РЕШЕНИЕ
№ 241
София, 21.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 5294/2014 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 275 от 23.2.2015 г, постановено по гр.дело № 5294/14 г Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 765 от 23.5.14 г, постановено по гр.дело № 805/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 711/17.2.2014 г по гр.дело № 5473/13 г на Варненски районен съд, като [фирма] е осъден да заплати на Д. П. П. сумата 2710,10 лв-неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за времето от 1.4.10 г-17.10.12 г и лихва за забава върху него в размер на 481, 22 лв за времето от 1.5.2010 г до 17.4.2013 г.
Решението на съда, с което искът за заплащане на допълнително трудово възнаграждение е отхвърлен за разликата над сумата 2710 ,10 лв до сумата 7279, 88 лв и за времето от 1.4.2008 г до 1.3.2010 г е влязло в сила.
Касационното обжалване на въззивното решение е образувано на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпросите 1/ При липса на уговорка в индивидуалния трудов договор за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, такова дължи ли се на работника.2/ Следва ли при произнасянето си по въпросите, свързани с дължимостта на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съдът да се съобразява с приетите при работодателя Вътрешни правила за формиране на работната заплата, изработени въз основа на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ; 3/ за уважаването на иска по чл.12 от Наредбата следва ли ищецът да докаже, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен характер на работата, съобразно приетите от работодателя условия.
Производството по делото е образувано по касационна жалба на [фирма], подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, която отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и ал.2 от ГПК.Съдържа доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закони и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Ответникът по касационната жалба Д. П. П. чрез процесуалния си представител адв.А. А. от ВАК е заявил, че оспорва касационната жалба.Подържа, че същата е неоснователна, а въззивното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 711/17.2.2014 г по гр.дело № 5473/13 г на Варненски районен съд, с което [фирма] е осъден да заплати на Д. П. П. сумата 2710 ,10 лв-неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за времето от 1.4.10 г-17.10.12 г и лихва за забава върху него в размер на 481, 22 лв за времето от 1.5.2010 г до 17.4.2013 г.Прието е, че ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „технически ръководител” при уговорено трудово възнаграждение в размер на 550 лв.Със заповед № 13/17.1012 г същото е прекратено поради навършване на възраст за пенсиониране.Прието е, че претенцията за незаплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 2710, 10 лв е основателна и доказана, съгласно заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, според която ищецът има към 16.2.2008 г трудов стаж в размер на 27 години, с оглед на което това прослужено време съотнесено с коефициент от 0, 6 % за всяка една година трудов стаж се равнява на 18, 60 % или сумата 2710, 10 лв за времето от 1.4.2010 г-17.10.12 г.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.
Същите са разрешени с влезлите в сила съдебни актове, посочени от касатора, а именно : решение № 968/7.6.11 г по гр.дело № 6528/10 г на Бургаски районен съд, решение от 8.7.13 г по гр.дело № 697/13 г на Пернишки районен съд, 5 гр.състав, решение № 365 от 21.9.11 г по гр.дело № 644/11 г на Окръжен съд-Пазарджик, решение от 11.6.2014 г по гр.дело № 199/14 г на Русенски районен съд, 14 гр.състав и решение № 147/25.5.11 г по гр.дело № 50/11 г на Пещерски районен съд по следния начин :
Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в сила от 1.7.2007 г/ се заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор.Това трудово възнаграждение по смисъла на чл.6 ал.1 от същата Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му.По силата на чл.66 т.7 от КТ това възнаграждение задължително трябва да се уговори от страните в трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са налице основанията за изплащането му не е основание за лишаване на работника от това допълнително възнаграждение.Съгласно ал.2 и ал.4 от Наредбата за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето през което работникът е работил в предприятието, както и трудовият стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на пар.1 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.Предвиден е и минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, който е в размер на 0, 6 на сто за всяка година придобит трудов стаж.Условията, при които се зачита сходството на професията, съобразно характера на работата спрямо определената длъжност се определят с вътрешни правила за организация на работната заплата в предприятието, съгласно чл.12 ал.5 от НСОЗ. За уважаването на иска по чл.12 от Наредбата ищецът следва да докаже, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен характер на работата, съобразно приетите от работодателя условия.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение намира за правилна и практиката, цитирана в посочените влезли в сила съдебни актове.
