Р Е Ш Е Н И Е
№ 241
гр. София, 21 януари 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1058 по описа за 2019 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Т. Т. срещу решение на Софийски апелативен съд № 345 от 13.08.2019 г, по ВНОХД № 716/19, с което е изменена присъда на Софийски градски съд № 62 от 7.03.2019 г, по НОХД № 1985/18, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, наказанието „лишаване от свобода” е намалено на три месеца, а наложената глоба, в размер на 5 000 лв, е отменена, и присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 22.01.2018 г, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, е разпространил, като е продал на И. К. Г.,високорисково наркотично вещество: коноп /марихуана/, с нетно тегло 0, 25 гр, с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 16 %, на стойност 1, 50 лв, и е държал с цел разпространение коноп / марихуана /, с нетно тегло 0,85 гр, с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 12 %, на стойност 5, 10 лв, или всички наркотични вещества, с общо тегло 1, 10 гр, на обща стойност 6, 60 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 5 000 лв, а на основание чл. 354 а, ал. 6 НК, предметът на престъплението е отнет в полза на държавата.
С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Първата инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения, изразили се в еднолично вземане на решения по процесуални въпроси, от страна на председателя на състава, без провеждане на съвещание със съдебните заседатели. Не е съобразено обстоятелството, че, съгласно вписаното в протокола за разпит от досъдебната фаза, разпитът на св. Н. е започнал в 17, 56 ч и е приключил в 17, 05 ч, което води до негодност на протокола, а оттам, и до негодност на неговите показания, приобщени чрез прочитането им в съдебната фаза и ползвани при формиране на изводите по релевантните факти. Заличаването на св. А. е в нарушение на процесуалните правила, тъй като е попречило за разкриване на обективната истина. Налице е чл. 9, ал. 2 НК, а с отказа на съда да го приложи, е допуснато нарушение на материалния закон. Наложеното наказание е явно несправедливо.
С жалбата се прави искане за отмяна на съдебните актове и оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция.
В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.
Жалбоподателят не участва лично в касационното производство.
Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.
На първо място, неоснователно е възражението, че председателят на съдебния състав в първата инстанция е вземал еднолично решения по процесуални въпроси. Видно от съдържанието на съдебните протоколи, решенията са вземани колективно от съдебния състав, а председателят на състава е изпълнявал задълженията си да ръководи съдебното заседание. Изрично е вписвано оттеглянето на съда на съвещание и постановеният след съвещанието съдебен акт. Ето защо, възражението на защитата, че е допуснато съществено процесуално нарушение от първата инстанция, останало извън вниманието на въззивния съд, е неоснователно и не може да бъде споделено.
На следващо място, не може да бъде възприето като основателно възражението, касаещо годността на протокола за разпит на св. Н. от досъдебната фаза. Правилно неговите показания са приобщени чрез прочитането им и са ползвани при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Вярно е становището на съда, че е допусната очевидна техническа грешка при посочване на началния и краен час на проведения разпит. При това положение, показанията на св. Н. от досъдебната фаза са процесуално валидни и правилно са прочетени и приобщени към годната доказателствена съвкупност, ползвана при формиране на изводите по релевантните факти.
На следващо място, неоснователно се възразява срещу заличаването на св. А. поради следните съображения:
Този свидетел е бил поемно лице на процесуално-следствено действие, чиято процесуална валидност не е оспорена. От друга страна, съдът е положил значителни усилия да го издири и разпита, но е установил, че липсват данни за актуалното му местонахождение. Освен това, когато съдът е приел, че разпитът на този свидетел не е наложителен за разкриване на обективната истина, не е имало възражение от защитата/в тази насока са данните от съдебния протокол на заседанието, проведено на 11.01.2019 г /. Нещо повече, в съдебно заседание, проведено на 7.03.2019 г, подсъдимият и неговият защитник са изразили становище, че нямат доказателствени искания и са заявили, че желаят да бъде даден ход на съдебните прения.
С оглед на изложеното, ВКС намери, че липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Що се отнася до нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, следва да се отбележи следното: Приетите факти обуславят съставомерност по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5 НК, но не се касае за продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, както неправилно са приели инстанциите по същество. Престъплението е едно, но е извършено чрез две от формите на изпълнителното деяние: „разпространение” и „държане” с цел разпространение на високорискови наркотични вещества. Като е счел, че е налице продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което може да бъде отстранено от настоящата инстанция, която разполага с правомощие да измени въззивния акт, а и произнасянето е в полза на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението, че незаконосъобразно е отказано приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, защото степента на обществена опасност на изпълнителното деяние „разпространява” наркотични вещества е завишена независимо от количеството на разпространените вещества, тъй като последиците от деянието са сериозни, а именно: използването на такива вещества води до увреждане на здравето, което понякога може да се окаже и необратимо. Аналогично е положението по отношение на другото изпълнително деяние, предмет на осъждането, „държи с цел разпространение” / високорискови наркотични вещества /. Ето защо, в случая, независимо от неголямото количество наркотично вещество, обществената опасност на деянието изключва приложението на чл. 9, ал. 2 НК, който текст изисква да е налице малозначително деяние или такова, чиято степен на обществена опасност е явно незначителна.
С оглед на изложеното, жалбоподателят не е осъден за деяние, което не съставлява престъпление, откъдето следва, че не е приложима хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, за оправдаването му от настоящата инстанция, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Отговорността на подсъдимия е реализирана при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, като санкцията е сведена до възможния минимум. В тази насока е съобразена младата възраст на подсъдимия и необремененото му съдебно минало, сочещи на ниска степен на обществена опасност на дееца. При определяне на наказанието е взето предвид неголямото количество на инкриминираното наркотично вещество, което е релевантно при преценката на конкретната степен на обществена опасност на деянието. Съобразявайки тези обстоятелства, въззивният съд е слязъл под минимума от две години „лишаване от свобода” до законовия минимум от три месеца „лишаване от свобода”, както и е счел, че не следва да бъде налагано кумулативното наказание глоба, на основание чл. 55, ал. 3 НК, което го е мотивирало да отмени глобата от 5 000 лв. Следователно, определеното наказание три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за минималния изпитателен срок от три години, отговаря на критерия за справедливост, заложен в чл. 348, ал. 5 НПК, откъдето следва, че не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е частично основателна и следва да бъде оставена частично уважена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 345 от 13.08.2019 г, по ВНОХД № 716/19, като го ОТМЕНЯ в частта относно приложението на чл. 26, ал. 1 НК.
ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: