3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
С., 6.03. 2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1505 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Т. С. П. и Р. С. П. и на С. Т. П. срещу въззивно решение № 323 от 4.12.2013 г. по гр.д. № 501/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 126 от 5.07.2012 г. по гр.д.№ 991/2011 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от Т. С. П., П. Д. П. и Р. С. П. искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.10, ал.1, т.2 от договор за възлагане на строителство и учредяване право на строеж, сключен на 5.11.2007 г. срещу [фирма] /в несъстоятелност/ за неустойка за Т. П. и П. П. /починала в хода на производството и заместена от съпруга Т. П. и дъщерята С. П./ общо в размер на 495 490.84 лв. и за Р. П. в размер на 459 490.84 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване в двете касационни жалби се поставя въпроса- дължи ли се неустойка за забава, когато договорът е развален, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представени са съдебни решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Писмен отговор от ответниците по касационната жалба не е постъпил.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и са допустими, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Великотърновският апелативен съд е приел в обжалваната част на решението, че претенциите за присъждане на неустойка за неизпълнение от страна на изпълнителя по договора от 5.11.2007 г. са неоснователни. Съгласно сключения между страните договор възложителите са се задължили да учредят право на строеж върху собствения си недвижим имот, а изпълнителя [фирма], [населено място] да построи и им предаде готови обекти от построената жилищна сграда. В договора са уговорени сроковете, в които изпълнителят ще построи договорените обекти, както и санкциите за неспазване на тези срокове. В чл.10, ал.1, т.2 от договора, на която клауза се позовават жалбоподателите- ищци е уговорена и неустойка за забава при предаването на готовите обекти на възложителите – ищци в производството. В. съд е приел, че договора е развален с влязлото в сила решение от 2012 г., с което е развален както договора за строителство, така и договора за суперфиция за Т., П. и Р. П., поради което след развалянето му не може да има както изпълнение, така и неизпълнение на договорните задължения, включително и присъждане на неустойка за забава. Мораторна неустойка може да се претендира само с претенция за изпълнение на договора.
С ТР № 7 от 13.11.2014 г. по т.д. № 7/2013 г. ва ОСГТК на ВКС е прието, че не се дължи неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. В случая такава неустойка не е уговорена, поради което приетото от съда, че исковете са неоснователни е в съответствие с разрешението дадено в тълкувателното решение .
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 323 от 4.12.2013 г. по гр.д. № 501/2012 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :