъл” ЕООД е осъдено да заплати на С. Ч. 6 448.67 щатски долара неизплатено трудово възнаграждение за периода от 1.07.15г.до 7.08.15г., както и за периода от 13.10.15г.до 14.11.15г.,ведно със законната лихва върху неизплатената част от главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и сумата 278.21 щатски долара обезщетение за забавено изпълнение за периода от 1.01.16г.до 3.06.16г.,на основание чл.128 КТ и чл.86 КТ.
Спорно е между страните във въззивното производство дали ответникът „Булминерал”АД – В. е солидарно отговорен наред с ВМ”Интернешънъл”ЕООД В. за заплащане на дължимо,но неплатено трудово възнаграждение на ищеца.Въззивникът е обосновал солидарната отговорност на „Булминерал”АД –В. с твърдения,че през процесния период същият е бил беърбоут чартьор на кораба, съответно с приложението на чл.199з К..
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че с договор за беърбоут чартър /договор за наемане на кораб / от 6.01.12г. корабособственикът „Индивидюъл технолъджи”СА е предоставил МК ”Батя” под наем на „Булминерал” ООД за срок от 11.01.12г.до 6.01.17г.Установено е също, че на 7.05.13г. ”Булминерал”ООД /понастоящем АД/ е преотдал под наем кораба на „Ш. Л. С.А. за периода от 7.05.13г.до 7. 05.16г., а на същата дата последното дружество е сключило с „ВМ Интернешънъл”ЕООД договор за корабен мениджмънт на МК „Батя”.Прието е,че трудовият договор на ищеца е сключен с корабния мениджър, който при сключването му е действал от свое име. Установено е,че ищецът е работил на МК „Батя”, на длъжност ”втори помощник капитан на кораб”,от 1.07.15г.до 7.08.15г.,както и от 13.10.15г.до 14.11.15г.
При тези данни въззивният съд е изложил съображения,че трудовите договори с членовете на екипажа могат да бъдат сключени както от корабопритежателя, така и от негов представител, респективно мениджър, предвид правомощията на мениджъра съгласно договора за корабен мениджмънт и разпоредбите на чл.225а К..Корабният мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на екипажа от името и за сметка на корабопритежателя.Когато трудовият договор е сключен в рамките на представителната власт на корабния мениджър,правата и задълженията възникват направо в правната сфера на представлявания корабопритежател.Когато обаче трудовият договор е сключен от корабния мениджър от негово име, задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт. Съдът е приел, че в случая трудовият договор е сключен с ВМ”Интернешънъл” ЕООД, който при сключването му е действал от свое име, поради което и правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в неговата правна сфера.Посочено е в решението,че в тези случаи законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя, нито такъв извод може да бъде направен чрез тълкуване волята на страните по договора.Въззивният съд е намерил за неоснователно позоваването от страна на ищеца на разпоредбата на чл.199з К., като е приел, че същата се отнася за отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, а членовете на екипажа нямат качеството на трети лица по смисъла на посочената разпоредба.
Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на исковете, прилагайки към процесното правоотношение правилата на Кодекса на труда, без да съобрази, че приложимите норми към морския трудов договор са: Конвенция на организацията на Обединените нации по морско право (Обн. ДВ. бр.73 от 27 август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 август 1996г.); Морска трудова конвенция (ратифицирана със закон, приет от 40-ото НС на 27.05.2009 г. – ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.08.2013 г., в сила от 20.08.2013 г.,); Кодекс на търговското корабоплаване; Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (приета с ПМС № 226 от 14.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г.); Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2003 г.) и Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.).
Съгласно Конвенцията на организацията на Обединените нации по морско право (Обн. ДВ., бр.73 от 27.08.1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30.08.1996г.), корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават, като всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме документи, удостоверяващи това – чл. 91, т.1 и т.2. Съгласно чл. 94 от Конвенцията относно задълженията на държавата на знамето, всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера; води корабен регистър, съдържащ имената на корабите под нейно знаме и техните данни и взема мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море.
Във вътрешното ни законодателство, връзката между кораба и държавата на знамето е уредена в чл. 27 от Кодекса за търговското корабоплаване (К.), който гласи, че под знамето на Република България плава само кораб, който: 1. е собственост на държавата; 2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна – членка на Европейския съюз, установени в Република България и 5. кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 – 4 за времето на действие на договора. Тази уредба гарантира, че под български флаг може да плават само кораби с доказана и съществуваща реална връзка с Република България. Съгласно чл. 33, ал.1 К., всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище, като регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция „Морска администрация“. Съгласно чл. 34, ал. 5 К., регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме. Съгласно чл. 39а, ал.1, т.1 К., кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги, ако е нает от българската държава или от лице по чл. 27, ал.1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ, т.е. от българско физическо или юридическо лице; физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна – членка на Европейския съюз, установени в Република България.
Беърбоут чартьорът е наемател, на когото са предоставени пълни права по владение и контрол върху кораба, включително правото да наема екипаж. Той е корабопритежател и работодател (чл.9, ал.3 К., пар.1, т.7 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя и чл.199а К.). Съгласно императивната разпоредба на чл.88б К. трудовото правоотношение по престиране на работна сила на кораб възниква между корабопритежателя (в частност беърбоут чартьора) и членовете на екипажа на кораба. Беърбоут чартьорът се вписва в регистровите книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър (чл.10, т.13 от Наредба №1/2003г. за вписване в регистъра на корабите). В полза на беърбоут чартьора се издава свидетелство за регистрация, което удостоверява качеството на беърбоут чартьор и правото му да плава под български флаг (чл.13, ал.5 Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи). Беърбоут чартьорът се вписва и в корабния дневник, доколкото там се отразява цялостната дейност на кораба и събитията, свързани с кораба и екипажа.
Подбеърбоут чартьорът е пренаемател, който има същите права като беърбоут чартьора, доколкото ги получава от него и има качеството на корабопритежател и на работодател (чл.199г К.). Вписва се в регистрите на корабите като беърбоут чартьор. При конкуренция на права между беърбоут чартьора и подбеърбоут чартьора относно това кой е корабопритежател и работодател, право има този, който е вписан в регистровите книги за вписване на корабите (чл.43 К.), тъй като спрямо трети лица корабопритежател ще е лицето, което е вписано като беърбоут чартьор в регистъра.
Съгласно чл. 35 К., на корабите, вписани в регистровите книги се издава свидетелство за регистрация, а съгласно чл. 35а К., на корабите, наети по договор за беърбоут чартър се издава временно свидетелство за регистрация, удостоверяващ правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години.
Корабният мениджър комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл.225а, т.2 К.). По силата на закона извършените действия по наемане на екипаж на кораб винаги са от името на корабопритежателя. В случай че корабният мениджър е имал пълномощно, дори да е договарял от свое име и да не е заявил, че действа от чуждо име, правните последици ще настъпят в патримониума на корабопритежателя по силата на закона. Това следва от нормата на чл. 225а, т.2 К., която изрично постановява, че корабният мениджър действа от името на корабопритежателя, както и от правилото на чл. 88б К., според която правоотношението по предоставяне на работна сила на кораб е винаги между корабопритежател и корабния екипаж, както и от разпоредбата на чл. 199ж К., според която корабопритежателят дължи трудовото възнаграждение на наетия корабен екипаж.
В случай, че корабният мениджър е действал без пълномощно, действията по наемане на корабен екипаж ще са действия без представителна власт (чл.42, ал.2 ЗЗД) в отношенията между корабопритежателя и екипажа. Потвърждаване на действията от мнимо представлявания следва да се извършат в писмена форма, доколкото за трудовия договор се изисква писмена форма за действителност. В трудовото право обаче потвърждаването на сключен трудов договор може да се извърши и с конклудентни действия и да обвърже корабопритежателя, когато работникът е бил добросъвестен. Съгласно чл.405а, ал.3 КТ отношенията между работодателя и работника по повод престиране на работна сила са винаги трудови отношения и се уреждат като по действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен. В случая трудовото правоотношение между корабопритежателя и екипажа, при действия без представителна власт и липса на писмено потвърждаване, ще се уреди по действителен трудов договор, при условие че постъпилият на работа работник е бил добросъвестен. Добросъвестен ще е този работник и служител, който не е знаел за съществуващия порок, т.е. не е знаел за липсата на представителна власт на корабния мениджър (добросъвестността е незнанието на факт с правни последици). В този случай трудовото правоотношение между каробопритежателя и членовете на екипажа ще има същото съдържание както потвърдения с конклудентни действия договор.
Когато корабният мениджър е осъден с влязло в сила решение да плати трудово възнаграждение на член на корабния екипаж, не съществува пречка (липсва субективен идентитет и съответно СПН) работникът или служителят да води дело срещу работодателя (корабопритежателя) за същото, при условие и доколкото не е извършено плащане от корабния мениджър, иначе работникът или служителят ще се обогати неоснователно, тъй като ще получи два пъти една и съща престация.
В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя становището на въззивния съд,че не е налице солидарна отговорност между корабопритежателя и корабния мениджър по отношение на задълженията за заплащане на трудови възнаграждения на екипажа, а позоваването на чл.199з К. е неоснователно,в какъвто смисъл е отговорът на втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.
При тази уредба на закона, корабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице, извън обхвата на тези по чл. 27, ал.1 КТ, не могат да плават под знамето на Република България; не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” (чл. 39а, ал.1 К.), нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме (чл.35а К.). Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона е недействително и не може да породи правни последици.
Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал.1 КТ, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т.ч. на екипажа на кораба, чието правно положение съгласно чл. 12 К. се урежда от закона на знамето на кораба.