По основателността на касационната жалба.
Въззивното решение е постановено в противоречие с посочената съдебна практика по въпроса относно начина на определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение.Поради това подлежи на отмяна поради противоречието му с материалния закон.Тъй като не е нужно извършването на други процесуални действия трудовия спор следва да бъде решен по същество.
Предявените искове са по чл.128 от КТ във вр.с чл.12 ал.4 и ал.5 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл.86 от ЗЗД.От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на 16.2.2008 г, по силата на което ищецът приел да изпълнява при ответника длъжността „технически ръководител”.Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 17.10.12 г.
Нормата на чл.12 ал.4 т.1 от НСОРЗ предвижда, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на пар.1 т.2 от КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.Съгласно чл.12 ал.5 от същата Наредба условията, при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията се определят с КТД на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието.В разглеждания случай с Вътрешните правила, работодателя е приел, че ще зачита трудовия стаж, положен при друг работодател, само когато трудът е положен за същата длъжността – „технически ръководител”. При това положение работодателят дължи на ищеца допълнително възнаграждение за целия исковия период 1.4.2010 г-17.10.12 г за положения труд на посочената длъжност, а за времето до учредяване на трудово-правната връзка между страните само за стажа придобит от П. на същата длъжност. Прослуженото от ищеца в ответното дружество време в периода 1.4.2010 г-17.10.12 г е 2 г и 6 м.Прослуженото от ищеца време на длъжност „технически ръководител” до учредяване на трудовото правоотношение е от 20.5.1970 г до 24.2.1980 г или 9 г и 10 м.Или общия стаж на същата длъжност възлиза на и 12 г и 4 или 7, 44 %./видно от представената в оригинал трудова книжка № 1503./Трудовият стаж на ищеца на останалите, изпълнявани от него длъжности : общ работник, организатор, стоковед и техник и съдружник в дружество не следва да бъде зачетен при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение, поради това, че е положен на длъжности, които не са сходни или със същия характер на работа.В доказателствена тежест на ищеца е било да установи противното.
За исковия период основното възнаграждение на П. е в размер на 550 лв месечно, а допълнителното възлиза на 40, 92 лв или предявеният иск е основателен и доказан за сумата 1 227, 60 лв /30 месеца по 40, 92 лв/.За разликата до пълния предявен размер от 2710,10 искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявения акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан за времето от 1.5.2010 г до 17.4.2013 г и до размера на сумата 375, 34 лв,до която следва да бъде уважен. До пълния предявен размер от 481, 22 лв искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Касаторът не е направил искане за присъждане на разноски поради което такива не му се дължат.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 765 от 23.5.14 г, постановено по гр.дело № 805/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която предявените от Д. П. П. срещу [фирма] искове по чл.128 от КТ във вр.с чл.12 ал.4 и ал.5 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл.86 от ЗЗД са уважени както следва : до размера на сумата 1227, 60 лв и периода 1.4.2010 г-17.10.2012 г за първия иск и до размера на сумата 375, 34 лв и периода 1.5.2010-17.4.2013 г за акцесорния иск.
ОТМЕНЯВА решение № 765 от 23.5.14 г, постановено по гр.дело № 805/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която предявените от Д. П. П. срещу [фирма] искове по чл.128 от КТ във вр.с чл.12 ал.4 и ал.5 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл.86 от ЗЗД са уважени за разликата над сумата 1227, 60 до сумата 2710, 10 лв и за разликата над сумата 375, 34 лв до сумата 481, 22 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П. П. срещу [фирма] искове по чл.128 от КТ във вр.с чл.12 ал.4 и ал.5 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и по чл.86 от ЗЗД за разликата над сумата 1227, 60 до сумата 2710, 10 лв и за разликата над сумата 375, 34 лв до сумата 481, 22 лв за присъждане на допълнително трудово възнаграждение в периода 1.4.10 г-17.10.12 г и лихва за забава върху него в размер на 481, 22 лв за времето от 1.5.2010 г до 17.4.2013 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.