Тази правна уредба не е съобразена от въззивния съд при формиране на изводи, че моряците на кораб „Батя” са били наети от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД от името и за сметка на „Ш. лоджистик“ С.А., който е корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 К.; че „Булминерал“ АД не е имал качеството на работодател, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана. Въззивният съд е формирал изводите си и в нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК без да обсъди въведените от въззивния жалбоподател доводи за неправилност на първоинстанционното решение относно недействителността на извършеното вписване на „Ш. лоджистик“ С.А., както и относно отговорността на ответника „Булминерал” АД като корабопритежател, както и приложените в подкрепа на този довод временно свидетелство за регистрация на кораба в пристанище В., издадено на „Булминерал” АД, с което му е разрешено да издигне националното знаме на Република България на кораб „Батя”, извлечение от корабния дневник на м/к „Батя” и удостоверения на Агенция „Морска администрация от 02.02.2016 г. и от 30.06.2016 г. за извършените вписвания в регистъра на корабите.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което и на основание чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, при разрешаване на който съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:
Търговско акционерно дружество „Ш. лоджистик“ С.А. е учредено по правото на Република М. острови, т.е., е правен субект извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39а, ал.1 КТ – не е българско юридическо лице или повече от половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, поради което договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с „Ш. лоджистик“ С.А. за моторен кораб „Батя“ не е следвало да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Вписването на този договор е недействително като извършено в нарушение на закона, поради което на „Ш. лоджистик“ С.А. не е издадено и временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораб „Батя” да плава по време на действие на договора под българско знаме. Корабът е отплавал от българско пристанище под българско знаме с временно свидетелство за регистрация, издадено на „Булминерал” АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник, удостоверяващ фактите, изискващи се от международните договори, страна по които е Република България и от националното законодателство – чл. 2 от Наредбата за корабните документи.
Договорът за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между „Булминерал” АД и „Ш. лоджистик“ С.А. е валиден в отношенията между страните, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо, но не и българско знаме, но е непротивопоставим на екипажа на кораба. Непротивопоставимо на членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети добросъвестни лица е и недействителното, извършеното в нарушение на закона вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Недействителни са и сключените с ищеца трудови договори от 22.12.2014 г. и от 14.07.2015 г. с ВМ Интернешанъл“ ЕООД. Мениджърът, съгласно чл. 225а, т.2 К. комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т.е. действа като негов представител, поради което съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовите отношения, в трудовия договор следва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на мениджъра. В конкретния случай трудовите договори с ищеца са сключени в нарушение на тези изисквания, поради което като противоречащи на закона са недействителни. При сключването и изпълнението им работникът е действал добросъвестно, поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с работника следва да се уреждат като при действителен трудов договор – на работника се дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение. Възнаграждението се дължи от работодателя, независимо дали е посочен в трудовия договор – кой е работодател на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на §1, т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 К. корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. По отношение на екипажа на кораб „Батя” работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения е корабопритежателят „Булминерал” АД, вписан валидно като такъв в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и в корабния дневник и с чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период през 2015 -2016 година. По делото е установено по несъмнен начин, че работникът е престирал труда си в процесния период, както и че корабопритежателят (беърбоут чартьор) „Булминерал АД е приел изпълнението на работата, осигурявайки отплаването на кораба с наетия в него екипаж от българското пристанище под националния ни флаг, предоставяйки временното си свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско знаме, вкл. изплатил трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг. Разгледани в тяхната съвкупност посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут чартьорът „Булминерал” АД е работодател на екипажа по смисъла на §1, 7 ДР от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 К. отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа.
Предвид изложеното, предявените искове за неизплатено трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава са основателни и следва да бъдат уважени в претендирания размер, който не се оспорва от ответника. С оглед гореизложените мотиви искането за солидарно осъждане на ответниците е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1578 от 1.10.2018 г., постановено по в.гр.д. №1556/18 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от С. С. Черкишев против „Булминерал“АД /в несъстоятелност/ [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 199ж, ал. 1 К., за сумите, представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд в размер на 6448.67 щатски долара за периода от 1.07.2015г.до 7.08.15г.,както и за периода от 13.10.15г.до 14.11.15г.,ведно със законната лихва върху неизплатената част от главницата,считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 6.06.16г.до окончателното изплащане на задължението и сумата от 278.21 щатски долара обезщетение за забавено изпълнение за периода от 1.01.16г.до 3.06.16г.,на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, както и в частта на присъдените разноски и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Булминерал“АД/в несъстоятелност/ [населено място], представлявано от синдика Я. Н. Стоянов от [населено място], да заплати на С. С. Черкишев, ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, на основание чл. 199ж, ал. 1 К., сумите, представляващи трудово възнаграждение в размер на 6448.67 щатски долара за периода от 1.07.2015г.до 7.08.15г.,както и за периода от 13.10.15г.до 14.11.15г.,ведно със законната лихва върху неизплатената част от главницата,считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 6.06.16г.до окончателното изплащане на задължението и сумата от 278.21 щатски долара обезщетение за забавено изпълнение за периода от 1.01.16г.до 3.06.16г.,на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на „Булминерал“АД/в несъстоятелност/ [населено място] ведно с „ВМ Интернешанъл“ЕООД/в несъстоятелност/ [населено място].
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.